Проектът АЕЦ „Белене“ има икономическа оценка

Джурица Танкосич, старши вицепрезидент на WorleyParsons , пред вестник Новинар

От началото на предизборната кампания за Европейски парламент през месец май АЕЦ „Белене“ неотклонно присъства в дневния ред от изказвания на политици, експерти, на всички медии, форуми, блогове. Страстите около този проект все повече се нажежават, публичното пространство изобилства от нападки срещу проекта. „Всяка стъпка от развитието на проекта АЕЦ Белене и процесът на вземане на решение са подкрепени от детайлни технически и финансови анализи с реалистични допускания и позитивно становище от ЕК“, заявява в интервю за вестник „Новинар“ Джурица Танкосич, старши вицепрезидент на WorleyParsons – компанията, архитект-инженер на проекта за АЕЦ „Белене“.
Джурица Танкосич е на 55 години. Завършил е „Електротехника и атомна енергетика“ в Белградския университет. Работил е в първата АЕЦ в Словения, която по това време е в границите на бивша Югославия, както и в първата сръбска АЕЦ, в атомната централа на американската компания „Бехтел“ в Сан Франциско. През 1994 г. идва в България и прави първия технико-икономически анализ за „Топлофикация София“. „Парсънс И енд Си България“ е консултант на АЕЦ „Козлодуй“ по проекта за модернизация на 5-и и 6-и блок. Фирмата контролира рехабилитацията на ТЕЦ „Марица-изток 2“ и е инженер-архитект на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“. Наскоро „Парсънс И енд Си Българиия“ беше избрана за консултант и на проекта за изграждане на АЕЦ „Моховце“.
Г-н Танкосич, какво е становището на aрхитект-инженера WorleyParsons за сегашната ситуация около АЕЦ „Белене“?
Джурица Танкосич:
Нищо ново под слънцето. Опитите за целенасочена промяна в обществените
настроения съществуват от библейски времена и далеч не са български патент.
Моментът на избори и смяна на политическите пластове предоставя изключително
благоприятна почва за процъфтяване на различни тези, които след многократно
тиражиране карат обществото да се съмнява във всичко, говорено допреди това.
Ние обаче сме инженери и предпочитаме езика на точните цифри и факти пред
метафоричните изказвания.
Да започнем с широко обсъжданата липса на икономическа обосновка на
проекта…
Джурица Танкосич:
Знам, че ще разочаровам любителите на сензациите, но такава оценка съществува,
при това е извършвана няколкократно, при всеки нов етап от развитието на проекта
с необходимите технологично-инженерни, лицензионни, икономически, финансови,
строителни и др. анализи и документация, в съответствие с изискванията на
българското законодателство, ръководствата на МААЕ и световната практика при
изграждането на нови АЕЦ. Не просто са направени такива оценки, но и те са в
обем, надхвърлящ стандартната световна практика.
Най-напред беше направен сравнителен анализ на различнитеенергопроизводителни технологии (с газ, местни и вносни въглища, ядрено гориво), като част от предпроектното технико-икономическо проучване, чиито резултати бяха
представени пред медиите през 2004 г. и на открития обществен дебат, въз основа
на който през април 2005 г. е взето правителствено решение за изграждането на
АЕЦ „Белене“. През 2006 г. следва анализ на петте различни опции и варианти на
предложенията от алианса Шкода/Уестингхаус (представляващ производителите на
ядрени технологии Шкода, Уестингхауз и няколко други чешки инженерингови
компании) и алианса Атомстройескпорт/Арева (представляващ водещите руски
производители и европейските производители чрез френско-германския консорциум
на Арева и Сименс). Това изследване включваше и допълнителен вероятностен
анализ на рисковете при реализацията на различните опции в количествени
показатели и определяне на влиянието им върху усреднената цена на
електроенергията. За първи път в световната практика такъв комплексен анализ се
прави на тази ранна фаза. Впоследствие опитът от проекта за АЕЦ „Белене“ беше
приложен много успешно от WorleyParsons по проекти в САЩ, Чехия и Словакия.
