Първо на държавата, а за вас – ако остане

Във време на икономически спад, когато фалитите на фирми са често срещано явление, ефективността на държавните регулации, насочени в тази област, се подлага на най-голямо изпитание. Никоя субидия или скъпо струваща социална програма не може да бъде по-ефективна в борбата с безработицата от законодателство, осигуряващо както лесно влизане в бизнеса, така и лесно излизане от него, стимулирайки желанието за предприемачество. Свобода да опиташ и свобода да се провалиш, без държавата допълнително да те наказва за това. Ежегодното изследване на Световната банка „Правене на бизнес 2010″ ни постави на незавидното 78-мо място по показателя „Закриване на бизнес“. По единия от трите критерия, формиращи този показател – степен на удовлетвореност на кредиторите, резултатът на България е наистина катастрофален – кредиторите в България получават средно 32,1% от общите си вземания. За сравнение, в Япония показателят е 92,5%, в Сингапур – 91,3%, а средният размер за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие e 68,6%.

За да се види, че тези факти не са само на хартия, е достатъчно да се проследят събитията около големите фалити в България през последните няколко години – кредиторите и работниците на „Кремиковци“ едва ли някога ще получат дължимото им, а работници от „Плама – Плевен“ наскоро осъдиха държавата в Страсбург поради забавяне на изплащанията им по трудови възнаграждения.
Къде грешим
Без да се вглеждаме детайлно в процедурата, нека се поставим в следната обичайна ситуация. Вие сте частен кредитор и фирмата, която ви дължи пари по една или друга причина не изпълнява плащанията си към вас. Какво трябва да направите:

С документа, който доказва, че ви се дължат пари, трябва да отидете в съда. Там, освен че се сблъсквате с тежка бюрокрация, плащате всички съдебни такси, за да ви се издаде изпълнителен лист, с който сумата по задълженията към вас става изискуема;

С изпълнителния лист отивате при съдебен изпълнител, където подавате молба и плащате такса;

Съдбеният изпълнител пуска справки за длъжника в НАП, КАТ, ИКАР, ЕСГРАОН и НОИ. Това, в зависимост от тарифите, излиза около 200 лв., които разбира се плащате вие;

Следва покана за доброволно изпълнение, за която също плащате такса. След като длъжникът получи поканата, което обикновено е много след като тя бъде съставена, се дава 14-дневен срок за доброволно погасяване на задълженията;

Ако длъжникът не ги погаси в дадения му срок съдебният изпълнител налага на длъжника запори на сметки, имущество, трудови възнаграждения, паспортни ограничения и т.н. За всяко едно от тях плащате такса на съдебния изпълнител. Ако задължението е в размери, които изискват опис на недвижимо имущество, таксите на съдебния изпълнител са около 2000 лв.

И ненадейно, някъде в хода на тази процедура идва отговор от справките към държавните институции, според които длъжникът има задължения към държавата, а според действащия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс публичните вземания имат абсолютен приоритет пред частните, т.е. длъжникът трябва да погаси задълженията си към държавата до стотинка и чак след това идва вашият ред. А всички разноски, които сте поели досега, са за сметка на длъжника, но той ще ви ги плати, когато си плати и задълженията към вас, т.е. след като се е разплатил с държавата.[2]
Практиката показва, че в много от случаите публичните задължения надхвърлят оценката на активите на фалиралата фирма, т.е. за частните кредитори и за работниците не остава нищо. Ефектът от това е ясен – фалитът на една фирма повлича след себе си и фирмите кредитори, а останалите на улицата работници на фалиралата фирма няма да получат нито обезщетенията си, нито дължимите им заплати, което може да стане и със служителите и доставчиците на фирмите кредитори и т.н.
Какво може да се направи
Публичните задължения се формират основно от неплатени данъци и осигуровки и събирането им е важно за изпълнението на приходната част на бюджета. Но не по-маловажни са вземанията на частните фирми и физическите лица, особено по време на криза. В глобален аспект тенденцията е да се ограничават привилегиите на държавните вземания пред частните. В повечето страни от Европейския съюз (с някои изключения като Гърция) държавата няма абсолютно предимство при вземанията. Алтернативата е тя да предявява претенциите си наред с другите кредитори. Сега активите на фалирала фирма рядко стигат до последните в списъка на взискателите. Това, което трябва да се направи, е българското законодателство да осигури равноспоставеност както при реда на вземанията, така и при разноските, които сега се поемат само от частните кредитори, а държавата се присъединява като взискател безплатно. Един такъв начин е въвеждане на пропорционално разпределение на вземанията – всяка единица от активите да се разпределя пропорционално според относителния дял на вземанията на кредитора от общия размер на задълженията, независимо дали са частни или публични. Наистина, на пръв поглед така в бюджета ще влизат по-малко пари, но вместо те да се отнемат от бизнеса и после да се върнат като субсидия за спасяването на фирма от някой набеден за приоритетен отрасъл, може изобщо да не му се вземат. Същата е логиката и с работниците. Те са най-ощетени от сега действащото законодателство. Фирмите, в които работниците се трудят, фалират, а те не си получават дължимите заплати. И това е за да влязат повече пари в бюджета, които после ще бъдат върнати на същите тези работници под формата на социални помощи, обезщетения за безработица и плащания по присъди от Страсбург.

Положителните ефекти от пропорционалното разпределение на задълженията могат да се обощят по следния начин:

Повишаване на кредитното доверие към фирмите – вземанията на кредитори и доставчици ще бъдат по-добре гарантирани, което ще ги стимулира за по-лесно кредитиране на бизнеса;

Привличане на преки чуждестранни инвестиции – ефективността на законодателството при удовлетворяване на частните кредитори ще създаде по-благоприятна и по-привлекателна за чуждестранни инвестиции бизнес среда;

Ограничаване броя на фалитите на фирми – вземананията на фирмите кредитори ще бъдат ще бъдат в по-голяма степен гарантирани, което ще предотврати фалитът на една фирма да обрича на фалит и кредиторите й;

Ограничаване на безработицата – косвеният ефект от спасяването на фирми кредитори от фалит е запазване на работните места на служителите им;

Повече пари в бизнеса – държавният бюджет ще се лиши от известна част от събираните приходи от неплатени данъци и осигуровки, но това ще се компенсира от по-доброто състояние на бизнеса и по-малка необходимост от субсидии за подпомагане на фирми, изпаднали в затруднение, както и от разходи за обезщетения при безработица на останалите без работа служители на фалиралите фирми.

Повече доверие на обществото в правосъдната система – гражданите ще върнат част от доверито си в българското правосъдие след като то гарантира, че ще могат да си получават това, което им се дължи.

Александър Ивелинов, ИПИ