Стимулиране на заетост по време на криза – как не трябва да се прави

Една от заложените мерки в антикризисния план на управляващите (плана Станишев) предвижда правителството да дава допълнително 120 лв. към заплатите на служителите в предприятия, които въвеждат намалено работно време за период от 3 месеца, но запазват заетостта на персонала си.
Тази седмица излезе информация, че класирането на фирмите, които ще получат тези „бонуси“, ще зависи от спада в продажбите и печалбите им. Колкото по-голям е спадът и не се дължи на сезонна цикличност, толкова по-голям шанс имат компаниите да бъдат включени в схемата.
Всеки разумно мислещ човек няма как да не си зададе логичния въпрос – защо ще се подпомагат компании, които са в най-неизгодно икономическо състояние и следователно, имат най-малки шансове да оцелеят? По този начин не се ли поощрява липсата на мениджърски усет и взимането на неправилни управленски решения? Защото пазарната логика е точно обратната – на пазара печелят тези предприемачи, които са предвидили успешно пазарните тенденции и задоволяват нуждите на потребителите по най-ефективен начин.
Нещо повече, така наречената анти-кризисна мярка, поставена в графата „грижа за хората“ представлява дефакто откровено пилеене на пари на данъкоплатците.
Реториката в представянето на идеята, обаче, е крайно популистка: При временни затруднения пред българските работодатели сме готови да реагираме, като инвестираме 27 млн. лева, за да ги стимулираме да задържат на работа своите работници и служители.
Според представените изчисления ще бъде запазена заетостта на 16 хил. работници.
Първо, това представляват едва 0,5% от заетите в България и няма да окажат реален ефект върху пазара на труда в страната. Второ, тези 27 млн. лв. няма как да се разглеждат като дългосрочна инвестиция, ако се раздават на компаниите в тежко финансово състояние.
Именно тези фирми са най-застрашени да фалират, а от там и ефектът върху заетостта от временните бонуси – да се окаже нулев, а ползата от изразходваните средства – отрицателна.
В скорошно изследване „Всички свещени крави ли са мъртви? Последици от финансовата криза върху макроикономическата и финансова политика“ анализатори от Световната банка достигат до извода, че в условията на криза помощите от страна на правителството за частни компании трябва максимално да се ограничат и да се прибягва до спасяване само на най-стабилните институции, след като бъдат идентифицирани (и то на пазарен принцип). В противен случай се изкривяват стимулите дори повече, създава се морален риск в икономиката, а парите на данъкоплатците се харчат неефективно. Което е на път да се случи в България…
Най-добре е управляващите да се вслушат в гласа на бизнеса.
„Много по-полезно би било, ако правителството временно отмени увеличението на минималния осигурителен праг за бранша“, коментира Стефко Колев, председател на браншовия съюз на трикотажната промишленост в България.
Вместо да раздават пари за намалено работно време, без ясни полза от тази политика за икономиката в дългосрочен план, нека управляващите да помислят за намаляване на регулациите и увеличаване на гъвкавостта на трудовия пазар. А това може да стане и без да се костват парите на данъкоплатците, нещо повече дори – като се намалят (квази)данъците за всички и по този начин се предостави директен стимул за работещите и бизнеса, но на базата на пазарната логика – от тази мярка ще спечелят само най-предприемчивите и успешни фирми.
Адриана Младенова ИПИ
Финанси