Пак през 2006 г. бе направен отделен финансово-правен анализ за структуриране
на проекта и план за реализацията му. През януари-април 2008 г. е разработен нов
„банков“ модел за проекта „Белене“, който отразява работната финансова
концепция за проекта към момента. През януари 2009 г. в новия базов модел за
проекта се актуализира схемата за плащане по договора за инженеринг, доставка,
строителство (ИДС), на чиято база се подготвят 4 нови сценария към финансовия
модел, включително минимален и максимален вариант на бюджет на проекта в
зависимост от ескалацията на ИДС договора. Всички тези анализи демонстрират
положителните икономически характеристики на проекта, което обяснява и големия
инвеститорски интерес към конкурса за избор на стратегически инвеститор.
Според новия енергиен министър „към капиталовите разходи за АЕЦ „Белене“
трябва да се прибавят оперативните, да се види каква ще е реалната стойност на
цената на произвежданата електроенергията и дали ще има пазар за нея“…
Джурица Танкосич:
Разбира се, това е здравата логика на всеки един инвестиционен проект и точно по
този начин е оценявана и АЕЦ „Белене“ още на етап предпроектни проучвания а и при
всяко следващо актуализиране на анализите. Нашият модел за финансова оценка на
проекта включва освен капиталовите разходи и средствата за експлоатация и ремонт
(персонал и разходи), разходите за гориво и неговата утилизация, за извеждане от
експлоатация на централата, за управление и съхранение на радиоактивните
отпадъци, както и предвидените средства за евентуални подобрения . Отчетени са и
възможните източници на финансиране. Основните параметри в нашия детайлен
финансов модел са общата стойност на проекта, разполагаемост на съоръжението,
експлоатационни параметри и живот на централата. В икономическия анализ сме
отчели и влиянието на т. нар. „странични фактори“, като ефекта от инвестицията
върху човешкото здраве, въздействието върху посеви, комфорта на населението,
екосистемата, глобално затопляне, т.е. всичко, което се изисква по общоприетите
световни методики и специализираните методики на МААЕ за анализ на
икономическите показатели на съвременни проекти за изграждане на ядрени
блокове. Допълнително е направена и паралелна верификация на резултатите със
специализирания софтуер на МААЕ BidEval 3.0.
Резултатите сочат, че енергията от АЕЦ Белене с оценки между 4.5 и 5.5 евроцента
за KWh е конкурентна спрямо алтернативите – от 4.1 до 4.3 евроцента за KWh
водна енергия, през цената за енергията от ТЕЦ, към която трябва да се добавят
още 5.7 – 8.6 евроцента за KWh при въвеждане на технология за улавяне на СО2 и
до 46.7 KWh евроцента за соларна енергия.
Затова напълно подкрепям министър Трайков, че съдбата на АЕЦ „Белене“ се
определя не със „сметки на коляно“, а с най-точни анализи. И съм спокоен, защото в
цялата история на развитие на проекта, при всеки наш анализ сме обобщавали опита
от подобни изследвания, натрупан през годините на развитие на ядрената енергетика в световен мащаб. Екипът, който направи икономическата оценка на офертите,
включваше експерти на WorleyParsons от САЩ, Италия, Чехия, Испания и Русия.
Привлечени бяха и водещи експерти от Финландия, извършвали икономическата
оценка на проекта за тяхната нова АЕЦ в Олкилуото.
Какъв опит има WorleyParsons при реализацията на проекти за нови ядрени
мощности?
Джурица Танкосич:
WorleyParsons е световна корпорация с близо 32 000 души персонал и
международен бизнес, ръководен от 114 офиса в цял свят. Имаме почти 50 години
опит в ядрената енергетика и сме участвали в проектирането на 18 АЕЦ в Америка,
Азия и Европа. Компанията ни в България, която е изградена като енергиен център
за региона на Европа, страните от бившия Съветски Съюз и Африка, освен по
проекта за АЕЦ „Белене“, изпълнява сходен обем от дейности при изграждането на
първата АЕЦ в Египет и на нов ядрен блок в Армения. Също така изпълняваме
инженерни услуги по програмите за нови ядрени мощности в Чехия, Словакия,
Словения, Полша, Русия, Италия, Южна Африка. И това са само значимите ядрени
проекти, спечелени след открити международни търгове. Голяма част от нашите
специалисти са водещи експерти на МААЕ, признати в целия свят. В работата си
прилагаме най-съвременна система за осигуряване на качеството при реализация
на ядрени проекти, сертифицирана по последния стандарт ISO 9001/2008 и
съответстваща както на ръководствата за системи за управление на качеството на
МААЕ, така и на стандартите на Американската Агенция за ядрено регулиране.
