Р. Гечев: Развитите страни забавят фискалната консолидацията, за да осигурят икономически растеж

„Няма да подкрепим бюджетa, защото той не отговаря на състоянието и предизвикателствата пред българската икономика и е в крещящо противоречие с политиките на ЕС. Иска се абдикация от социално-икономическото развитие на страната, от икономиката на основата на колосални външни дългове“, заяви от парламентарната трибуна народният представител от ПГ на „БСП лява България“ и зам.-председател на бюджетната комисия Румен Гечев.

Той подчерта, че този бюджет демонстрира управленска немощ, липса на идеи, пълна незаинтересованост от съдбата на българските граждани и фирми.Недоумение буди предложението за ускорено затягане на коланите на икономиката ни, която е на дъното и с най-ниски показатели в ЕС, заяви Гечев. „Защо развитите страни забавят фискалната си консолидацията, за да си осигурят икономически растеж, а нашето правителство предлага обратното – ускорена фискална консолидация, и то при положение, че състоянието на бюджетните ни показатели е по-добро от повечето страни от ЕС“, попита той.

Българската икономика няма мотор, посочи Гечев. „Изглежда МФ не е чуло, че има план Юнкер на ЕС, който мобилизира над 300 млрд. евро за допълнително инвестиране чрез публично-частното партньорство. В този бюджет няма инвестиционен фонд, сложен е кръст на доказано полезния опит от 2014 г., когато бяхме заделили 500 млн. лв. за инвестиции в слабо развитите региони на страната“, заяви Гечев. Фондът да бъде възстановен, каквато е и европейската практика, и с него може да се помогне на икономиката в българските общини, предлага левицата.

Гечев е категоричен, че е абсурдно държавата да абдикира от икономиката и да свие разходите и приходите в БВП. „Страните от ЕС правят точно обратното, като се предлага изпреварващо увеличение на бюджетните разходи спрямо растежа на БВП. Подобна политика е абсолютно неприемлива“, заяви той. По думите му България още повече трябва да залага на фискалната политика за стимулиране на икономиката, тъй като е в паричен съвет и МС и БНБ не могат да използват парична политика на развитието, тъй като е забранена със закон. „Единствената надежда за помощ от страна на държавата за икономическо развитие е през фискалната политика, а това не се предлага с този бюджет“, коментира Гечев.

Гечев подчерта, че няма никакъв приоритет в този бюджет – делът на разходите за образование спада от 3,6% на 3,4%, здравеопазване от 4,5% на 4,4%, отбрана и сигурност от 3,7% на 3,5%, икономически дейности от 6,5% на 5,5%, замразява се делът на социално осигуряване. „Къде са приоритетите на българската държава? Ако има приоритет образование, делът на разходите за образование от БВП трябва да растат, а те намаляват. Не са ли чули за икономика на знанието на ЕС и чели ли са директивите на ЕС, че трябва да расте процентът от БВП за образование, докато стигне 4,5%“, каза още той. Гечев подчерта, че другите страни членки на ЕС отделят средно 6 % от БВП за образование, а Дания дори 8,8%.

Депутатът заяви, че БСП застава зад необходимостта от спазване на критериите на ЕС за максимално допустими нива на бюджетния дефицит и на държавния дълг, т.е. спазването на общоприети принципи на фискалната дисциплина. „Ние обаче не виждаме аргументи и анализ, доказващи необходимостта България на всяка цена да се движи към балансирани бюджети в тези трудни условия“, поясни той.

Румен Гечев подчерта, че това е бюджет на главоломен държавен дълг – за три години правителството предлага удвояване на дълга до близо 30% от БВП. Той припомни и, че всички опити на правителството за въвеждане на нови данъци са претърпели пълен крах, както и опитите за свиване на административните разходи в отбраната и МВР. „Няма ли да разбере народното представителство, че след като 95% от страните по света са с прогресивно данъчно облагане това е работещото?“, попита той.

Гечев подчерта, че има две дилеми – дълговата спирала, която се предлага с милиарди левове дълг или въвеждане на прогресивен данък и увеличаване на приходите в държавната хазна. „Така нашето поколение ще поеме тежестта за развитието ни, а не да прахосваме милиарди и да караме нашите деца и внуци да плащат заемите“, заключи Гечев.