Спи ли добре господин Дянков?

Но ето, че днес попаднах на едно мнение или писмо, при това в спортен сайт, което обърка целия ми ден. Заседна в съзнанието ми и не ме напуска. След това пред очите ми препуснаха и други „новини“ – и особено безумното предложение да се облагат с данък лихвите върху банковите влогове. Прочетох и какви са влоговете в банките на днешните „държавни“ първенци. Направо живи да ги оплачеш. Но пък разбрах, че повечето са си изпратили паричките в далечна чужбина, на курорт, тен да събират, лихви без данък да сбират. И така, четейки, какво става и не става в нашето мило Отечество, не ми беше трудно да разбера, че Дянков е преброил не само парите на вложителите, но и дните на ГЕРБ във властта. Защото посегнеш ли на спестяванията на хората, това в България не се прощава. Справка – управлението на БСП и Жан Виденов. Та такива неща прочетох и помислих, но писмото на неизвестния ми Иван Стефанов Проданов, се оказа, че не ме напуска. И затова искам да го предам и тук, в моя блог, защото може би така ще стигне по-бързо до своя адресат.
  СПАХТЕ ЛИ ДОБРЕ ГОСПОДИН ДЯНКОВ?

Спахте ли добре господин Дянков? Защото аз не спах добре. Не спах добре поради една причина. Вярно тя е нищожна за вас и надали ви интересува, но мен не ми даде покой, все едно пчела или оса са ме ужилили, фрасна ме по главата, все едно, че Кубрат Пулев ми е забил един в лицето. Причината е толкова неинтересна за вас,че надали ще се трогнете. Но въпреки вашето бездушие и слаб интерес аз – Иван Стефанов Проданов, ще ви разкажа, какво преживях. Ще ви разкажа тази история с надеждата ,че вие като Министър на финансите на Република България ще се трогнете и ще се осъзнаете. И така. Преди няколко дена аз и моята съпруга пристигнахме в родният й град на гости на тъста и тъщата. Преди това решихме да посетим местния магазин, от голяма и известна верига, и да напазаруваме за вечерята, все пак на гости на пенсионери отиваме, които живеят „много охолно“ с „огромната“ пенсия, която получават. Както и да е – в магазина напълнихме количката с продукти и се запътихме към касата. Опашката беше голяма, та се наложи да почакаме. Тогава моята половинка се сети че не сме взели памперси за близнаците ни. Аз като кавалер и баща за пример (Умря циганката дето ме хвали, ама ….!) отидох към съответния щанд, който по стечение на обстоятелствата се намира до щанда за месо и там станах свидетел на молбата на една възрастна жена към момичето, което обслужваше щанда. „Мило дете, отрежи ми 20 грама салам от Хамбургския“ – каза жената и допълни: „Днес взех пенсия и си казах, бе и аз съм човек, да хапна малко салам.“ Възрастната дама си взе поръчката и се запъти към щанда за сирене от където взе 100 гр. сирене и от там тръгна към касата. Последвах я. Опашката пред касата все така си беше дълга, и понеже бяхме с повече покупки пуснахме възрастната женица пред нас. Какво стана обаче, когато се наложи тя да плати ? Оказа се, че саламчето не е било 20 грама, а 30 гр., та не и достигнаха петнадесет стотинки да си плати. Жената много се притесни, започна да рови с треперещи ръце в протърканият си портфейл, но явно нищо не намери, виждах как сълзите напират в очите и, тогава аз и дадох петнадесет стотинки и с това всичко се оправи. Мислите си, че историята свършва дотук, господин Дянков? Не, тя продължава. Продължението е следното. След като прекарахме една приятна вечер с родителите, децата, с роднини и съседи, забравихме за случката в магазина. Но имаше един истински човек, който не беше забравил. Та на следващата сутрин, бяхме изненадани от неочакван, но много приятен гост. Това беше тази женица, която, понеже градът е малък и всички кажи речи се познават, разбрала кои сме и ни идваше на гости с малък подарък. Знаете ли, господин Дянков, какъв беше подаръка? Скромен, господин Дянков, скромен, но от сърце – бяха питки със сиренце. Жената беше направила питки със всичкото сирене което беше взела предния ден и ни ги беше донесла на нас, като благодарност за петнадесетте стотинки! Оказа се , че след като си е взела ГОЛЯМАТА ПЕНСИЯ,  която получава, а това са огромните 140 лв., жената си е купила дърва, платила си е тока и водата, и са и останали черно на бяло 10 лева – пари за харчене в продължение на един месец . Тъста ми, който е бивш военен и когото познавам като много корав мъж се разплака. Трябва да ви кажа, господин Дянков, че никога през живота си не бях ял толкова вкусни питки със сирене. Съветвам ви един ден и вие да ги опитате.

Публикувано от Александър Йорданов