Росатом” може да поиска 200 млн. евро неустойка за АЕЦ „Белене

Източник от атомната държавна корпорация даде да се разбере, че такава перспектива започва сериозно да се обмисля в края на миналата година, когато на поредните преговори в София с участието на премиера на Русия Владимир Путин бяха достигнати съществени договорености за АЕЦ-а, но буквално ден, след като руската делегация отпътува, бяха отречени с политически изявления от българска страна. Почти отчаяни да се постигнат някакви адекватни стъпки, за да започне строителството на „Белене“ заедно със сегашното ръководство на България, в „Росатом“ открито се заговори за евентуално разваляне на договорите, сключени по време на международния търг.
Бяха огласени и две цифри- 150 млн. евро – това е печалбата, която руската страна е заложила при строителството на двата блока на АЕЦ „Белене“. А 200 млн. евро е размерът на неустойката, която, теетично, може да бъде изискана чрез съд от поръчителя /т.е. от българската страна/ за неизпълнения на задълженията. Експертите от София и Москва вече започнаха да обсъждат и анализират на къде се накланят везните. „За Русия, в лицето на „Росатом“ сега икономически е по – изгодно да излезе от проекта, да си поиска загубите чрез съда, отколкото да продължава да работи с българските власти“, заяви руският анализатор Дмитрий Кумановский. Според него, под натиска на различни държави, съзнателно се води към задънена улица ситуацията около строителството на АЕЦ-а с руска технология. За пет години разговори около проекта „в пъти се увеличиха разходите по поддръжката… заради ръста на цените на строителните материали, оборудването и монтажните работи“.
Кумановски обаче признава, че „от политическа гледна точка, Русия губи един от традиционните си пазари за своите технологии“. В София продължават да запазват плах оптимизъм по отношение на атомната електроцентрала. „Не вярвам, че Русия ще се откаже от проекта“, заявява специалистът от „Български атомен форум“ проф. Атанас Тасев. „Но това може да стимулира българското правителство да ускори бюрократичните процедури“, смята Тасев. Според главният инженер на „Главболгарстрой“ Станой Милашевин този обект е много важен за нас. „Ние сме строители и, ако ни дадат възможност да строим, няма да се изложим“. „Ако строителството бъде спряно, ще пострадат и двете страни. Русия ще загуби своите геополитически позиции на Балканите“, смята ръководителят на Центъра за политическия изследвания към Руската академия на науките Борис Шмельов. Според него, въпреки всичките проблем, много „по- разумно е да се доведе проектът докрай, да се използват резултатите, а не да се захвърля работата по средата“.

Финанси