Като архитект-инженер сме свършили огромна работа за напредъка на АЕЦ
„Белене“, като се почне от вече споменатите изследвания, съдействие на
собственика при избора на технология и изпълнител, надзор на подготвителните
дейности на площадката, преглед и анализ на техническия проект и т.н. Специално
искам да подчертая, че проектът за АЕЦ „Белене“ е единственият проект за нова
ядрена мощност с изцяло разработен план, в който са отчетени всички лицензионни
етапи, регулаторни изисквания и съответна документация. Тези, които работят в
ядрената енергетика, знаят какъв широк обем и ниво на експертиза се изискват за
целия този диапазон от дейности, в които от Архитект Инженера се очаква
отговорна експертна оценка, още повече пък в област като ядрената енергетика.
Ще се намери ли частен инвеститор, който да се ангажира с финансирането на
проекта, както настояват новите управляващи, и ще има ли пазар за
електроенергията от Белене?
Джурица Танкосич:
Изобщо не се съмнявам, че такъв инвеститор ще се намери. Буквално преди дни
ЧЕЗ обяви обществен търг за избор на изпълнител за 2 ядрени блока на
площадката в Темелин с опция да поръча до три допълнителни атомни реактора в
други части на Европа. ENEL започва заедно с EDF предпроектно проучване за
изграждане на АЕЦ в Италия. Словения развива интензивно проекта за следващ
ядрен блок на площадката на АЕЦ Кръшко. Словакия сключи договор за
довършването на блокове 3 и 4 на АЕЦ Моховце. В Румъния понастоящем върви
конкурс за избор на консултант по изграждането на блок три на централата в Черна
Вода по технологията CANDU. При такъв бум в региона едва ли някой сериозно
може да поставя въпроса за икономическата изгода от изграждането на АЕЦ в
Източна Европа. Въпросът е кой ще постигне това по-напред, за да се включи по-
рано в растящия дефицитен общ регионален пазар. Защото пазар ще има за тази
енергия, която е произведена с ниска себестойност и без емисии на СО2.
Ако продължи да се реализира без излишно забавяне, АЕЦ „Белене“ има шанс да
влезе в експлоатация първа измежду конкуриращите се мощности в региона и да
дава електроенергия на най-ниска цена. Към момента АЕЦ „Белене“ е най-напред
както по отношение на проектен и лицензионен статус, на реално свършена работа
(избран и мобилизиран изпълнител, одобрена и подготвена площадка, договорено
оборудване с продължителен цикъл на производство), така и по отношение на
непрекъснатото елиминиране на рисковете пред проекта, които намаляват на всеки
следващ етап, с всяко инвестирано в него евро. Благодарение на далновидното
решение на двете предишни правителства за своевременно стартиране на АЕЦ
„Белене“, все още са налице всички условия, позволяващи да съхраним това
предимство.
Само така България ще отговори и на различните национални и регионални
стратегии, и на международните очаквания към този проект. Защото на
специалистите в бранша са известни огромните усилия, които Европейската
Комисия полага за ускоряване на ядрения ренесанс в Европа, въвеждането на
препоръките за избор на нови проекти, унифициране на изискванията за
безопасност, преглед и одобрение от страна на ЕК на новите инвестиционни
намерения в тази област.
