Работниците не са виновни за кризата, трябва да ги запазим

Петър Нейчев – председател на надзорния съвет на Корпорация за технологии и иновации „Съединение” АД, заместник-председател на Съюза на икономистите в България

Интервю на Михаил Ванчев за вестник „Пари“

– Господин Нейчев, как изглежда в очите на председателя на надзорния съвет корпорация „Съединение” АД?
– Днес корпорацията е един остатък от многобройни акционерни дружества, спечелени на търговете за масовата приватизация, общо взето по случаен принцип. Нашата идея бе да въведем известен ред чрез групирането на тези дружества. Преструктурирането на активите ни имаше за цел дружествата да се пласират по-добре на фондовите борси, да “звучат” по-европейски. Около една трета от активите структурирахме в Инвестиционен посредник „Популярна каса 95” АД, която през 2007 и 2008 година достигна позиции на 5-6 място в страната в класацията при посредниците. Разбира се, в момента при тях е най-големият срив. За нас като мениджъри ситуацията е доста тежка, защото събрахме над 100 души персонал в над 15 клона в България.
– А в машиностроенето? В този отрасъл работят три предприятия, които са листвани на БФБ…
– В машиностроенето ситуацията е по-друга – имаме повече поръчки за производствените предприятия, отколкото можем да изпълним с този капацитет. И тук разчитам на обединение, което да доведе до по-голямо коопериране между фирмите в холдинга, така ще освободим и допълнително оборотен капиталот ДДС. Това са пари, които сега се разменят между нашите предприятия и после трябва да изчакваме възстановяването на ДДС, т.е. губи се излишно време. Моите прогнози бяха, че с обединението ще можем да увеличим оборотите два пъти, мениджърите дори прогнозираха трикратно увеличение на оборотите. Но това бяха прогнози преди финансовата криза. Засега имаме поръчки за машиностроителните предприятия до юни, а в предните години по това време имаше поръчки и ясна производствена програма до септември. Всъщност по това усещаме, че и в този отрасъл кризата тропа на вратата ни.
– И третото бизнес направление на Корпорация Съединение АД е туризмът. Там също има сериозни предчувствия за криза, нали?
– От масовата приватизация Корпорация Съединение АД придоби поизоставени и занемарени почивни станции и хотели, които по-късноги обединихмев бизнес направление “Уелнес”. Установихме трайно сътрудничество с Университета за хранителни технологии и сме на път да предложим продукти за средната класа в България – за редукция на тегло, за детоксикация, за естествени техники на възстановяване на стволови клетки. Всъщност уелнес за средната класа може и да звучи малко нетрадиционно, но сме убедени, че здравословният начин на живот не трябва да бъде привилегия само на богатите. Нашите разработки са за тризвездни хотели и при по-умерени цени – това е и нашият начин да реагираме на кризата в туризма.
– Усеща ли се спада на стойността на акциите на корпорацията върху работата ви?
– Ние емитирахме акции на наши дружества, като най-голямата емисия бе от 390000 акции – всички с номинал 1 лев. За България това не са големи емисии, а и стойността на акциите значително с разминаваше с една справедлива оценка на капитала – факт, който трудно бе проумян от инвеститорите и особено от чуждестранните инвеститори. Недоумяваха как така за предприятие, в което само две машини струват 1 милион лева, може да бъде закупен контролният пакет акции за 400000-500000 лева. През 2008 година пазарът оцени добре нашите дружества и те достигнаха едни справедливи стойности, но след краха на борсата цените им паднаха десетократно. Но тук ефектът е по-различен. Ние дадохме шанс на дребните инвеститори да си продадат акциите и в момента има хора, които са получили по 20 или 30 акции допълнително за всяка една тяхна акция. В момента тези, които решиха да продават, получават някакви 20-30 стотинки за акция, но ако имат нерви да изчакат годината, мога да направя и прогноза, че за това време на БФБ няма да има акции под номинал.
– Господин Нейчев, Корпорация „Съединение АД” имаше намерения да емитира и нови емисии на БФБ. Отказахте ли се?
– Не сме с отказали, но изпуснахме момента на ентусиазма на борсата. При сегашните цени на акциите, включително и на нашите – не си заслужава. Но все пак има една група инвеститори, които са запазили сериозни кешови позиции – като се почне от френските банки, мине се през фондовете за рисков капитал и дори Европейската банка за развитие в Лондон също има такива ресурси. Тези инвеститори не обезсмислят нови първични предлагания на акции.Ние сме замислили през тази година да реализираме две първични предлагания – на 26 септември тази година за „Орфей клуб уелнес”АД . Считаме, че дори и да не пласираме 4 милиона акции по номинал от 1 лев, все пак дружеството ще излезе на борсата и най-малкият ефект ще бъде в това, че стотиците дребни акционери ще имат възможност да продадат или да купят акции от предприятия, което само до преди няколко месеца са били абсолютно невъзможно.
