Приватизацията – екобонусът за България
Благодарение на приватизацията България е преизпълнила изискванията за намаляване на емисиите парникови газове, заложени в Протокола от Киото. Добре, но страната ни не се е възползвала да продаде оставащите хиляди тонове емисии и да спечели пари, с които да инвестира в други екологични проекти. От няколко месеца новият екоминистър твърди, че ако България беше продавала неизползваните квоти, щеше да е получила около 1 млрд. EUR.
По отношение на Протокола от Киото страната ни е отличник. От една страна, много от тежките замърсители са направили съоръжения, с които се намаляват емисиите на парникови газове. От друга обаче, има ТЕЦ, които са забавили с години изграждането на сероочистки. Не е ясно как ще се отрази на страната тяхното спиране, т.е. дали няма да има енергийна криза. В същото време обаче не може да се отлага повече изграждането на пречиствателните съоръжения, защото при евентуална наказателна процедура те хем ще трябва да хлопнат кепенците, хем всички ние да плащаме десетки хиляди евро глоби дневно. Други пък нямат пари, за да изградят сероочистките. Ако започнат да ги правят, всички ние ще трябва да ги платим през по-високата цена на тока след години, твърдят различни експерти.
Освен това през 2007 г. Европейската комисия отдавна оряза квотите за търговия с парникови газове на страната ни. Така индустрията беше принудена още веднъж да намали емисиите на производството си. Трудно е да се изчисли с колко е спаднало нивото на парниковите газове за последната година при намалените, а дори и често спираните производства, например на циментовата индустрия. При всички случаи обаче след прехода и приватизацията кризата също допринася за намаление на мръсните газове. Дали обаче ще успеем да изпълним критериите от Киото до 2020 г. да намалим с още 20% мръсните газове или дори с още 30%, както се обсъжда от вчера в Копенхаген – предстои да разберем.
Въпреки че страната ни е намалила значително вредните емисии във въздуха, не може да се нарече екоотличник. Причината – има заведени около 14 наказателни процедури, заради неизпълнени ангажименти по присъединяването ни към ЕС – най-тежките са за липсата на над 20 депа за отпадъци, които да отговарят на европейските изисквания, за неизградени пречиствателни станции в населени места с над 10 000 жители и т.н. Влагани са стотици милиони левове в безсмислени проекти, източвани са средства и т.н. Едно е ясно – всички ние ще платим цената да живеем екологично – дали чрез глоби или по друг начин.