Работа и учене трябва да се редуват до пенсия

В последния си доклад за развитието на човешките ресурси компанията „Менпауър“ алармира, че е настъпил момента за пълна промяна и ново мислене на пазара на труда. Какви са тенденциите и стратегиите, които бизнесът, работещите и правителствата трябва да предприемат, за да се справят с проблемите на пазара на труда, попитахме Надя Василева, управляващ директор на „Менпауър“ за България, Сърбия и Хърватия.

– Госпожо Василева, в последния доклад на „Менпауър“ се говори за буря от структурни и циклични сили, които изваждат пазарите на труда от равновесие. Какви са тези сили?
– Тенденциите на пазара на труда от две-три години насам текат по няколко основни линии. Всеки един пазар на труда се определя и съобразява с локалната демографска структура, а в България тя е много неблагоприятна. На следващо място е развитието на технологиите, т.нар. четвърта революция, в която колкото повече навлизаме, толкова повече променя и начина ни на работа. Третата тенденция засяга спецификата на работодателите и това, че те стават все по-изискващи към кандидатите за работа. На четвърто място е личният избор на търсещите работа лица, които също имат различни специфики в зависимост от генерациите. Това, което наблюдаваме е, че за работодателите ще става все по-трудно да намират кадрите, които търсят. Дисбалансът между търсене и предлагане ще се задълбочава още повече и това ще доведе до ожесточена борба за кандидати – тенденция, която силно се изявява напоследък на българския пазар.
– Казвате, че работодателите стават все по-изискващи, а как се променя работната сила?
– Демографската картина вече има ефект както върху работното място, така и върху работната сила, която никога не е била по-разнородна, а хората живеят и работят по-дълго. Тенденция, която трябва да се вземе предвид, е, че ще се увеличава възрастната работна сила със своите специфични изисквания. Работодателите трябва да обърнат сериозно внимание какви изисквания имат тези хора, искат ли да работят по 8 часа на ден, трябва ли да имат по-пригодено за потребностите им работно място или да работят от вкъщи, да се полагат грижи за здравето им превантивно и т.н. От друга страна, младото поколение търси все повече кариерни предизвикателства. Тази генерация, тъй като е в непрекъснат допир със социалните мрежи, иска нещо ново и различно непрекъснато да й се случва. Младите не могат да понесат монотонност на работното място и очакват работата да прилича на игра, за да я свършат добре. Старата култура на покровителство и лоялност, която характеризираше работното място, отстъпи на един по-необвързан, взаимен личен интерес, който често е по-краткотраен.
Доверието между работодателя и служителя е ненадминато ниско. Днес изборът, заплатите и възможностите се диктуват от уменията, а не от прослужения стаж на даден пост. Работодателите също усещат тази липса на доверие и се безпокоят, че служителите им ще напуснат, веднага щом развият уменията си.
– Какви са очакванията ви за развитието на пазара на труда през 2016 г. в България?
– Пазарът на труда категорично се е променил през последните 20 години, а през последните няколко месеца още повече. Колкото повече навлизаме в дигиталната ера, толкова по-бързо се променя всичко и най-вече начина ни работа. Тази година идва заредена със сравнително високо ниво на безработица, но в същото време със сериозен недостиг на „квалифицирани“ кадри, но „квалифицирани“ според изискванията на работодателите. Това предсказва продължителна стагнация на пазара на труда. От една страна безработните трудно биха си намерили работа – те все още не притежават уменията, които търсят работодателите, защото техните умения са остарели. От друга страна, компаниите все по-трудно ще намират подходящия кандидат, пък да не говорим колко ще им е трудно да го задържат, особено ако е от младите поколения. Именно да привлечеш наличните таланти и да ги задържиш ще е важно конкурентно предимство за всяка организация. Пазарът на труда се променя и работата, която преди беше предназначена за студенти и майки, работещи почасово, сега е „кариера“ на пълно работно време за много хора. Заради постоянните промени за хората ще става все по-трудно да поддържат уменията си актуални, а за образователните институции да предскажат от какви човешки ресурси ще има нужда след три години. Търсенето и предлагането на пазара на труда ще се усложни още повече и заради бързата еволюция на индустриите, където работните позиции ще бъдат създавани и ще изчезват сравнително в кратки срокове.
– Кои ще са най-търсените работници?
