От какви реформи се нуждае сега Гърция

Костас Ваксеванис е издател и главен редактор на гръцкото разследващо списание HotDoc, което стана известно и в чужбина заради публикуването на т.нар. „списък Лагард“ с над 2000 гръцки лица, укриващи данъци. Журналистът, който тогава бе обвинен за публикуването на чувствителни лични данни, по-късно бе оправдан.

Редакторите на списанието HotDoc последователно са работили за падането на старото правителство в Гърция, според Ваксеванис не заради идеологическа ориентация или политически предпочитания. „Ние направихме всичко, доколкото ни е възможно, за да разкрием системата от корупция и поквара, за да покажем по какъв начин тя се е обогатила за сметката на бедните и заблудените хора. Тъй като ние се завряхме дълбоко в това вонящо блато и също претърпяхме огромни лични загуби, ние мислим, че знаем какви неща сега трябва да се променят в Гърция, казва той в свой материал за Die Welt.

Правосъдието

Към днешна дата съдебната система в Гърция се представя извън страната като независима и строго регламентирана. Този мит е стимулиран от корумпирани политически сили, защото те са се облагодетелствали от съдебната власт. Но в продължение на години основните дела, особено срещу мощни банкери в страната, са отлежавали в чекмеджетата на прокурорите. Най-висшият съд в Гърция и прокуратурата вече са били публично критикувани за това и за други прегрешения, само е никой не се е намесил решително.

Сега правителството на Ципрас трябва да разкрие на обществото тези нередности в рамките на съдебната система и да назове ясно виновниците. В допълнение то трябва да покаже всички констатации и доказателства за нарочно забавените процеси от министерствата и да ги предаде на правосъдието и органите, като така гарантира реалната независимост на съдебната власт.

Наказанията

В една демокрация наказанието не трябва да се разбира като отмъщение, а като възстановяване на равновесието. Всички онези, които крадат обществени пари и злоупотребяват с доверието на населението, трябва да бъдат наказани. Това обаче не се подразбира в Гърция, тъй като и по време на мандата на предишното правителство са били създадени няколко закона, които предоставят обширна защита от съдебно преследване на политиците и други висши държавни служители. И с това не се разбира парламентарния имунитет, а прикрита амнистия, която дори гръцките съдилища считат за противоконституционна, пише Ваксеванис.

Според него Министерството на правосъдието трябва да обезсили тези правила и да даден на следователите, както и на прокурорите необходимата свобода, така че те да не притесняват, както досега, да завеждат такива дела. Случаят с бившия министър на финансите Евангелос Венизелос е особено трагичен според автора, защото той не само е криел т.нар. списък „Лагард“ с повече от 2000 лица, укриващи данъци от Гърция, но дори и след като е напуснал министерството, просто е взел със себе си списъка. Досега той не се е притеснявал от каквото и да е разследване.

Медии

Според Ваксеванис медиите в Гърция действат като един от трите стълба, които държат системата от корупция и поквара в изправено положение. Другите два стълба според него са бизнес елитът, който прави това, което иска, и на второ място техните политически представители, които са финансирани от бизнеса и затова го защитават със законни средства. В този „триъгълник на властта“ най-големите медийни компании се държат живи, само защото банките им предоставят щедри и твърде евтини заеми, въпреки че издателите на вестниците или радиата и телевизиите са безнадеждно затънали в дългове от продължително време. Големите частни телевизии продават своята независимост с факта, че получават безплатно лицензи за публичното радиоразпръскване, въпреки че иначе би следвало да плащат за тях.

Тези привилегии, които правят честната журналистика невъзможна, трябва да бъдат отменени от новото правителство. Също така новият кабинет би трябвало да забрани на журналистите да работят едновременно в медия и в пресслужбата на правителството или дадено министерство, както сега е често срещано явление. В момента в Гърция имало няколко главни редактори на големи телевизионни оператори, които имат и държавен пост.