Световната финансова криза и основните изводи за икономическата политика

Настоящата криза избухна през февруари 2007 г. в САЩ и от началото на 2008 г. започна да обхваща целия свят. Причините са от комплексен характер и предвид на това, че тя продължава и по всяка вероятност ще се задълбочава, те не могат да бъдат систематизирани. Вярно е, че кризата се появи на американския пазар на ипотечни кредити, предоставени на хора с по-ниска от необходимата кредитоспособност, а често и при пълната й липса, което е в пълно противоречие с принципите на разумната кредитна дейност. Да се търси причината за кризата само в пазара на недвижимост в САЩ и в прилагането на порочни практики при предоставянето на ипотечни кредити е не само повърхностно, но и невярно. Основните причини са:

– Дерегулация на дейността на банковите и небанковите финансови институти като следствие на глобализацията и отслабване на финансовия надзор по отношение на поемания от тях контрагентен и продуктов риск;

– Либерална парична политика на централните банки на водещите в икономическо отношение страни като реакция на опита на международния тероризъм да дестабилизира световната икономика след атаката върху Световния търговски център на 11. септември 2001 г., довела до рязко увеличаване на ликвидността на паричните и капиталови пазари, довело до значително облекчаване на достъпа до капитал и като следствие на това до пренебрегване на основните принципи при управлението на риска;

– Развитие на финансовото инженерство, довело до трансфер и търговия на рискове с помощта на финансови иновации, а оттам – по пътя на секюритизацията – до „заразяване” на финансови инструменти, нямащи отношение към пазара на ипотечните кредити в САЩ;

– Широко разпространение на кредитните деривати, предоставящи застраховане срещу кредитен риск без оглед на реалните възможности на продаващите кредитните застраховки за поемане на техните задължения в случай на кредитно събитие;

– Развитие на бизнес-модели, нямащи нищо общо с реалната икономика и подчинени на реализация на печалби от спекулативна дейност, дало повод на много анализатори да характеризират настоящата криза като „криза на алчността”;

– Криза на морала чрез фетишизиране на премиите на мениджърите във финансовите институти, подчинено на приватизиране на печалбите и натрупването на рискове, непосилни за преодоляване от техните собственици, правещо социализирането на разходите неизбежно.

Първите изводи от кризата са следните:

– Либералните икономически теории са мъртви; твърдението, че пазарът разполага с „очистителни сили” и може да възстанови пазарното неравновесие се оказа безпочвено; след фалита на традиционната инвестиционна банка Lehman Brothers американската държава пристъпи към национализация на финансови институти, предотвратявайки по този начин неизбежния колапс на световната финансова система;

– Пропагандираното от десетилетия твърдение, че държавата е „лош” собственик влиза в ярко противоречие с факта, че в края на краищата държавата се оказва единственият спасител на финансовата система; широките народни маси, дори и в най-развитите капиталистически страни не могат да проумеят, защо ясно и точно определените от либералния икономически елит регулиращи функции на държавата следва да се допълват със спасителни функции по отношение на частния финансов капитал;

– Твърдението, че икономическото развитие на страните от Европейския съюз е поело собствен, независим от развитието на американската икономика път, се оказа не само погрешно, но и вредно; сравнението, че когато „Уолстрийт се прокашли, Европа получава двойна бронхопневмония” се оказа повече от вярно;

– Кризата е глобална, но борбата срещу нея се води на национално равнище при сравнително слаба координация на усилията на международно равнище; особено впечатление прави, че някои страни, на първо място следва да се спомене Франция, създават фондове с бюджетни средства, за да участвуват в капитала на структуроопределящи фирми от стратегическо значение за националната икономика или с други думи, настъпи времето, когато на мястото на приватизационните агенции дойде времето на агенциите по национализация на «обанкрутиралия» се частен капитал;

– Настоящата криза е криза на недоверието между банките; централните банки изливат огромна ликвидност на междубанковия пазар и въпреки това банките отказват да си предоставят свободни средства, депозирайки ги по сметките си с централните банки, защото не знаят, дали ще си получат парите обратно; раздадените от рейтинговите агентури рейтинги на практика не се разглеждат като достатъчно надеждни оценки на кредитоспособността на финансовите институти; рейтинговите агенции за кой ли вече път се компрометираха с неверните си оценки; особено техните тестове за финансовите институти в условията на пазарен стрес се оказаха напълно неверни; паричният и капиталовият пазари са на практика „пресъхнали” и дори държавните гаранции по вземанията на паричния и капиталовия пазар се оказаха недостатъчни за възстановяване на доверието на банките помежду им;

– Курсът на акциите и маржинът при кредитните застраховки се превърнаха във важни фактори за определяне на кредитоспособността на длъжника и обърнаха с „краката на горе” цялата система на фундаменталния кредитен анализ, което на практика ще закрие пътя на фирмите от реалната икономика до банковия пазар /ниските курсове правят привличането на собствен и заемен капитал на капиталовия пазар почти невъзможно, едновременно с това всяка банка избягва да предоставя кредити на фирми, чиято пазарна капитализация пада, като се изхожда от това, че цената на акцията сравнително добре отразява дисконтирания бъдещ паричен поток/;

