Проф. д-р Ганчо Ганчев: Задържане на работната заплата няма да помогне на бизнеса

Икономическата и социалната политика на държавата не е адекватна на проблема с изтичането на работна сила в България, което още повече задълбочава демографската криза. Ниските нива на работна заплата са основната причина българите да търсят реализация в чужбина. Това показва най-новото изследване на Института по икономика и международни отношения, направено в страните от Източна Европа. Добрата новина е, че бизнесът у нас ще бъде принуден да повиши рязко заплащането на труда, а влизането ни в еврозоната ще ускори този процес още.

Макроикономистът проф. Ганчо Ганчев коментира за БНР: „Изследването се базира на иконометричен анализ на данни, засягащи България и другите източноевропейски страни. Акцентът е върху това кои са факторите, които въздействат върху притока към нашите страни и изтичането на работна сила от нашите страни към западна Европа. В случая има големи разлики между другите източноевропейски страни и България. Основната разлика е, че, първо, процесът на движение на работна сила в другите източноевропейски страни е много по-интензивен, отколкото в България – три-четири пъти. При нас основният фактор е работната заплата, докато при другите страни действат и други фактори, свързани с разделението на труда между Източна и Западна Европа“.

Най-динамично е движението на работна ръка в прибалтийските страни, а в централноевропейските не е така интензивно, обясни проф. Ганчев: „При нас движението на работна сила е детерминирано изцяло от работната заплата и не е свързано с някакви други фактори. Практически, 95% от движението може да се обясни с работната заплата“, каза той за предаването „12+4“ и допълни:

„Характерно за България е, че задържането на работната заплата, към което се стреми българският бизнес, фактически не помага изобщо на бизнеса, тъй като при ниски работни заплати се интензифицира изтичането на работна сила и се забавя притокът на работна сила към България. Покачването на заплатите на може да се избегне, може само да се стигне до периоди на временно забавяне, последвани от ускоряване. Дори да имаме нарастване на работната заплата и дори това нарастване да е по-високо от нарастването на производителността на труда, след от две до три години производителността на труда се увеличава, което показва, че действа хипотезата за така наречената „ефективна работна заплата“. Грубо казано, това означава, че когато на хората се плаща повече, те са склонни да работят по-интензивно и по-производително“.

Българският бизнес очаква приток на работна сила от Украйна, Молдова и други страни, но работниците в тези страни имат избор между България и другите източноевропейски държави, а там заплащането е по-високо, предупреди макроикономистът:

„Тук не можем да разчитаме на съществен приток на работна сила, така че увеличаването на работната заплата няма алтернатива и колкото по-ясна е политиката на правителството в това отношение, толкова по-добре и за хората, и за бизнеса“.

Данните показват, че ако нашият пазар на работна сила се развива нормално, е възможно притокът на работна сила към България в рамките на две-три години да превиши броя на тези, които напускат страната: „Възможно е движението на работна сила да подпомогне решаването на демографския проблем, с който се сблъскваме“.

Проф. Ганчев се съмнява, че докладът ще има въздействащ ефект върху бизнеса, защото „у нас никой нищо не чете“: „Очаквам всичко да продължи, както е било досега – да има периоди на задържане на работната заплата, което ще изтласка част от работната сила извън страната. Това ще породи нови дефицити, които ще накарат бизнеса да вдигне заплатите. Тоест, ще има такива цикли на забавяне и ускоряване нарастването на цената на работната сила, докато в някакъв по-далечен период не се стигне до някакво равновесие. Допълнително всичко това може да бъде ускорено, ако влезем в еврозоната, тъй като тогава цените на стоките и услугите ще станат по-прозрачни, по-ясни и по-видими. Това вероятно ще ускори процеса на движение на работна сила. Очаквам тези естествени процеси да доведат до някакви решения. Не очаквам някакви интелигентни решения от страна на икономическата политика у нас“.

Експертът не очаква след зимните месеци да има голяма вълна от изтичащи навън работници заради поскъпването на живота у нас: „Тъй като се очертава една тенденция на забавяне на икономическия растеж в Западна Европа, което означава и забавяне на търсенето на работна сила и отварянето на нови работни места. Процесът долу-горе ще продължи в тези рамки, в които го наблюдаваме досега“.

Милен АТАНАСОВ