Ръстът на работните заплати у нас – над средния за ЕС

Ръстът на работните заплати на 18-те държави членки на еврозоната се е забавил през първите три месеца на тази година, въпреки че общите разходи за труд нараснаха с по-умерено темпо – два признака, според които инфлационният натиск в еврозоната отслабва, пише MarketWatch.

У нас за същия период Евростат отчита ръст на работните заплати над средния за Европейския съюз, но и по-слаб в сравнение с последното тримесечие на предходната година.

Делът на свободните работни позиции в еврозоната се е покачил минимално през първото тримесечие спрямо финалното на 2013 г., което предполага, че безработицата най-вероятно ще продължи да спада в следващите месеци, въпреки че темпото на понижение няма да бъде така рязко.

За периода януари-март заплащането на работниците в 18-членния валутен блок се покачи само с 1,5% спрямо същия период на миналата година, след като през предходното тримесечие заплатите скочиха с 2 на сто. Общите разходи за труд, които включват данъците и други разходи за работодателите – се повишиха с 0,9%. През предходното тримесечие те нараснаха с 1,6%.

За същия период, но сред държавните членки на Европейския съюз, прирастът на възнагражденията в първите месеци на 2014 г. остана без изменение в сравнение с предходното тримесечие – 1,7%.

Редица държави членки в еврозоната записаха спад на работните заплати през тримесечието. Най-голям бе той в Кипър – 6,9% в сравнение с края на 2013 г. Следва Хърватия с 1,7%. В Ирландия и Италия той бе съответно 0,2% и 0,1%. В Германия заплатите нараснаха с 2,3%. Контрастът предполага, че ребалансирането на икономиката на еврозоната продължава и в началото на 2014 г.

От графиката е видно, че първи по ръст на разходите за труд за тримесечието на годишна база са Латвия (7%), Естония (6,8%), Румъния (5,3%) и Полша (4,2%). В България работните заплати са скочили с 2,8% на годишна база, като през периода септември-декември 2013 г. повишението бе с 8,7 на сто. По отношение на разходите за труд – ръстът им е с 3,6% на годишна база при 8,4% за последните месеци на 2013 г.

Графика: Евростат

Ръстът на работните заплати в Европа задмина този на потребителските цени през първото тримесечие – развитие, което допълнително ще отслаби натиска върху домакинските финанси, които са изложени на риск заради перспективите пред икономическото възстановяване на валутния съюз.

Но забавянето на прираста на работните заплати и разходите за труд засяга и членовете на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка. Според централните банкери инфлационният натиск е потиснат. През май годишния темп на инфлацията в еврозоната обаче спадна до 0,5% от 0,7% през парил, отдалечавайки се още от целта на ЕЦБ за 2 на сто.

Умереният ръст на работните заплати се дължи на факта, че безработицата във валутния блок остава близка до рекордните нива, въпреки че нивото й варира по държави и региони. През април безработицата се смъкна, като анкетите сред бизнеса предполагат, че ще се понижава още в следващите месеци.

Публикувайки за пръвпътданни за вакантните работни позиции, Евростат разкрива, че през първите три месеца на годината 1,7% от всички работни места са свободни, което е повече от отчетените 1,6% през последните три месеца на 2013 г.

Новините са добри за търсещите работа. Но делът на свободните позиции остава далеч под този, характерен за годините преди финансовата криза от 2008 г. Той е и под равнището от 3,1%, отчетно в САЩ през април.

Лишени от възможността да девалвират валутата си, затруднените страни членки на еврозоната трябва да възвърнат конкурентоспособността си чрез намаляване на разходите за труд за сметка на по-силните северни европейски икономики – процес, известен като „вътрешна девалвация“.