Симеон Сакскобургготски пита може ли да се живее при всеобща параноя
„Можем ли чрез безконтролно подслушване и неизбежно съпътстващата го всеобща параноя да платим цената за малко, макар и временна, сигурност?“, пише в личния си сайт Симеон Сакскобургготски.
„Къде минава границата между сигурността и полицейщината? Все повече политици и граждани се замислят дали мерките, оправдани с националната сигурност и борбата с престъпността, не застрашават личната сигурност във всекидневния им живот. Възможно ли е почтените граждани да се чувстват защитени, ако във всеки момент някой може да нахлуе в техния личен живот чрез подслушване, проследяване, контрол над интернет-кореспонденцията, заснемане?“, пита риторично бившият премиер по повод скандала с изнесените разговори на хора от властта.
„Могат ли хората в държавната администрация да работят ефективно, ако са в постоянен стрес дали някоя тяхна дума, познанство няма да им навреди? Може ли бизнесът да се развива и да дърпа икономиката напред, ако се страхува, че конфиденциалната фирмена информация може да изтече в публичното пространство, да се използва за частни интереси или дори за изнудване? Могат ли медиите да бъдат наистина свободни? Или е по-лесно да си наложат автоцензура, а това е по-страшно дори от цензурата“, коментира още екслидерът на НДСВ.
Той дава пример с това, че страната ни е осъдена от Съда по правата на човека в Страсбург за нарушаване на човешки права по дело, свързано със специални разузнавателни средства. Според решението българите не са защитени срещу възможно подслушване, изтъква Сакскобургготски.
Той припомня, че неотдавна председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу призова европейските лидери да не допускат „манипулация на страховете на хората“, защото те подхранват популизма.
„Такава манипулация на страховете е и тезата, че в името на свободата и сигурността на гражданите е оправдано ограничаването на тяхната лична свобода и сигурност. Не ви ли се струва парадоксално?“, пише царят.
„От нас зависи дали най-накрая, след повече от 20 години, ще загърбим режима, в който проверката беше „висша форма на доверие“, а всеки по презумция бе виновен до доказване на противното, бе следен и дори умишлено злепоставян с доноси. Ние избираме какво ще оставим на децата си – Държавна сигурност или свобода и лична сигурност“, добавя Симеон Сакскобургготски.
Накрая той цитира думи на Бенджамин Франклин от 1775 година: „Тези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност“.
Финанси