– Русия и Централна и Източна Европа се оказаха не по-малко засегнати от кризата, отколкото развитите в икономическо отношение страни и то по две линии: 1/ бурният икономически растеж доведе до рязко увеличаване на вноса както за инвестиционни, така и потребителски нужди, което е причина за рязкото увеличаване на дефицита по текущата сметка, която през последните години се покриваше главно за сметка на чуждестранните портфейлни и преки инвестиции; финансовата криза доведе до рязко намаляване на тези инвестиции и до обезценяване на националните валути с всички произтичащи от това негативни последствия – теглене на депозитите в национална валута и конвертирането им в чужда, подронване на базата на рефинансиране на търговските банки, ограничаване на рефинансирането и поскъпване на банковите кредити и т.н.; 2/ повечето от банковите сектори в страните на Централна и Източна Европа се намират под контрола на западноевропейски банки, които са силно засегнати от кризата на ликвидност; „печелившата игра” дъщерните им банки да се рефинансират евтино от банките-майки и да инвестират получената ликвидност в кредити с лихви, значително по-високи от тези в Западна Европа, отдавна свърши; банките-майки сами изпитват огромни затруднения с ликвидността, за да си позволят лукса да предоставят неограничен и евтин ресурс на своите дъщерни банки, които не могат да изпълняват вече своите стопански функции, т.е. да осигуряват реалната икономика с достатъчен и евтин кредит;

– Приватизацията, продажбата на структуроопределящите банки на големи чуждестранни банки се оказа нож с две остриета; от една страна, приватизацията доведе до преодоляване на кризисните явления в банковата система, от друга страна, увеличи зависимостта на националната икономика от влиянието на външни фактори, неподлагащи се на контрол от страна на държавата /тази констатация касае не само България, но и всички други постсоциалистически страни в Централна и Източна Европа/;

– Парадоксалното при настоящата финансови криза е фактът, че в най-развитите капиталистически страни се скъса с табуто за държавни банки, за национализация на банките, докато в страните на Централна и Източна Европа все още се робува на неолиберални концепции;

– Финансовата криза е едва в своето начало, защото пазарът на кредитните застраховки, където се крият огромни рискове, все още се „държи”; големи проблеми се очакват при погасяването на облигации, емитирани на основата на вземания от плащанията с кредитни карти; хилядите хедж-фондове, които рефинансират своите огромни инвестиционни портфейли с банкови кредити започват да изпитват затруднения с ликвидността и продават закупените от тях финансови продукти по цени, значително по-ниски от тези при закупуването, само и само за да погасят взетите от тях кредити.

Някои изводи и „шансове” за икономическата политика в Република България

– Необяснимо е защо българското правителство се отказва от помощ както от ЕЦБ, така и от МВФ и Световната банка; съществуването на валутен борд намалява в определена степен само валутния риск и при това не го премахва, защото обезценяването на еврото по отношение на долара се отразява индиректно върху българската икономика;

– Поради факта, че преобладаващата част от банковите активи са в чужди ръце, осигуряването на достатъчен и евтин кредитен ресурс за българската икономика зависи от състоянието на ликвидност на западните банки-майки; не са една или две западните банки, които с цел да укрепят своята капиталова обезпеченост сериозно обмислят да продадат някои от своите банки в Централна и Източна Европа;

– Вместо да се допусне една с трудно предвидими последствия смяна на собствеността на водещите, структуроопределящите български банки е необходимо сериозно да се обмисли въпросът за тяхното обратно изкупуване със средства от държавния резерв; за целта е необходимо както да се депонира този интерес пред банките-майки, така и в рамките на държавната намеса, предприета по примера на почти всички страни на Европейския съюз, да се участвува в капитала чрез нова емисия акции; такова участие ще отговаря на интересите на българската държава и икономика;

– Много сериозно следва да се помисли за това държавата чрез свой холдинг да започне за изкупува акции на водещи, структуроопределящи предприятия в страната и чрез своето участие в капитала им да оказва въздействие върху политиката на фирмите, предимно по посока на осигуряване на съществуващите работни места.

Историческата и икономическа ситуация в света прави напълно реално създаване на „Стабилизационен фонд за българската икономика” за финансиране с 5 милиарда евро на следните приоритети:

1. Внедряване на високи технологии в големи български индустриални предприятия;

2. Финансиране за разкриването на нови работни места в индустрията и услугите;

3. Финансиране на маркетинга, кооперирането и експорта на българската индустрия.

Само така може да се подкрепи в положителна посока сегашното незавидно жизнено равнище на българските граждани. На фона на очакваните смущения в жизненото равнище на жителите на САЩ и ЕС.

03.11.2008 г.

Екип на Редакционния съвет на списание „Финанси”