Решението на кризата няма да ви хареса

Преди 5 години българската икономика растеше сравнително бързо, но после дойде Кризата. Тя дойде отвън и нашите политици чакат да свърши по света, за да тръгне и българската икономика напред. Дали обаче причините за кризата се крият в останалия свят или са в България?
Какво се случва в момента в еврозоната? Южните държави се опитват да подобрят конкурентоспособността на икономиките си без да девалвират своята валута. Единственият начин да се направи това е като се намали стандартът на живот. С други думи вместо да платят за преструктурирането на икономиките си с бърз скок на инфлацията, страни като Испания, Гърция и Португалия плащат с работни места, намаляване на доходите, ограничаване на вътрешното потребление, свиване на социалните плащания.
Това не е рецепта за растеж, това е рецепта за разрушение. В икономиката този процес се нарича съзидателно разрушение. Съзидателната част идва, след като етапът на ребалансиране завърши. Тоест Испания ще излезе от кризата, когато заплатите на испанците станат достатъчно ниски, за да могат да конкурират с цената на труда германското ноухау. В края на този процес обаче държавите в еврозоната няма да са по-близки икономически, точно обратното. На практика Испания трябва да изтрие последните няколко години от своето развитие и след това да ги повтори отново, с надеждата втория път да стигне малко по-близо до Германия.
Сега да се върнем в България и да погледнем към българската икономика в контекста на това, което става в Испания. Както знаем България е остров на стабилност. Тя се превърна в такъв остров след рецесията и хиперинфлацията, които преодоля през 1997 г. В следващото десетилетие българската икономика отбеляза умерен растеж – съзидателната част на унищожението.
Темпът на растеж беше най-висок през 2004 г. и в следващите няколко години се забави, за да се стигне до рецесия през 2009 г. След което брутният вътрешен продукт се увеличава с между 0.4% и 1.7% годишно, по данни на НСИ. Това би бил слаб ръст за една развита икономика. В развиваща се икономика като България подобни темпове на растеж могат да се нарекат в най-добрия случай стагнация. Съзидателното унищожение не се задейства. Или поне съзидателната му част.
Причините? Корупция, лошо управление, но също така валутният борд и бедността. По време на кризата през 90-те години на XX в. българите наистина обедняха, а разрушението в икономиката беше повсеместно. Пътят нагоре от толкова ниска база изглеждаше лесен, но въпреки това растежът достигна едва 6.7% в реално изражение през 2004 г, по данни на НСИ. И това беше максимумът. По-малко от темповете на растеж в много от другите развиващи се страни и твърде недостатъчно, за да бъде догонена Германия.
И така, къде се намира България момента? Последна в почти всяко отношение в Европа, каквато беше и преди едно десетилетие. При това е хваната във валутен капан като Гърция и Испания. Валутният борд на практика означава, че страната не може да подобри конкурентоспособността си с девалвация на цената на парите. Тоест трябва да девалвира цената на труда. Това не би било толкова страшно в Германия, но в най-бедната държава в ЕС звучи плашещо.
Българските полици не могат да си позволят този подход. Ето защо стагнацията на българската икономика вероятно ще бъде продължителна.
Испания вече е близо до дъното. Има само две държави в ЕС, в които застрашените от бедност са по-голям дял от населението. Това са България и Румъния. А щом испанската икономика се отблъсне от дъното и кризата в еврозоната ще приключи. Гърция и Португалия вероятно ще се възстановяват по-бавно, но пък двете държави са много по-малки и съответно значението им за икономиката на валутния съюз е ограничено.
Кризата в България обаче има и други измерения. Има само две държави в ЕС с по-висок коефициент на неравенство на доходите, по данни на Евростат, това са Испания и Латвия. Данните събрани от МВФ през последните 30 години показват един феномен – голямото неравенство на доходите води до забавяне на икономическия растеж в средносрочен и дългосрочен план.
През гази година в България предстоят избори. Всички политически партии предлагат на практика едни и същи решения на икономическите проблеми. Това са повишаване на доходите и привличане на инвестиции, най-вече от европейските фондове.
Но повишаването на доходите чрез административни мерки не може да намали неравенството, а само ограничава конкурентоспособността.
Инвестициите както видяхме също не са решение, тъй като в дългосрочен план от тях печелят най-вече инвеститорите. По принцип притокът на инвестиции намалява цената на капитала спрямо другите фактори на производството и така стимулира развитието на отраслите с по-висока капиталова интензивност. Но българският бизнес се възползва в твърде малка степен от този процес в годините преди кризата, най-вече заради липсата на собствено ноухау.
Технологиите и иновациите могат да се превърнат в движеща сила за развитието на страната, но за целта са нужни огромни държавни инвестиции в ноухау и политика на протекция за местните фирми, както се вижда от историята на икономиките на Германия, Япония и Южна Корея.
Без иновации, единствените начини да се преодолее стагнацията на икономиката са намаляване на цената на труда или инфлация. А в условията на валутен борд инфлацията отпада като решение.

Николай Киров