Поуки от източноевропейския плосък данък

GlobalPost

Американският икономист Алвин Рабушка държи националните знамена на около 30 държави (предимно бивши комунистически републики като България и Словакия) в кабинета си в института „Хувър“ към Станфордския университет. Те са символ на горчиво-сладките победи, за които специалистът е допринесъл като съавтор на издадения през 1985 г. труд „Плоският данък“.
И докато САЩ все още не са заменили прогресивния си данък върху доходите с единна ставка, политиците в София, Братислава и други източноевропейски столици с възторг въведоха промяната, в повечето случаи с положителен ефект за финансовото си министерство и икономиката си, както биха допълнили някои.

Ирония на съдбата

„Проектът заживя собствен живот, казва Рабушка. Вече не убеждавам местните политици. Сега работя в световен мащаб.“
Усилията му се връщат в отправна точка. Заради намесите на Вашингтон в американската икономика след срива на Уолстрийт през 2008 г., раздули държавния дефицит, някои специалисти започнаха да изтъкват европейския опит с плоския данък като гаранция за успеха му в САЩ. Те твърдят, че тази форма може да предпази американците от огромното увеличение на налозите, което федералното правителство може да въведе в бъдеще, за да продължи да обслужва растящия дълг на страната.
„Каква ирония, че бившите комунистически държави се движат към принципите на свободния пазар, а САЩ започват да приличат все повече на Германия и Франция“, казва Даниел Мичъл, старши сътрудник в института „Кейто“ във Вашингтон.
Не е сигурно обаче, че успехът на плоския данък в Източна Европа може да бъде повторен отвъд Атлантика. Според критиците е глупаво да се правят паралели между развита икономика и такива в преход от централно планиране и с доста мегдан за растеж.
Американците със сигурност биха приветствали по-проста данъчна декларация, но в действителност избирателите никога не са били склонни да оставят богатите да плащат същия дял от доходите си като всички останали, посочва данъчният специалист Чък Мар от базирания във Вашингтон Център за бюджетни и политически приоритети.
„Ако САЩ минат към плосък данък, ще се стигне до огромен скок на данъците за хората от средната класа и именно това е една от основните причини идеята никога да не придобие особена популярност тук“, пише Мар в електронно писмо.
Плоският данък не е привличал толкова внимание в САЩ, откакто Стийв Форбс го превърна в опора на президентската си кампания през 1996 г. Много представители на движението на фискалните консерватори сега призовават за въвеждането му, но не е ясно каква част от населението представляват те.
В Източна Европа, където процентът на икономически растеж от доста време надвишава този в Западна Европа и САЩ, десните икономисти, консултирани от американци като Рабушка, лобираха успешно за промяната. От въвеждането на единна ставка в Естония през 1994 г. към подобна система минаха по-голямата част от страните в Източна Европа, в т.ч. Русия, но не и препъникамъни като Унгария и Полша.
От 2005 г. насам България постепенно сви данъка си върху доходите от три категории и пределна ставка от 24% до общите 10%, едни от най-ниските в Европа, казва Георги Ангелов, икономист в института към „Отворено общество“, който участва в изготвянето на промените.
Приходите от данъка върху доходите в държавата веднага нараснали с 40%, отчасти заради процъфтяващата по онова време икономика, но и защото опростената система изкарала много приходи от сивия сектор.
Разпространението на плоския данък в региона показва, че той е ключов фактор за поддържане на конкурентоспособността, допълва специалистът. „Успешното му прилагане в съседните държави те кара да предприемеш същата стъпка, казва Ангелов. Нещо като позитивна зараза.“
Той предупреждава, че американските държавници рискуват забавяне на растежа, ако продължат да увеличават държавните разходи, които в един момент ще наложат и по-високи данъци. Бившите комунистически държави знаят от собствения си опит, че самонадеяните правителства могат да задушат производителността, посочва той.
„САЩ ще се сблъскат с европейските проблеми при данъчното облагане – създаване на стимули за сивата икономика и за това хората да не работят, а да се осланят на системата за социално подпомагане“, твърди Ангелов.
Робин Макинтайър, директор на „Граждани за данъчна справедливост“ (работническа организация във Вашингтон), оспорва твърденията на българския специалист. Редица бивши комунистически държави, като например Русия, през 2001 г., въведоха много реформи, сред които и плоския данък. „Вероятно дори не са имали истинска данъчна система преди това. Всеки модел би събрал повече пари“, коментира той.
Американският данък върху доходите е създаден през 1913 г. в много прост вид, припомня Макинтайър. С времето обаче икономиката става по-мащабна и сложна, което рефлектира и върху данъчния кодекс. Същото нещо се случи около десетилетие, след като през 1986 г. тогавашният американски президент Роналд Рейгън опрости налозите. Макинтайър прогнозира, че някой ден различните лобита и организации в Източна Европа също ще си издействат изключения от плоския данък.

Провокиране на размисъл

Много източноевропейски страни продължават да облагат капиталовия прираст като доход – практика, която американските поддръжници на плоския данък искат да премахнат. Средностатистическите американци очевидно не желаят финансистите от Уолстрийт да избегнат плащането на данъци върху печалбите от инвестициите си, пояснява Макинтайър.
Все пак има надежда за радетелите на плоския данък. „Ако успея да убедя поне една западноевропейска страна да го приеме, ще провокирам размисъл, споделя Рабушка. Може би идеята ще се възприеме от независима Шотландия. А може най-сетне Белгия да се разпадне и Фландрия да въведе мярката.“