Проф. д-р Боян Дуранкев: Не е изключена възможността за заден ход от Брекзит
Брюксел трябва да извърви пътя от съвкупност към система, ако не иска да се върне племенната идея
Проф. д-р Боян Дуранкев е икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране и доктор по икономика в УНСС, където преподава маркетинг и маркетингови комуникации. Роден е през 1951 г. През 1980 г. завършва социално-икономическо планиране, специализирал е в САЩ и Германия. Проф. Дуранкев е автор на редица статии, студии и книги.
– Проф. Дуранкев, извън емоциите след британското „да“ за Брекзит, какви сценарии се очертават оттук нататък, случи ли се нещо фатално за ЕС или такива притеснения са преувеличени?
– От самото си създаване ЕС е в търсене на собствения си смисъл и дори преосмисляне на съществуващи постановки, в отношенията между отделните държави. И в превръщането си от съвкупност от конкуриращи се 28 страни, в система, която отстоява общи интереси и принципи, базиращи се най-вече върху солидарност, справедливост и свобода. И именно това налучкване, това търсене на формата и съдържанието на ЕС очевидно ще бъде най-малкото подсилено и предизвикано от този Брекзит. Той е показателен, че в Европейския съюз има проблеми, които трябва да бъдат решавани, и то задружно.
– Въпреки заявлението на ЕП, че очаква бърз развод с Великобритания, очевидно, че Лондон няма намерение да бърза. Това протакане доколко поставя ЕС в неизгодна позиция и какви стъпки трябва да предприеме той?
– Един брак се гради в началото върху любов, след това на обич и разбирателство и един развод не е определена дата и печат. В случая напълно трябва да проумеем състоянието и на Лондон, и на Брюксел, а може би и на Берлин, Париж и Рим, които са в шок от случилото се. Самите британци са шокирани от това, което стана, и допълнителният шок, който ги хвърли в нокдаун, е отпадането на отбора им по футбол от Европейското първенство, казвам го без шега. Общото убеждение е, че в момента и Великобритания, и ЕС се чудят какво да направят. Уж търсят бърз развод, но той вероятно ще продължи, две, три или повече години, ако изобщо се стигне до развод. Много е вероятно политиците, заедно с професионалните юристи да измислят някаква ситуация, при която Брекзит уж да се състои, но всъщност да не се реализира. И Великобритания, и ЕС, най-вече Брюксел, са в шоковата зала, не са излезли още оттам и не са стигнали до реанимацията.
– Т.е. според вас, независимо от сигналите, не е напълно изключена възможността за заден ход?
– Разбира се, че не е изключена. Не само възможността за заден ход, но е възможна реакция и промяна в условията за членство в ЕС. При които промени всъщност Великобритания да остане де юре и де факто член на съюза. Иначе раздялата е болезнена, независимо че знаменитият чл. 50 е направен точно заради възможността Великобритания някога по някакъв начин да излезе от ЕС. Но след шока идва отрезвяването, след отрезвяването мислите как и по какъв начин да бъдат подобрени нещата. Още повече че отвъдокеанският брат гледа внимателно какво прави Великобритания, тъй като скъсването на връзките между Лондон и ЕС ще охлади доста връзките между САЩ и съюза.
– Барак Обама призова да няма истерия, защото според него няма да има катаклизми, а просто е натиснато копчето за пауза. Какъв е действително интересът на САЩ и какъв на Русия, защото се говори, че едва ли не Путин ще бъде доволен от един бъдещ разпад на ЕС?
– Интересно по какъв начин изчисляват радостта на Путин, очевидно, че това е несериозно. Мисля, че Обама е много точен, че в момента сме в състояние на шокова пауза и осмисляне на това, което е станало, както във Великобритания, така и в ЕС. Евросъюзът не трябва да се чувства като ощипана мома на мегдана, а да се замисли защо във Великобритания хората, над 50 на сто от тях не пожелаха съюза. И взирайки се в аргументите на тези, които са гласували против ЕС, стигаме до няколко очевидни факта.
Първо, че разрешеното свободно движение на хора в ЕС, освен стоки и капитали, създава проблеми, тъй като Великобритания само за миналата година беше наводнена от 650 хиляди пришълци. Това са бежанци и емигранти от ЕС предимно, но също се смесиха и тези, които идват от бедстващите страни. Второ, във Великобритания държат на традициите и на собствените си принципи, докато в Брюксел знаем, че имаме фрапиращи решения. Брюксел не се съобразява с никого и се стреми да наложи своите тези. Но ако се върнем към най-важното, съществуването на една съвкупност винаги е застрашено от напускане на някой от членовете. Докато една система – икономическа, политическа и културна, ценностна, няма да бъде напусната толкова лесно. И точно това е кръстопътят, на който се намират и Великобритания, и ЕС – ще може ли да се стигне до евродемокрация, при която и Лондон да има тежката си дума, но също така и гражданите на съюза да могат да реагират и да осъществяват превенция при такива сложни ситуации като сегашната.
