През XIV в. на Балканите настъпва тежка икономическа криза

Иван Петрински
Страхът от мрачните прогнози за финансовото ни бъдеще все повече ни завладява и заплашва да премине вече в истерия. Борсите на големите икономики затваряха при рекордно ниски нива, пазарът на недвижими имоти практически е блокиран, компании-символи на капитализма фалират или са изправени пред фалит . Може би дори не е съвсем безпочвен този страх, щом и у нас започна замразяване на строителни обекти и намаляване на активността, дори спиране, на предприятията, които са най-тясно свързани с пазарите на държавите, засегнати реално от деструктивните процеси. Твърди се вече, че някои фирми са започнали освобождаване на работещите в тях. Банките, които, както е известно, не се плашат от свръхпечалби, започнаха да осребряват реално нашия страх, като старателно прибират и трохите от обедняващата ни трапеза. Някои министерства, след като предупредиха да не се чака тринайста заплата, предприеха и други „драстични“ мерки за икономии – нямало да изпращат новогодишни картички. Нищо чудно да са анулирали вече и поръчките си за кламери и телбод, но да не го съобщават, за да не се предизвика паника сред населението.* * *Средновековните икономически кризи, естествено, се развиват значително по-бавно и най-често те са пряко следствие от политически загуби – на територии, на население, на някоя важна мина даже. Ранното Средновековие ни дава пример за вероятно най-продължителната икономическа стабилност, която човечеството познава след измислянето на парите. Стопанството на Византия от IV до ХI в. се характеризира с устойчивост и неизменност, като от личността на владетеля зависи май само дали тази устойчивост и неизменност е значителна или изключителна. На практика отсъстват инфлационни процеси. Теглото на византийската златна монета – солида (номизмата), остава неизменно на равнището, установено от император Константин I – 4,54 г. Съдържанието на злато в номизмите също остава абсолютно неизменно – средно 97,3%, в периода 695-912 г. (от Юстиниан II до Лъв VI). При Константин VII (914-959) започва леко снижаване до 94,4 %, Днес се смята, че постоянното златно съдържание на византийските златни монети в продължение на векове е мощно идеологическо и пропагандно средство за утвърждаване на византийската изключителност. Византийските златни монети остават всеобщо и универсално платежно средство чак до ХI в. Точно тогава писателят Михаил Псел пише: „Две са нещата, които поддържат византийското господство – йерархичната система [на ранговете и длъжностите] и парите.“ Развитата банкова система на ранна Византия поддържа в продължение на векове постоянни лихви по заемите в рамките на 6-8 %, въпреки че лихварите се ползват с лоша слава, а Григорий Нисийски пише трактата „Срещу лихварите“.Не е за вярване, но и сумата на византийския държавен бюджет, въпреки безкрайните войни и скъпите строежи, остава стабилна векове наред – най-общо между 5 и 7 млн. номизми (или 22,7 до 31, 8 тона злато). За сравнение приходната част на бюджета на България за 2009 г., изразен в злато по курса на БНБ за днес, ще възлезе на 848, 3 тона. Но и това не е всичко. Освен сравнително постоянен държавен бюджет, Византия има до ХI в. огромен бюджетен резерв, чийто стойности достигат до 23, 04 млн. номизми при спестовния император Анастасий (491-518), или 330-460 % от годишните разходи на Империята за периода на неговото управление. И всичко това при почти патологичната му страст към свръхскъпи строежи, като прочутата Анастасиева стена. Със загубата на много, и важни, и богати райони през ХI в. започва рязък и бърз спад във византийското стопанство. Златното съдържание в номизмите на Никифор III Вотаниат (1078-1081) достига 35,8 %, а непосредствено преди монетната реформа на Алексий I Комнин през 1092 г. – дори до 10, 6 %. Същевременно среброто в номизмите се увеличава от 1, 99% в IV в. до 72, 5% преди 1092 г. Отдавна съществува теза, че икономическия крах във Византия през ХI в. се дължи главно на загубата на Армения с нейните богати рудни находища Наистина, реформата на император Алексий I Комнин стабилизира финансовата система на Империята чрез създаването на нова, устойчива златна монета – перперата, но за кратко. След трагичния за Византия ХIII в. икономиката й остава на провинциално