– Инвестицията в изучаване на чужди езици, инженерни науки, финанси ще е абсолютна гаранция за успех на българския пазар поне за следващите 5 години. През тази година в аутсорсинг сектора има нужда от поне 5000-6000 нови работни места и много се съмнявам, че ще се намерят хора за тях. За тези работни места се иска добро владеене на английски език плюс друг западен език – немски, френски, испански, италиански, а пък ако се знае скандинавски език, шансовете за сигурна работа са още по-големи. Търсят се и специалисти за среден мениджмънт, където от поне три години има криза в намиране на подходящите хора и тя ще продължи да се задълбочава. Все по-малко хора искат да поемат отговорности, ангажираност, самоинициатива и това се превръща в проблем за фирмите. Затова работодателите трябва да са по-гъвкави в предлагането на различни възможности за най-добрите таланти на пазара, да оферират различни иновативни и гъвкави работни ангажименти. Те трябва да преосмислят начина на работа и как тя да бъде разпределена между различните генерации според техните очаквания. Работодателите имат доста тежки задачи, защото и трансферите между различните държави ще се увеличават. Това би могло да се тушира с навлизане на все повече инвестиции и създаване на повече работни места в България, което да задържи кадрите тук и да привлече имигранти. Но не тези, които просто влизат в България транзитно, а стратегически целенасочено привличане на имигранти с качества и умения, които липсват в България.
– Какви иновативни и гъвкави работни ангажименти биха могли да предложат работодателите?
– Например временната заетост в момента буксува. Нужно е разкрепостяване на Кодекса на труда, възможност за по-гъвкави начини на работа, които да не затормозяват ангажиментите между работодатели и търсещи работа. Временната заетост ще даде възможност всеки, който търси работа, да популяризира своите качества и умения и бързо да придобие нови, които се търсят на пазара. Сега пропастта между имащи и нямащи качества все повече се увеличава и точно това е, което създава все по-голяма безработица. Образователните институции и законотворците ще трябва да вървят в крак с променящите се изисквания на модерните икономики и глобализираната работна сила. Други преоткриват моделите на пенсиониране.
Многофункционалността ще се превърне в новата мотивация, тъй като работещите ще работят разнообразна работа, даже понякога и няколко роли наведнъж, като по този начин повишават продуктивността на компанията и тази в личния си живот. Но заедно с това и нивата на стрес ще се увеличават и тези, които са по-устойчиви и стабилни, определено ще са печеливши. Крайно време е всички да разберем, че се налага всеки един от нас да намери баланса в професионален аспект, за да може да управлява своя кариерен път, развитието на уменията и квалификацията си, да следи стриктно здравния си статус, дори това трябва да е на първо място. И да осигури евентуалните си пенсионни нужди, след като благодарение на социалните мрежи съвети по тези въпроси може да се намерят всякакви в интернет. Придобиването на елементарна финансова култура ще е задължително, за да може човек да планира и контролира собствения си счетоводен баланс.
– При тези нови изисквания на пазара на труда какви промени в образованието трябва да настъпят?
– Тук е необходима радикална промяна към ускорено придобиване на висше образование в унисон с търсенето на работодателите. Те нямат време да чакат 4-5 г. някой да се обучава с качеството от едно време, когато минавахме през всички етапи на обучение. Трябва да се премине към развлекателно обучение както за млади, така и за възрастни. И с помощта на работодателите и образователните институции хората да могат да преминават от работа към учене и обратно, като освен, че трупат опит, се учат през целия си живот, без да им се прекъсват притоците на доходи. По този начин те ще се превърнат в постоянно търсени на пазара на труда.
– А каква би трябвало да е новата роля на държавата в отговор на промените на пазара на труда?
– Бих искала да видя правителството да се фокусира повече върху резултата от това какви трайни умения ще се създадат в търсещите работа. А не само какви са нуждите на работодателите в момента и да се мисли какви програми да се създадат, за да се повиши заетостта. Подобни програми повишават временно заетостта и после често тежат на плащащите данъци. Според мен основата цел на правителството е създаването на повече нови работни места, чрез намаляване на протекционизма и целенасочено привличане на имигранти. В Европа 4 от 5 човека, които помагат за прираста на населението, са емигранти. В България имаме най-ниска раждаемост, най-много млади хора излизат да работят в чужбина и най-нисък приток на имигранти. Следователно са необходими базови и бързи реформи.
Мила Кьосева