Пенсионните промени – реформа или недоносче?

Тази седмица парламентът прие набързо пакет от промени в Кодекса за социално осигуряване, след като ги гласува на второ четене. Сред промените има и крайно належащи стъпки, които ще подобрят баланса на Държавното обществено осигуряване (~~ДОО) в НОИ, но и няколко, които ще го влошат. В дългосрочен план ефектът от промените е по-голям дефицит в НОИ спрямо този, който би се получил, ако не се променя абсолютно нищо. Според актюерските разчети, придружаващи законопроекта на МС, след приетите промени дефицитът в ДОО ще достигне около 1,2% от БВП през 2037 г. За сравнение, ако не бяха правени никакви промени, дефицитът би бил по-нисък – 1,1% от БВП през 2037 г.

Предвид тези прогнози, възниква логичният въпрос дали това е изобщо някаква реформа или поредната демонстрация на активност без какъвто и да е положителен ефект.

Причината за влошаването на дългосрочния баланс на НОИ след промените е, че паралелно с мерките за увеличаване на приходите се гласуваха и няколко решения, които „надуват” разходната част и в крайна сметка нулират положителния ефект от първите. Вдигането на осигуровките се очаква да донесе най-сериозния положителен ефект върху баланса на НОИ. Според официалните сметки увеличението на вноската за държавна пенсия с по 1 процентен пункт през 2017 и 2018 г. ще донесе 235 млн. лева повече приходи във фонд „Пенсии” на НОИ през първата година и 481 млн. лева през втората.

Проблемът с тези сметки е, че са правени без кръчмаря, т.е. без да се прогнозира реакцията на работодателите и работниците към повишената осигурителна тежест. Изчисленията са направени абсолютно статично, като се допуска, че всички безропотно ще продължат да плащат по-високите осигуровки. Но всички знаем, че част от осигуряващите се ще преминат в сивия сектор с цел да избегнат по-високата осигурителна тежест. Т.е. тези 235 млн. лева през 2017 г. и 481 млн. лева допълнителни приходи от по-високите осигуровки най-вероятно ще се окажат доста по-малко.

Вдигането на възрастта и стажа за пенсии също подкрепя приходната част на НОИ, като паралелно с това разтоварва краткосрочно и разходната част, тъй като намалява броя на новите пенсионери. Да, обаче, повишаването на възрастта и стажа е прекалено плавно, което води и до по-нисък позитивен ефект върху балансите на НОИ в сравнение с този от вдигането на осигуровките. При жените възрастта ще се повишава първоначално с по 2 месеца на година до 2029 г., а по-късно – с по 3 месеца, а при мъжете – с по 2 месеца в началото (до 2017 г.) и с по 1 месец впоследствие. За сравнение, при предишната пенсионна „реформа” от 2011 г., първоначално се обсъждаше вдигане на възрастта с по 1 година всяка година, впоследствие – с по 6 месеца и накрая бе решено да започне покачване с по 4 месеца на година от 2012 г. нататък, което бе широко критикувано като демонстрация на реформа и „прах в очите”.

Може би единствената сериозна реформа в гласуваните промени е въвеждането на възраст за пенсиониране за категорийните работници. До момента, за да могат такива работници да се пенсионират, беше необходимо единствено да покажат нужните години стаж.

Тук обаче също има уловка – изискуемата възраст за пенсиониране така или иначе е по-ниска от ефективната възраст за пенсиониране в момента, което ще рече, че кой знае какъв ефект от тези промени отново няма да се усети. През 2014 г. ефективната възраст за пенсиониране на служителите на силовите ведомства е била 53,7 години (53,5 г. за мъжете и 56,5 г. за жените), докато с промените в кодекса се въвежда възраст за пенсиониране от 52 г. и 10 месеца. Единствената утеха е, че тази възраст ще се покачва с по 2 месеца на година, докато достигне 55 години, което дава надежда поне след няколко години да има някакъв, макар и силно ограничен, ефект върху реалните условия, при които тези работници се пенсионират.

На фона на тези мерки, колкото и спорни (осигуровките) или плахи (възрастта и стажът) да са те, в промените се промъкна и текст, който рязко увеличава разходите за пенсии в дългосрочен план. С него постепенно се вдига тежестта на една година осигурителен стаж при изчисляването на пенсиите. От 1,2 сега, този коефициент ще достигне постепенно 1,5, което ще доведе до сериозно нарастване на разходите за пенсии в дългосрочен план – към края на периода (2037 г.) те ще са по-високи с 1,5% от БВП в сравнение с варианта, при който не се повишава този коефициент.

Аргументът на вносителите е, че по този начин ще се подобри адекватността на пенсиите. Да, това може и да е така, но в такъв случай „реформата” не трябва да се рекламира като целяща подобряване на финансовото състояние на фактически банкрутиралия НОИ, защото очевидно тази цел не може да се постигне с повишаване на разходите за пенсии. Единственото, което се постига, е увеличаване на дефицита в дългосрочен план, което ни връща на въпроса защо изобщо се прави тази „реформа”, ако дефицитът ще е по-лош в сравнение със ситуацията, при която нищо не се променя.

Ако реформата наистина целеше свиване на дефицита на ДОО, то тя би трябвало на първо място да потърси начини да свие разходите. Ако човек погледне новоотпуснатите пенсии, няма как да не му направи впечатление, че 38% от всички нови пенсии за трудова дейност през 2014 г. са инвалидни пенсии за общо заболяване. От всички новоотпуснати пенсии въобще, делът на всички видове инвалидни пенсии (вкл. и социалните пенсии за инвалидност) са 40%.

През последните 15 години се наблюдава истински „разцвет” на инвалидните пенсии. В края на 2000 г. делът на пенсионерите с лични първи пенсии за инвалидност от всички пенсионери с лични пенсии е бил 10,3%, докато към края на 2014 г. делът им вече е нараснал двойно – 21,1%. Освен това в края на 2000 г. делът на личните пенсии за инвалидност от общия брой лични пенсии е бил 13,7%, а през 2014 г. делът им е 2,6 пъти по-голям: 35,7%.

Иронията е, че току-що направената пенсионна реформа пренебрегва този „слон в стаята”, а именно – огромният и постоянно нарастващ брой на инвалидните пенсии, които тежат като воденичен камък на врата на НОИ. Защото е много по-лесно да се вдигнат осигуровките и пенсионната възраст (стаж) с промяната на няколко числа в кодекса, отколкото да се прекъснат ширещите се злоупотреби с ТЕЛК-ове и да се затегне контрола при отпускането на такива пенсии. Едното изисква две гласувания за няколко часа в парламента, а другото – задълбочен анализ, план за действие, воля, административен капацитет и цялостна промяна в начина, по който работи една система.

И докато подходът при правенето на политики е да се следва най-малкото съпротивление и да се демонстрира дейност, дотогава и резултатът ще бъде недоносче след недоносче, псевдореформа след псевдореформа и безсмислен законодателен труд.

Автор: Десислава Николова, И.П.И