Сблъсъкът „Франция-Германия“ на път да нанесе най-тежкия удар на еврото

Забраната, която Германия реши да наложи върху спекулативните сделки с определени ценни книжа, за пореден път хвърли сянка на съмнение върху способността на Европа да изгради истинско икономическо управление, което мнозина вярват, че е от съществено значение за оцеляването на еврото.
Решението изненада Франция и показа, че двете най-големи икономики в Европа не могат да се координират дори и по време на дългова криза, която заплашва бъдещето на единната валута. Освен това то поставя Ангела Меркел в изолирано положение в момент, в който еврозоната се нуждае повече от всякога от единна позиция.
Според анализатори, цитирани от Ройтерс, ако Франция и Германия не започнат да говорят на общ икономически език, има опасност еврозоната да се разпадне.
Френският президент Никола Саркози призова страните от еврозоната да създадат общи икономически стандарти и практики, ако искат икономиката на региона да се развива. Германия обаче не е съгласна с общо икономическо правителство, като предпочита да се говори по-скоро за единно икономическо управление.
Именно в това понятие се крие основната разлика в разбиранията на Париж и Берлин за икономическото бъдеще на Европа. Самата дума „правителство“ създава впечатление за външен орган, който ще диктува икономическата политика в страните от еврозоната, докато „управление“ отговаря на немското схващане да се създават структури, рамки и санкции.
Германия и Франция имат противоречия по редица важни икономически въпроси. Ядрото на проблема се крие в различните им разбирания за устойчивото икономическо развитие на региона, като засега двете страни нямат пресечни точки, което лесно може да се обясни с различната им история и култура.
Германия например е преминала през болезнени реформи, за да създаде стройна и ефективна машина за износ, която обаче е източник на дисбаланси, опасни за икономиката на цяла Европа. И докато Германия трупа привидно безкрайни търговски излишъци, много от нейните партньори в ЕС и еврозоната, включително и Франция, имат дефицити за по няколко милиарда евро.
За Париж решението на проблема е очевидно – Германия трябва да стимулира вътрешното потребление и да намали данъците, с което да насърчи вноса. За Берлин обаче разрешението на проблема лежи извън границите на страната, като другите европейски страни просто трябва да копират нейния икономически модел, основно чрез намаляване на заплатите.
В Германия например няма минимална работна заплата, което кара другите страни от еврозоната да я обвиняват в „дъмпинг на заплати“.
Другото голямо предизвикателство пред Европа се крие в намаляването на държавните дефицити и то по време на труден за икономиката период. Според икономисти на френското правителство еврозоната може да спечели от временен период на по-висока контролирана инфлация, която да облекчи изплащането на дълговете.
По-високата инфлация обаче е едно от най-плашещите неща за германците. Франция все пак си извоюва победа, като убеди Германия да се включи в спасителния план за Гърция, който по-скоро спасява нейните кредитори.
Седмица по-късно обаче дойде изненадващото решение на Берлин да забрани непокритите къси продажби на някои ценни книжа. Това показа, че дори и след координираните действия за справяне с кризата, Германия продължава да действа както прецени за добре. По този начин немското правителство показва, че се интересува от икономическата и политическа ситуация единствено в страната.
Икономисти посочват, че докато в Европа няма единно управление, всяко подобно единично действие може само да навреди на еврото. Неприятната истина за Франция и за южните й съседи обаче, които се опитват да овладеят дефицитите си е, че Германия е най-богатата страна с най-голяма политическа тежест в ЕС. Казано с други думи, това означава, че дори европейските страни да създадат свое единно правителство, Германия ще е тази, която ще диктува икономическите правила в крайна сметка.
 

Финанси