Тайно проучване на Facebook предизвика етичен дебат

Спорното проучване на Facebook за чувствата на потребителите разпали в научните среди дебат за етичните стандарти в света на интернет. „Мисля, че този случай ще се погрижи за преосмисляне на отношенията между компапниите и учените“, казва Сюзън Т. Фиск, редактор на изследването и професор по психология и публични дела в университета в Принстън, цитирана от Wall Street Journal.

Изследователи от Facebook и Cornell University в продължение на една седмица през 2012 г. са манипулирали RSS новините на близо 700 000 потребители, за да разберат как се разпространяват емоциите в социалните мрежи. Те открили, че потребителите, на които са били показани повече позитивни послания, сами са започнали да пишат повече положителни неща, както и обратното. Изследването е публикувано през юни в списание Proceedings на американската Национална академия на науките. Общественото недоволство бе предизвикано в петък заради постинг в блог, който обвини Facebook, че използва потребителите за „лабораторни плъхове“.

Facebook заяви в понеделник, че проучването е включвало и потребители, които са по-млади от 18 години. Компанията промени оттогава своите общи правила за ползване. Планираните проучвания сега ще трябва да преминат през три вътрешни одита, като единият от тях се занимава преди всичко със защитата на личните данни на потребителите.

Случаят показва как бизнесът и науката могат да се възползват от все по-големите обеми от данни, налични в интернет. Компании като Facebook и Google редовно тестват промените в своите сайтове, за да накарат например потребителите да кликат повече върху линкове или реклама, които са основните източници на приходи на тези компании.

При това компаниите показват на потребителските групи различни версии на сайта си и проверяват реакциите. В индустрията този процес е познат като „тест A / B“. По-ранните такива тестове касаеха неща като цвета на уеб страницата. Сега този процес се стреми да гарантира, че „хора правят в сайтовете, приложенията или в реалния живот точно онова, което компанията иска да правят“, казва Нанси Хуа, ръководител на Apptimize. Старт-ъпът изпълнява такива тестове по поръчка на други дружества.

Критиците твърдят, че такива тестове повдигат сериозни въпроси, ако се провеждат в мрежа с размера на Facebook, която има 1,3 милиарда потребители. „Това е повод за обсъждане на мащабната власт, която тези компании имат над живота ни“, казва Зейнеп Тюфекчи, професор по социология в Университета на Северна Каролина, която се занимава със социалните ефекти на технологиите.

Редакторката на изследването Сюзън Фиске обяснява, че е имала етични съображения, тъй като някой можел да си помисли, че изследователите са манипулирали настроенията на потребителите. Тези опасения обаче са изчезнали, след като авторите са били уверени, че изследването не изисква допълнително преразглеждане от компетентната комисия на университета, тъй като то се основава на „съществуващи“ данни. Освен това данните са анонимни. „Чувствах се така, сякаш Facebook вече разполага с тези данни“, казва Фиск. „Аз разчитах на преценката на университета в Корнел. А сега излиза, че университетът е разчитал на преценката на Facebook“.

Няколко учени задават въпроса дали 689 003 потребители на Facebook, чиито новинарски поток е бил манипулиран, са били достатъчно добре информирани и са дали съгласие за проучването. Facebook обяснява, че неговите потребители са дали съгласието си за такива изследвания, когато са се регистрирали и се съгласили с общите условия.

„Наистина е смешно да се твърди, че едно кликване върху кутийка в уеб представлява информирано съгласие“, казва Дейвид Горски, хирург, изследовател и главен редактор на блога Science-Based Medicine. Горски обяснява, че реакцията на експеримента показва„истинска културна празнина“ между медицинските и психологическите изследвания от една страна, и технологичните компании, от друга. Най-малкото, потребителите трябва да имат възможност да изберат дали да участват в подобно изследване, или не, казва той.

Джонатан Морено, професор по медицинска етика и здравна политика в Университета на Пенсилвания, също критикува проучването. „Изпращат на хора, чието емоционално състояние не е известно, послания, които биха могли да нарушат психическото им състояние“, казва той.

Други обаче защитават провеждането на подобно изследване и считат критиката върху Facebook за нечестна. „Това изследване се ползва погрешно за гръмоотвод“, казва Николас Христакис, социолог в университета в Йейл, който използва за свои изследвания данни на Facebook. „Маркетингът сам по себе си цели да влияе върху чувствата на хората. Компаниите в САЩ работят всеки ден над A/B тестове, които засягат всеки един от нас. Facebook е критикуван, защото е обявил изследванията си публично, докато другите компании просто ги пазят в тайна“.

Университетът Корнел публикува изявление на своя уебсайт, в който се твърди, че Контролният съвет не е проучвал изследването, тъй като изследователите са имали достъп до резултатите, но не и до потребителските данни.

Изследователите на Facebook са използвали потребителски данни за пазарни проучвания и академични изследвания. Така например социалната мрежа изследва кой пътува за мачовете от Световното първенство, как се променя комуникацията на даден потребител след раздяла и дали радостните новини се разпространяват по-бързо, отколкото отрицателните.

Ако Facebook си сътрудничи с академичната общност, данните трябва да бъдат прегледани и от независима комисия от съответния университет. Но някои изследователи твърдят, че тази система има слабости, защото органите нямат опита с данните, които са генерирани от милиони потребители онлайн. „Комисиите едва сега започват да свикват с научните изследвания в областта на социалните медии“, казва Лесли Мелцер Хенри от Института по биоетика в университета „Джон Хопкинс“.