Всъщност Брюксел трябва да извърви пътя напред от съвкупност към система, ако не иска да се върне т.нар. племенна идея.
– Вашето лично усещане какво е – след този шамар, който ЕС получи с Брекзит, съюзът най-сетне разбра ли, че спешно трябва да се реформира, или ще изчака и тази буря да отмине? Спомена се създаване на супердържава, заговори се и за възраждане на идеята за Европа на две скорости.
– Европа е на три скорости отдавна. Ако се замислим например кога България и Румъния ще достигнат средното ниво на ЕС от 2015 година, ни трябва един период от 50 до 70 години. Така че Европа на две и дори на три скорости беше бедствено състояние. Тъй като от по-слабо развитите страни винаги биха тръгнали към по-силно развитите – нещо, което се случи на Великобритания. И тъй като Брюксел нямаше идея какво да направи, бежанците от собствените им европейски страни, не от чужбина, поеха към Лондон, Берлин, към Холандия и Австрия в търсене на по-добро бъдеще. Сегашното състояние на Брюксел не подсказва, че в момента има ясна визия какво да се прави и как да се решат тези проблеми.
Така че, ако Великобритания трябва да направи крачка напред обратно към ЕС, съюзът трябва да извърви 101 крачки напред, за да се превърне в една просперираща система на благоденстващи държави.
Надеждите ми са свързани са развитие на евродемокрацията, с въвеждане на еврореферендуми на всички граждани едновременно по най-важните въпроси на ЕС. Всъщност до този момент пазарите, големите корпорации и Брюксел стъпкаха в голяма степен идеята за евродемокрацията. Сега вероятно махалото ще се задвижи в обратната посока.
– Ако Брекзит съвсем реално се осъществи, според вас кой ще се разпадне пръв – ЕС или Великобритания?
– Брекзитът ще доведе първо до рецесия, за която вече се говори, във Великобритания и ще повлияе по пряк начин, горе-долу до 1,5-2 процента в растежа на БВП в другите европейски страни като цяло. По линия на косвените връзки може да се стигне до 5-6, 7 процента спад на местното производство. Най-вече на страните, които са пряко свързани с Великобритания в случая, и обратно. Нещо, което може да се предскаже, е, че това може би ще трае около година, година и половина, две, докато се пренастроят икономиките на европейските страни в други посоки. Това означава, че Европа може да не гледа вече толкова на Запад към Великобритания и САЩ, а да обърне погледа си на изток, а там има велики страни като Китай, Индия, Русия. И на юг, тъй като африканските страни също могат да участват по някакъв начин в нашето разделение на труда.
– Очаквате ли все пак някаква верижна реакция от други страни, където има доста евроскептицизъм или шокът от случилото се ще отрезви хората в тях?
– Едно е това, което е на езика, друго е това, което е в главата. Това, което е на езика на т.нар. племенни партии, дърпа каруцата към излизане от ЕС, вероятно в момента проформа. Докато много добре разбират, че техните икономики ще пострадат и свободното движение на техните граждани много сериозно ще бъде ограничено, ако останалите страни в ЕС възприемат една по-твърда позиция и върнат всичко в изходно положение. Нещо, което никой не би пожелал в страните, където в момента се говори за излизане. Така че в момента имаме един информационен шум, който уж казва „хубаво е и ние да излезем“. Но всъщност главите и сърцата ще дърпат в посока на оставане на тези страни в ЕС. Не вярвам друга страна да последва в момента примера на Великобритания.
– Норвежкият модел, за който се говори, може ли действително да бъде приложен във Великобритания, ще бъде ли изгоден за Лондон?
– Няма модел, който да бъде приложен с еднакво влияние в друга страна. Норвежкият модел е уникален за Норвегия, която отдавна проведе референдум да не влиза в ЕС.
– Какви са реалните рискове за нас и кои са само страхове?
– Трудно е в момента да се даде точен отговор. Страховете за България са свързани най-вече с българските граждани, които работят във Великобритания, и тези, които следват там. Ако разводът наистина бъде драстичен, с делене на гардероби и легла, със сигурност българските граждани, които са там, ще работят в такива условия, че биха пожелали да се върнат. Но това не означава, че те ще се върнат директно в България, тъй като има други, по-привлекателни страни в ЕС. Т.е. даже да засегне 100 процента от българите във Великобритания, в България най-много да се върнат 10 на сто от тях, и то временно, търсейки по-добри условия за живот. Другите 90 процента ще намерят за себе си Холандия и Германия, Франция. Те вече са европейци по дух.
novinar.bg