Осем тези за България

Теза първа
И при нас (тоест – в Германия) не всичко е розово, каза наскоро германският политолог Волфганг Хьопкен в интервю за Дойче веле. Но това не е убедителен аргумент, контрира Шрамайер и добавя: Когато при нас се открият нередности, независимото правосъдие веднага взима съответните мерки. Освен това тези нередности са изключение, а не правило – твърди Шрамайер и продължава така:
Теза втора
Приемането в ЕС беше прибързано, защото София по никакъв начин не изпълняваше Копенхагенските критерии. Не ги изпълнява и до днес. Поради каква обективна причина трябваше да форсираме приемането на България в ЕС?
Теза трета
С това Брюксел – не е ясно по какви причини – наруши едно от собствените си предписания. Освен всичко ЕС не пожела да изиска от България пълно отваряне на архивите на ДС, чрез което щеше да върже ръцете на бившите комунистически мрежи.

България влезе неподготвена в ЕС, убеден е Шрамайер

Теза четвърта
И до днес България нито е „стабилизирана демокрация”, нито е „правова държава”. Не случайно в последния доклад на ЕК от 18-ти юли 2012-та поне на четири места се изразяват съмнения относно трайността и необратимостта на реформите и промените. На 19-ти юли Ян Вернер Мюлер писа в „Гардиън“, че за Унгария и Румъния, а навярно и за България, съществува опасността от путинизация и мека диктатура. На същата дата в „Дневник“ Евгений Дайнов установява, че България не е нито демократична страна, нито правова държава. Според него е преминал „етапът на фасадната демокрация; сега сме на етапа на подменянето дори на фасадата с мафиотска власт на няколко клана; предстои някакъв вид корпоративен фашизъм”. Бриджит Чернота, някогашният докладчик на ЕК за България, изразява съжалението си, че страната е била приета в ЕС само въз основа на обещанията й, които и до днес остават неизпълнени. И че в момента „шепа престъпници или корумпирани политици и държавни служители правят несправедлив живота на куп хора“ (Медиапул и Сега). От това по-лошо – здраве му кажи!
Теза пета
Всъщност на България трябваше да се остави перспектива за членство (а не да бъде приемана), за да се поддържа мотивацията й.
Теза шеста
И във всеки случай членството трябваше да се обвърже с много по-строги и най-вече с юридически санкциониращи условия. Освен платоническото наблюдение над съдебната система, процедурата за нарушаване на договорите и определени финансови санкции, Еврокомисията няма други инструменти за принуда.

Шрамайер: „На Борисов не му пука за Комисията“

Теза седма
Напоследък Борисов не дава пет пари за Комисията. Той дори вече не се притеснява да каже, че е спрял митническата проверка на Мишо Бирата. Той не се притеснява да пренебрегне многократните настоявания на Брюксел за директен избор на Висш съдебен съвет. В кадровата политика в правосъдието той също не обръща внимание на тревогите, изказани от Брюксел. Спорната съдийка Йосифова беше назначена за ръководителка на Инспектората на ВСС, а това подронва авторитета на тази важна институция. Взети бяха и други скандални кадрови решения. Заглушават се критични гласове, както стана в случая със съдийката Тодорова. Очевидно олигарсите упражняват силен натиск върху Борисов, или пък той се опитва да се подсигури за времената след като слезе от власт и да инсталира благоразположено правосъдие.
Теза осма
Българското общество все пак не е склонно да преглъща всичко – доказаха го протестите срещу Закона за горите и протестите на съдиите, заключава Клаус Шрамайер, бивш заместник-посланик на Германия в София.

К. Шрамайер, А. Андреев; Дойче веле