равнище. Точно в същия ХIII в. първоначално България, а век по-късно и Сърбия са новите икономически сили на Балканите. Издигането им се дължи на модерната разработка на нови находища на сребро, мед и желязо. Краткотрайният си политически възход през първата половина на ХIV в. Сърбия дължи на сребърните мини, разработвани с помощта на саксите – политически имигранти от германските княжества. През втората половина на ХIV в. острата политическа криза в балканските държави се превръща в необратима стопанска агония. Цените в българските държави растат неудържимо. Както и днес, икономическата емиграция расте. Съществуват случаи на продажба на деца, за да се изхранят братята и сестрите им. Инфлацията, изчислена по средните стойности на сребърните монети на българските владетели, надхвърля 20 %. Но тези изчисления са много скромни, изглежда. По-показателно за степента на инфлация през втората половина на ХIV в. е бързото намаляване на цените на основните храни по българските земи след османското завоевание. През 1456 г., когато Балканският полуостров е вече практически завладян, цените на просото и пшеницата намаляват 4-5 пъти в сравнение с 1367 г., пресметнати в единици чисто сребро. Веднага след завладяването на българските земи, в първото десетилетие на ХV в., цените на занаятчийската продукция, очевидно поради масовото разорение, се увеличават почти 5 пъти, но за кратко. Общо през 1450 г. цените на Балканите са повече от 4 пъти по-ниски в сравнение с 1350-1399 г. и се запазват 4 до 2 пъти по-ниски чак до края на ХVIII в. Обрязването на златните монети е най-разпространената изява на инфлационните процеси през ХIV в. При тази операция, извършвана с ножици за метал, които много често се намират при археологически разкопки, се отнема значителна част от монетата. Така обрязаната византийска златна монета от Изворското съкровище тежи само 2,95 г. Изрезката от същото съкровище пък е с тегло 0,61 г. Което показва, че още през третата четвърт на ХIV в. реално златните монети са олеквали с до 30 % от теглото си. Разменният курс на византийската перпера е тъжен обобщаващ щрих в стопанското разорение на Балканите. Ако през 1315 г. 1 перпера се разменя за 2/3 венециански дукат ( 1 дукат е равен на 1,5 перпери), то през 1413-1420 г. 1 дукатът се разменя вече за 3 перпери.ИзвориБорджаните [българите] не познават нито динарите, нито дирхемите [арабски монети]; всички техни сделки, както и брачните договори, се извършват посредством волове и овце.Из съчинението на арабския писател ал-Масуди (Х в.)Превод на В. ГюзелевАз, Добрина, подарих детето си на попа, а [получих] нива на „Добри гости“ близо до Дражиловите ниви. И никой от децата ми, нито пък от рода ми да не се бърка с попа, също и за това, че той ми е подарил . . . Защото той ми подари също 7 лакътя памучно платно и 5 ленено, и 3 къбела пшеница.Български нотариален акт, ХI-ХII в., Библиотека на Ватикана Превод Ив. ДуйчевНа втория ден [2 октомври 1374 г.]. Правя достояние аз, Никола Петров от Варна, българин, с моите наследници на теб, Алексей Папука, жител на селището Агиомир, и на твоите наследници, че се задължавам от теб към твоите воденичари като воденичен камък в твоята воденица да имам работа и грижа в нея, и каквото и друго да върша, което е задължение на воденичарите, добросъвество, без ущърб, от сега до идния шести месец включително. А пък ти трябва да даваш и изплащаш като моя заплата или възнаграждение за труда ми 13 ? гроша всеки месец. Ако прочее и т. н. – глоба 5 перпера. Присъстващи свидетели Марко Докорзи, Тома . . . и Джакомо Вализо. Попълнено и дадено.Същият ден [2 октомври 1374 г.]. Правя достояние аз, Яни от Пловдив, българин, с моите наследници на теб долуподписания Алексей Папука и твоите наследници, че се присъединявам от теб към твоите воловари, така, че се задължавам да обработвям твоята земя с воловете и да я сея и да върша друго, което е задължение на воловарите, добросъвестно и без ущърб отсега до завършването на твоята сеитба. А пък ти трябва да ми даваш и изплащаш като моя заплата или възнаграждение за труда 17 гроша всеки месец и трябва да ме издържаш. Свидетели М. Друсто и М. Докорзи – присъствуващи, и Яни Казо.Из нотариалните книги на венецианския нотариус Антонио Брешиано за наемане на българи-работници на о. Крит Превод В. Гюзелев