Особености на националния туризъм
Очакваше се в наши дни глобалният брой на туристите да стигне малко над милиард. Засега oстава със скромните 900 милиона, въпреки че по-богатите държави вече изпляскаха от мътните води на кризата. Уви, в някои от най-популярните и достъпни, дори за българи, дестинации –Тунис и Египет, започнаха верижни политически колизии. Миналата година двете държави са били посетени от 50 хиляди български туристи.
Размириците в Близкия Изток, освен другите проблеми, ще окажат и негативен ефект върху туристическата индустрия. Проф. Цветан Тончев, председател на Българската туристическа камара, казва пред ТВ “Европа”: “България не иска да печели от чуждото нещастие. Възможно е обаче част от потенциалните туристи в Тунис (в по-малка степен – Египет) да се пренасочат към България”. Туристи от Германия, Ирландия, Полша, Чехия.
Туризмът е като дете – иска слънце и много грижи
Туристическият продукт е много динамичен и чувствителен – изисква политическа стабилност, приемливи данъци и такси, ясна стратегия, развита инфраструктура, ефективна реклама. Не е достатъчно само се да каже: ”Има много какво да се види там”, за да потеглят туристите.
Въпреки това България практикува от години тази философия – система от вярвания, която включва самочувствие: ние сме много древни, нашата култура е богата, глей колко камъни и съкровища има (напоследък и мощи); неспазване на законите, неглижиране на стандартите. И се чака туристите да дойдат на тълпи и да се поклонят. Само че българските културни съкровища чeсто са неподдържани, почти винаги са опасани от сергии с китайски сувенири, липсва визуална комуникация и пр.
Старинните морски градове губят облика си и заприличват на “атрактивните” бетонни гета в София от годините на късния преход. Застроените плажове – да ги оставим за друг път. И все пак, природата на тази държава е хубава и много разнообразна, пейзажът се сменя на всеки 50 километра, та наистина не му е лесно на недалновидното й население да я съсипе толкова бързо. Макар че то се старае с всички сили.
Магнит за туристи, но какъв?
Зимният сезон, който вече е към края си, вероятно няма да донесе очакваните приходи – просто нямаше сняг. Зачестиха трагичнте инциденти със скиори, дошли да карат в неразрешените райони, предизвиквайки лавини. Ниските глоби правят Банско много привлекателно за фрий-райдърите и, за съжаление, лавина взе нова жертва през седмицата. На услугите в туристическия сектор няма как да не се отразява и кризата в страната, която започва да става хронична, както и свитото потребление.
Добър ефект върху индустрията произведе идването на low cost компаниите в България, в Пловдив например. Хотелските мениджъри размърдаха мозъците си и започнаха да предлагат чувствително по-ниски цени при ранни резервации за летния сезон. През цялата година българи и гърци щъкат на Кулата в двете посоки, а статистиката показва, че достъпните секс услуги в пограничните райони привличат все повече граждани от Турция и Гърция. Най-горещата тенденция в този пазар на юг било наемането на платена постоянна любовница срещу твърда месечна тарифа. Добра е тенденцията и в летния алкохолен туризъм.
Желанието за екзотика и коктейл със сламка в ръка силно се изостря, когато действителността предлага само проблеми и уродливи политически сюжети, представени от слаби актьори. Затова и българите искат да пътуват. Те имат и много да наваксват след дългите години крепостничество при Живков, когато лелеяната цел на цял един живот бе пътуване с влак до Будапеща или Източен Берлин.
Ако искаш да разсмееш Господ, прави планове!
Сега нещата са други, мечтите са по-смели, хората са по-взискателни, а дигиталните фотоапарати струват 100 лева. Българите, които в нормалния си живот са мнителни и предпазливи, по отношение на пътуванията проявяват трогателна доверчивост. Която отново се дължи на скромния опит зад граница.
Венец на това безгрижие бяха излитащите към Египет туристически групи, много след настойчивите призиви на българското министерство на външните работи да забравят поне за малко Кайро и Хургада. Упоритостта им се подсилваше от предчувствието, че туристическите компании ще направят и невъзможното, за да не им върнат парите за провалената екскурзия, което в сериозна част от случаите се оказа вярно.
Предупрежденията и пророчествата не вършат много работа. Едно от последните бе това на скандализиращия общественото мнение Мишел Уелбек в романа му “Платформата”. Той предсказа разигралата се малко по-късно драма на индонезийския остров Бали и срива в секс туризма. “Пророчествата”, всъщност, са нормалните предчувствия на по-сетивните умове за това, до което може да стигне човечеството, в крайна фаза на оглупяване и загуба на инстинкти. Но до тогава “Bon voyage!” за всички нас.
Антоанета Пунчева, Дойче веле