Полският стремеж за енергийна независимост е шанс и за Европа

Идеята на Полша за разработването на алтернативни газови находища на нейна територия не е нова. Стартът на строителството на „Северен поток“ – проект, оприличен от външния министър Радослав Сикорски на пакта Молотов – Рибентроп от 1939 г., който поделя Полша между Русия и Германия, като че ли направи Варшава още по-нетърпелива. Факт е обаче, че проблемът има европейско измерение, тъй като държавите на Стария континент са силно зависими от вноса на руско синьо гориво.
Около четвърт от използвания в ЕС газ се доставя от „Газпром“, а 80% от горивото минава по тръбите през Украйна. Споровете между Москва и Киев обаче правят доставките несигурни, като на два пъти вече около Нова година Европа остава на студено.
Възможност за Европа
„Алтернативният“ шанс на Европа е шистовият газ. Наречен е така, защото се намира в шистови пластове под земята на дълбочина до 3 км. Макар че е по-труден за извличане от конвенционалното синьо гориво, разработените нови технологии вече правят тези резерви достъпни. По оценки на енергийното министерство на пионера в областта САЩ технологията за извличане на неконвенционалния газ е увеличила резервите на страната с най-малко една трета и може би дори с 50%. Благодарение на тези разработки миналата година САЩ изпревари Русия и зае първото място по производство на природен газ. В момента шистовият газ представлява около 20% от общото производство на синьо гориво в САЩ.
От години десетки компании проучват потенциални находища в редица страни по света. При посещението на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков във Вашингтон наскоро американската компания Chevron дори прояви интерес към производството на шистов газ в България. Направените геоложки проучвания дават добри основания за оптимизъм.
Каузата на Варшава…
Запасите от шистов газ в Европа се оценяват на около 15 трлн. куб. м. Само в Полша се смята, че има 3 трлн. куб. м гориво. Това количество може да задоволи вътрешното потребление в страната за 200 години напред, а нуждите на ЕС – за 6 години. Ако тези запаси се потвърдят, общите резерви на синьо гориво в Европа може да скочат с 47%. Според Международната енергийна агенция обаче производството на неконвенционален газ в Европа не се очаква да промени значително цялостната картина преди 2020 г. Рано е да се каже дали в Полша ще има газова революция, но сигналите са обнадеждаващи, смята специалният пратеник на ООН по енергийните въпроси за Евро-Азиатския регион Ричард Морнингстар. Годишно поляците изразходват 14 млрд. куб. м газ, като над 70% от количеството идва от Русия. Това обяснява желанието на страната да започне да експлоатира шистовите си находища колкото може по-скоро. Така тя не само че ще бъде по-малко зависима от руския гигант „Газпром“, но дори може и да започне да изнася гориво.
… и на Европа
Тази кауза обаче не е само полска, а на цяла Европа. Така и беше представена на семинар във Варшава наскоро от външния министър на страната. Допълнителните газови находища може да направят ЕС независим от външни доставчици, затова те трябва да бъдат във фокуса на дебатите за енергийната сигурност на Европа, заяви Сикорски. Не става въпрос само за независимост от Русия, а за общата енергийна сигурност, смята и Ричард Морнингстар. Според него, ако тези проекти се окажат успешни, сигурността в Източна Европа може да се подобри.
Амбиции и реалности
Запасите на шистов газ в Полша вече привличат интереса на световни компании като Exxon Mobil, ConocoPhillips и Chevron. Досега Полският геологичен институт е издал 56 лиценза за сондиране и продължава да получава нови молби. Процедурата ще отнеме известно време, но до 4-5 години ще знаем дали газът е достъпен, смятат от института. Най-голямата газова компания в страната Polskie Gornictwo Naftowe i Gazownictwo започва проучвания на шистовите находища следващия месец.
Газовите амбиции на Варшава обаче се нуждаят от подкрепата на Европа. Не на последно място и защото екологичните изисквания в ЕС са далеч по-строги, отколкото в САЩ. А методът на производство на шистов газ поражда сериозни притеснения за ефекта му върху природата. Причината за това е, че газът в шистовите слоеве е разпръснат и не позволява да бъде извличан с традиционната технология. Затова се използва хоризонтално сондиране, като под земята се инжектира смес от вода, пясък и химикали, която „събира“ газа. Дали обаче химикалите не замърсяват подземните води, все още не е доказано. Освен това методът изисква да се направят много повече кладенци един до друг, което оставя и много повече следи върху земната кора.
Мълчанието на гиганта
Именно екологичните пречки вероятно позволяват на шефовете на „Газпром“ да спят спокойно. И макар че газовият гигант не дава вид да е притеснен от плановете за разработване на алтернативни източници, компанията едва ли остава незасегната от увеличаващото се производство на шистов газ в САЩ и други части на света. Спадът в търсенето и скокът на производството в САЩ вече накараха монополистът да пренасочи доставките си на втечнен природен газ от Северна Америка към Азия. Изказването на заместник главния изпълнителен директор на „Газпром“ Александър Медведев, че разработването на шистовите находища е опасно, само потвърди подозренията, че Русия може и да е поизнервена от последните събития на световния газов пазар.
Смело напред
Сякаш за да подчертае незаинтересоваността си от приказките на малките в газовата игра, миналата седмица „Газпром“ положи първата тръба на ключов свой проект – „Северен поток“. От години в ЕС се водят спорове за газопровода, който свързва Виборг в Русия с Грайфсвалд в Германия, като минава по дъното на Балтийско море. За Полша и прибалтийските държави проектът е инструмент за политическо изнудване. Той дава възможност на Москва да изолира бившите си васали от доставките на газ, като в същото време продължи да пренася гориво до богатите западни клиенти.
За ЕС „Северен поток“ е приоритет, тъй като ще диверсифицира маршрутите за доставка – макар и все пак на руски газ. Това е изключително важно за ЕС, където потреблението на синьо гориво се очаква да се удвои до 2030 г.

Иглика Филипова, pari.bg