– Господин Нейчев, изглежда, че имате достатъчно кураж, за да кажете: на 26 септември тръгваме и каквото сабя покаже?
– Избрахме тази дата, защото през септември започва нов цикъл на икономическа активност, трябва ни време за преговори с тези, които ще помагат при набирането на капитала. Но трябва да има един срок и той е 26 септември 2009 година. Аз съм реалист – животът продължава, световната икономика не спира да работи, въпреки притеснението, че финансовата система не дава достатъчно кредити. Но поначало ние в Корпорация „Съединение” АД имаме концепция на малките стъпки и не работим много с кредити. За финансиране на програмите ни досега сме използвали средствата, привлечени от борсата, реинвестирали сме печалба и сме ползвали пари от продажбата на активи, които не са били от голямо значение за дейността на корпорацията. От масовата приватизация ние взехме слабо работещи предприятия с големи активи – само данъците, които плащаме за тях ,са над 20 милиона лева.
– Има ли вече единно мнение за изход от кризата на предприемачите от отраслите, в които работите?
– Имах среща с турски бизнесмени и се почувствах разочарован от българската държава. Мислех си, че Турция, която има много близки връзки с американската икономика, ще е тежко засегната от кризата. Техният коментар беше: при нас има държава, която ни подкрепя. Бяха деликатни и не казаха нищо за българската държава, но много от тях работят на нашия пазар и са наясно. Но да оставим разочарованието и да видим как го правят турците. Ако има драстичен спад в даден отрасъл, те се обръщат към своята асоциация, тя се свързва със съответното министерство, а то предлага на правителството антикризисни протекционистични мерки. Докато българското правителство е обладано от пазарен фундаментализъм и считат, че това е панацея. Не е усвоен един много важен урок – пазарът има нужда както от саморегулация, така и от регулация в определени граници.
– Примерът с турската икономика като че ли не е подходящ за нас – ние сме много по-малка икономика, нали?
– Да, но сме част от големия европейски пазар. В сегашния етап на глобализация на икономиките, решаващо за развитието на всяка икономическа структура, е нейният размер. Малки фирми, затворени в един град, в една страна, просто нямат никакъв шанс. Ако го отнесем към Корпорация „Съединение” АД това означава да произвеждаме в Пловдив, България, а да изнасяме в ЕС. Имаме отворени граници и това ни позволи да изградим клон в Солун с наш джоб шоп, в който да работи наш лазер, започнахме да изграждаме клон на финансовата ни къща във Виена. Факт от този месец е и българско-турското дружество „Ак-ЗММ” ООД за производство на металорежещи машини с приложение на съвременни технологии, към което ще действат и два джоб шопа – в Пловдив и Истанбул.
– Мениджърите в корпорацията сигурно вече вземат непопулярни мерки. Какво е чувството, когато решаваш съдби на хора?
– Имам чувство, че нашите мениджъри са се отдалечили от хората си. Това са забравените хора, към които мениджърът се отнася така: прочети инструкцията и ми отговори защо не си я изпълнил. С една дума забравените хора винаги са виновни за неизпълнение на нещо. Защото не използваме класическата схема: чирак-калфа-майстор. Всеки човек трябва да се обучава от този, който е над него и именно висшестоящият мениджър да внуши на екипа си уважение към понятията “срок” и “качество”. Ние имаме поръчки и не можем да ги изпълним, защото средният ръководен персонал е изоставил връзката с работниците. Това е най-тежкото за мен и не мога да го преодолея засега. А не смятам да оставя това решение на следващото поколение, трябва да го решим ние тук и сега.
– Какви са шансовете да запазите заплащането на хората, които работят при вас?
– Когато Унгария влезе в ЕС, правителството взе решение да удвои заплатите на хората автоматично в деня на влизането. Тук правителството казва, че сме остров на стабилността – бюджетът ни е стабилен, банките ни са стабилни, безработицата ни е на стабилно ниски равнища. Но на цената на стабилно нисък жизнен стандарт, най-ниския в Европа. И тогава за какво ни е тази стабилност, като сме бедни. Ако в Корпорация „Съединение” АД решим да намалим заплатите – хората ще избягат. Но как да избягаме всички от България? Какво от това, че Унгария фалира, когато гражданите и дори във време на фалит имат по-висок стандарт. Ние в Корпорация „Съединение” АД се опитваме, като създаваме нови възможности, да оставим хората си на работа при нас.