Сивият сектор глътна 30 млрд. лв. през 2016-та
Сивият сектор в националната ни икономика продължава да заема същите, ако не и по-големи размериот преди няколко години. Днес обещания за високи заплати в предизборните програми на двете големи партии в България има, но за пенсиите няма нито дума.
При 331 лева средна пенсия и праг на бедност 314 лева на един пенсионер са му необходими 562 лева, за да живее прилично, да си покрива разходите по храна и лекарства, и евентуално за дрехи „втора ръка“. Това каза за предаването „12+3“ на Българското национална радио Мика Зайкова, финансист и бивш синдикалист-икономически експерт към Конфедерацията на труда „Подкрепа“. По думите ѝ всяка пенсия под 562 лева води към риск от бедност:
При здравната система, която имаме, няма пенсионер, който да не се нуждае от лекарства. Има важни лекарства, които се употребяват много често, които, ако ги купиш по рецептурна книжка, са по-скъпи, отколкото, ако ги купиш на свободна продажба. И такива неща има в нашата славна държава.
Помните как си късаха ризите властимащите и обясняваха още в 43-тия парламент, че няма пари, няма пари и това си е! Пари има и парите са в т.нар. „сива икономика“, която по официални данни е 36%. Ако погледнем брутния вътрешен продукт – за тази година трябва да е 92 и няколко милиарда. При 36 процента, представяте ли си, че има едни 30 милиарда, които минават покрай данъчната и осигурителната система? Достатъчно е да направят поне това електронно правителство, което чакаме от 15 години, за да се спре поне рекетът на чиновниците.
А според експертите от Института по пазарна икономика /ИПИ/ най-важно е да се отговори на най-същественият въпрос – как може да се намали сенчестата икономика? В случая трябва де се направи разлика между причина и следствие. Например редица изследвания за България показват, че основна причина за неформалната икономика е високата данъчно-осигурителна тежест. При това положение има две възможности. Първата е намаляване на данъците (в това число и социалните осигуровки), тоест премахване на една от причините за наличието на сива икономика. Втората възможност е въвеждането на допълнителни ограничения, като засилен контрол, по-големи санкции и др., които нямат отношение към първопричината, а целят промяна на следствието. Практиката показва, че във втория случай ефектът е неясен (в дългосрочен план), защото засиления контрол и санкции създават корупционна среда. Освен това на тези мерки част от фирмите отговарят с още по-добри начини за „укриване“ и „посивяване“.
Стефан ПРОНЧЕВ