В това отношение искам да подчертая, че инвестиционното намерение за
изграждане на АЕЦ „Белене“ по избраната технология, с избраните реактори, степен
на надеждност и безопасност получи пълното одобрение на Европейската Комисия
в съответствие с Договора за Евратом и европейските Директиви, които са част от
основното законодателство на Съюза. Нещо повече, в последното комюнике на
Комисията за определяне на изискванията за изграждане на нови ядрени мощности
в Евросъюза, проектът АЕЦ „Белене“ е посочен като един от трите примера за
реактори трето поколение наред с проектите в Олкилуото (Финландия) и Фламанвил
(Франция) със съответните препоръки в Европа да се строят само реактори с такава
степен на надеждност и защита. Аз съм горд, че екипът на Архитект Инженера като
част от екипа на НЕК, на България, е допринесъл съществено за това признание за
българската ядрена енергетика.
Но да се върнем на финансирането: Да, такова ще се намери, защото проектът АЕЦ
„Белене“ остава достатъчно атрактивен и сега. Големият въпрос е дали държавата
е готова да подари тази инвестиция на частна компания, без да се възползва от
изгодите за българската икономика и населението на страната. Дали когато кризата
отмине и се върнем към нормалното потребление, ще ни бъде по-изгодно да
купуваме на нерегулирани цени електроенергия от този инвеститор, от ЧЕЗ или
Румъния, например? Защото възможността за осигуряване на пазар на
електроенергията от АЕЦ „Белене“ следва да се оценява не в условията на
настоящата криза и свитото потребление, а в перспектива, при условията, които ще
настъпят след излизането от нея. И още, дали България е готова да подари на
частници ползите от търговията с въглеродни емисии, а сама да плаща глоби за
своите ТЕЦ?
По-разумният подход, както апелира и министър Трайков, е първо да се прецени
внимателно икономическата целесъобразност и след това да се търси оптималното
решение.
Колко ще струва на българския данъкоплатец продължаването на АЕЦ „Белене“
за тази година?
Джурица Танкосич:
На данъкоплатеца – нищо. За да продължи да се развива нормално АЕЦ „Белене“
през 2009 г. са нужни 320 млн. евро. При условие, че тези средства могат да се
осигурят като кредит, това е проектно финансиране, което няма отношение към
държавния бюджет.
Съгласен ли сте, че изразходваните средства за проекта АЕЦ „Белене“
стимулират основно руската, а не българската икономика?
Джурица Танкосич:
Да започнем с добре известната клауза от договора за ИДС с Атомстройекспорт,
която предвижда до 30% българско участие в дейностите, свързани с инженеринг,
доставка и строителство, нека към това прибавим още около 25% участие на Арева
и Сименс, т.е. дотук над 2 млрд. евро остават за икономиките на страни от ЕС.
Много по-важно е обаче, че ядрената енергетика е високотехнологичен отрасъл с
голям мултиплициращ ефект за България. Проектът безспорно ще доведе до
съществено увеличаване на заетостта, допълнителни ползи за инфраструктурата,
транспорта и комуникациите, както и за цялостно съживяване на доста
изостаналата икономика в региона.
Да не забравяме, че дейността на редица чуждестранни фирми в страната по време
на строителството носи допълнителни ползи. Ще дам пример с нашата компания.
Корпоративните данъци, които ние сме внесли в хазната на България за последните
3 години, са около 4,5 млн. лв., като само за 2008 г. сумата е 2,4 млн. лв. Ние
осигуряваме работа и атрактивни социални пакети на близо 400 български
инженери и специалисти и което е по-важно, осъществяваме трансфер на
технологии, с което им даваме възможност за професионално израстване. Наши
специалисти работят по проекти в САЩ, Англия, Русия, Испания, Италия, Индия,
Мексико, Южна Африка, Украйна, Сърбия. Фактите са красноречиви – в период на
свиване на световните пазари, българското дружество на WorleyParsons участва в
над 30 проекта за предоставяне на инженерингови услуги, преимуществено в
чужбина и преимуществено чрез специалистите ни базирани в София, т.е ние
успешно „изнасяме“ квалифицираните услуги на нашия български персонал и в
резултат връщаме приходи в българския бюджет. Като имате предвид, че всеки
един от големите ядрени проекти на WorleyParsons е на стойност съизмерима с АЕЦ
„Белене“, и че около 60% от тях се изпълняват от експертите в българското
дружество, сметнете сами какви са ползите за България, които се връщат като
данъци в страната.