Оставете гаргите на мира

Онзи ден  драматично гневно министър-председателят Бойко Борисов обяви, че е готов да си подаде оставката. „Много ви моля, когато речете да ме пресирате, да знаете, че съм написал оставката на правителството и тя е в джоба ми, но ще видите какво ще получите след това, вината няма да е в мен. Полагам целите си усилия, характер, воля, но всичко си има граница. Ако някой смята, че може да се справя по-добре – тръгвам“, бяха думите му. Нито е за пръв път, нито за последен очевидно. Избирателите още не бяха запомнили имената на министрите, когато премиерът Борисов включи този рефрен – „аз от избори не се страхувам“, „ще ме ядосате“, „да отидем на избори тогава, пък ще видим“. И го експлоатира с повод и без повод, също както и симпатиите на избирателите си. Само че половин година откакто е начело на държавата и при състоянието в което се намира икономиката в момента, това плашило не просто е несъстоятелно, то е дори вредно. Защото правителството и партията ГЕРБ са свършили твърде малко от това, което обещаха. И по-лошо – дават сигнали, че са на път да обърнат наопаки философията на предизборната си програма. Да намалят данъците и осигуровките, да се опростят регулациите, така че бизнесът да си поеме въздух – бяха само част от ангажиментите, които мотивираха най-вече малкия и среден бизнес да гласува за ГЕРБ и така му осигури победата и властта. Сега тъкмо тези хора са най-ударени не само от кризата, но и от своите избранници и имат пълно основание да са гневни. Дори лекарите, които стачкуват за пари ясно казват, че идеята  да се вдигне здравната вноска с 2 процента е грешна, защото с нищо няма да помогне на нереформираното здравеопазване, в перспектива ще накаже, както тях, така и пациентите им. Дори и синдикатите този път забелязаха, че така директно ще се увеличи още повече безработицата . Вместо размисъл в тази посока, или поне някакви смислени аргументи, премиерът продължи да пълни канчето със заплахи: „Тези пари, тези 2% отиват директно в здравето, в здравеопазването и никой не може да се разпорежда с тях. Това го правим, защото ако пуснем тези 350 милиона, без да ги осигурим с пари от приходи, това означава вдигаме дефицита. И на българите искам да им кажа, че всички тези упражнения и това стягане на коланите е да не се мине този дефицит, защото впоследствие ще има девалвация на лева и кел файда от всички усилия, които се полагат.“ Всъщност вече е ясно, като управляващи почти осем месеца енергията и куражът на ГЕРБ стигнаха май до тук – една по една да се отказват от най-важните реформи, с които трябваше да се захванат от още първия месец на мандата си – пенсионната, здравната, образователна. В други като избирателната и съдебната се колебаят и противоречат. Така остава само някакво кухо говорене. В което като бледо ехо се включи и вицепремиерът Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи. Не съвсем ясно по какъв повод той също вчера сюрпризира избирателите. „Готов съм с оставката си в момента на встъпването на министерския пост.“ Добре де, това вече и гаргите го знаят. Ако ще са избори, да са избори, но ако ще са реформи – да са реформи.

Надежда Чилева, Капитал