Сенчестата бг икономика крие 1-2 млрд. годишно

Сенчестата или сивата икономика и недекларираният труд носят загуби за всички, заяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков при откриването на форум по темата, организиран от КНСБ. По думите му загубите са първо за работещите, които в момента може и да са доволни, че разполагат с повече средства, заради неплатени данъци и осигуровки, но в бъдеще с доходите си от обезщетения и пенсии ще бъдат на ръба на оцеляването. Загубите са и за цялото общество, тъй като намалените приходи от данъци и осигуровки ограничават възможностите на държавата да инвестира в жизненоважни публични системи като здравеопазване, образование, социална система, заяви Бисер Петков.
Според него губят както коректните работодатели, които търпят негативите на нелоялната конкуренция, така и некоректните, защото те поради затруднен достъп до финансиране, не са склонни да инвестират в подобряване на условията на труд, обучение и квалификация, а това води до ниска производителност на труда, повишен трудов травматизъм и високо текучество на персонал.
Според доклад на МОТ два милиарда души или 61 процента от работната сила в световен мащаб работят неофициално, каза Бисер Петков. Докладът показва, че бедните и необразованите са изправени пред по-високи нива на неформална заетост, както и че равнищата на бедността са по-високи сред работниците в неформална заетост. Бедността е едновременно причина и последица от неформалната икономика, обобщи Бисер Петков.
Той подчерта, че превенцията и борбата с недекларирания труд са основни приоритети за управлението на България. Петков припомни мерки назад във времето за борба с неформалната икономика. Сред тях е и възможността ГИТ да иска откриване на производство по несъстоятелност за фирми, дължащи възнаграждения, което е довело до това, че само до момента над 70 работодатели са се изплатили на своите служители.
Наемането на работа без трудови договори е една от най-тревожните характеристики на трудовия пазара в Европа, което води до тежки икономически последици, заяви Бисер Петков. Той припомни, че преди четири години беше взето решение за реализиране на първата общоевропейска инициатива за ограничаване на неформалната икономика – Европейската платформа за борба с недекларирания труд. Предстои да заработи общоевропейски орган по труда, като се предвижда платформата да се влее в него.
Отчита се плавно изсветляване на икономиката на България, както от националния индекс, така и от ЕК, каза Бисер Петков. Той обаче подчерта, че предизвикателствата остават.

Делът на сивата икономика в България е около 30 процента, каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров на конференция „Неформална икономика и недеклариран труд – международни, европейски, национални измерения и добри практики“ , организирана от синдиката. По думите на Димитров, когато се изследва сивата икономика, важна е методиката, която се ползва за измерването на недекларирания труд. Той цитира данни, според които недекларираният труд в ЕС в частния сектор средно за страните е 11,6 процента, докато данните на Световната банка за сивата икономика показват, че тя е средно 18 процента. Около 25 милиарда губи ЕС заради компании, които оперират в сивия сектор. Не е за подценяване финансовият ефект от липсата на вноски – както в данъчната, така и в осигурителната система, каза Пламен Димитров.
В България сивата икономика се мери по специфичен индекс, изработен от АИКБ, КНСБ е партньор. Според него тя е около 30 процента.
По оценки на КНСБ средно между един и два милиарда лева годишно се губят от осигурителни вноски, които не се внасят.
Над 60 процента от заетите в световен план /над два милиарда души/ са в неформалната икономика.
Лидерът на КНСБ отбеляза, че на европейско ниво се говори за борба с недекларирания труд, а на глобално ниво – за формализиране на неформалната икономика, като при формализирането има и стимули, и санкции, докато при другия подход повече санкции.
Президентът на КНСБ припомни и тезата на синдиката, че плоският данък не е довел до изсветляване на икономиката в България.

Милен АТАНАСОВ