Синдикати и работодатели още спорят по МРЗ

Синдикати и работодатели  още не могат да се разберат за съотношението на минималната към средната работна заплата. Това каза пред журналисти заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков в отговор на въпрос за преговорите по механизма за определяне на минималната работна заплата, който беше обявен като един от приоритетите на служебния кабинет. Бранков участва във форум, организиран от КНСБ, за заплащането в индустрията.
Предложението на работодателите е максималната граница за определяне на минималната работна заплата да бъде средноевропейското съотношение: минимална към средна заплата. Бранков отбеляза, че в 22 държави членки се прилага минимална работна заплата в ЕС, а в шест няма такъв механизъм. За прилагащите 22 страни, които имат минимална работна заплата, минималната е в порядъка на 40-42 процента от средната. Настояването на КНСБ е за 50 процента горна граница, а на КТ „Подкрепа“ – за 60 процента граница, допълни Бранков.
По думите на заместник-председателя на БСК е важно да се отбележи, че в повечето държави членки, може би във всички дори, няма нормативно определен ред за т. нар. клас прослужено време, което също в някаква степен изкривява статистиката, защото се съпоставят несъпоставими величини. Бранков допълни, че там, където се прилагат класове в ЕС, те са по инициатива на работодателя, а не са регламентирани на национално ниво като задължително плащане.
Съотношението минимална към средна заплата, както и клас „прослужено време“, са основните пречки за достигане на консенсус, но до този момент има съгласие кога във времето да стават консултациите по размера на минималната заплата, по какъв начин да се узаконява този размер, по представянето на позиции на министерства, каза Бранков. Има и консенсус по необходимостта за предоставяне на голям набор от данни в началото на годината, който да бъде взет и от НАП, и от статистиката. Данните ще подсигурят преговорите и консултациите по размера на минималната заплата на национално ниво, както и ще облекчат процедурите на договаряне на браншово ниво.
Според Бранков е важно, че ще се увеличи ролята на синдикати и бизнес в договарянето, но правителството също ще може да възрази срещу някои договорености, тъй като минималното възнаграждение е обвързано и с други плащания.
В отговор на въпрос за съпротивата на работодателите към минималните осигурителни прагове лидерът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че минималните доходи през всичките тези години са доказали, че работят и са инструмент за борба със сивата икономика. Ако нямат бъдеще, както твърди част от бизнеса, то те трябва да бъдат заменени с минимални работни заплати по категории персонал и по икономически дейности , както е на много места, отбеляза Димитров. По думите му обаче при 30-процентно покритие с колективни договори за страната това е почти невъзможно. Възможно е за Швеция, Норвегия, където покритието с колективно договаряне е 85 процента, допълни той.
Пламен Димитров заяви, че е привърженик на точния разговор за разграничение на това кой какво предлага и какви последствия има и за кого ще е полезно. Според него само така ще бъдат намерени решенията как да се формира минималната работна заплата, как да се договаря, как да бъдат аранжирани всички тези прагове, които до момента са били само за целите на осигуряването, а очевидно има нужда да бъдат договорени за целите на заплащането на труда.

Стефан ПРОНЧЕВ