Тревожна година очаква икономиката на ЕС

Очаква се БВП на Европейския съюз да спадне с 4 процента през 2009 година и да се стабилизира в общи линии през 2010 г. Това вещае Европейската комисия в пролетните си прогнози, съобщава на уебсайта си Комисията.

Основните фактори, обуславящи рецесията, са влошаването на световната финансова криза, рязкото свиване на световната търговия и продължаващите корекции на пазара за недвижимо имущество в някои икономики. Очаква се обаче растежът да възвърне в известна степен динамиката си през 2010 г., след като започнат да действат предприетите мерки за данъчно и парично стимулиране. Трудовите пазари ще бъдат сериозно засегнати, като се очаква безработицата в ЕС да нарасне до 11 на сто през 2010 г.

Очаква се също и бюджетният дефицит през 2010 г. да се покачи рязко до 7,25 % от БВП в резултат както на спада, така и на дискреционните мерки, предприети в помощ на икономиката съгласно Европейския план за възстановяване, предложен от Комисията.

„Европейската икономика е обхваната от най-дълбоката криза и най-широкообхватната рецесия на следвоенния период. Очаква се обаче амбициозните мерки, предприети от правителствата и централните банки в тази извънредна ситуация, да спрат спада в икономическата активност тази година и да позволят нейното възстановяването през следващата. За да се случи това, ние трябва да се заемем бързо с разчистването на „обезценените активи“ в банковите счетоводни баланси и да рекапитализираме банките, когато това е необходимо“, заяви комисарят по икономическите и финансови въпроси Хоакин Алмуния.

Световната икономика започва да расте отново

Влошаването на финансовата криза доведе до свиване на световната икономическа активност и рязък спад на световната търговия и на промишленото производство през последната зима. Икономическият спад въвлече нарастващ брой страни във водовъртежа си, в това число нововъзникващи икономики и развиващи се страни. С разгръщането на мерките за данъчно и парично стимулиране и с отслабването на кризата обаче се очаква глобалният БВП да започне отново да нараства през втората половина на 2009 г. През 2010 г. се очаква световният растеж да достигне 2 на сто.

ЕС се намира в силна рецесия, но краят й се вижда

Започналата през второто тримесечие на 2008 г. рецесия се влоши към края на годината, като през последното тримесечие БВП намаля с 1,5 на сто (спрямо предходното тримесечие) както в ЕС, така и в еврозоната. Прогнозите и необработените данни предполагат по-нататъшно влошаване през първото тримесечие на тази година. Всички държави-членки са засегнати от спада, макар че техните перспективи зависят съответно от степента, в която са въвлечени във финансовата криза, от динамиката на пазара за недвижимо имущество и от степента на отвореност на икономиката.

Със стабилизирането на финансовите пазари, възвръщането на доверието на инвеститорите и достигането на фискалната подкрепа и паричните облекчения до действителната активност се очаква спадът на БВП да спре към края на тази година и растежът да стане положителен през 2010 г.

Сривът засяга не само всички държави-членки, но и почти всички компоненти на търсенето. По-специално са засегнати частните инвестиции като следствие от намалените очаквания за търсенето, резкия спад в натоварването на мощностите и все още тежките финансови условия. По подобен начин, вследствие на отбелязания спад в световната търговия, рязко се сви и износът. И докато частното потребление все още остава на сравнително добро ниво, благоприятствано от ниските цени на петрола и ниската инфлация, то реалните доходи вероятно ще се понижат в резултат на прогресивното влошаване на трудовия пазар. Единствено държавното потребление и публичните инвестиции ще имат положителен принос към растежа през тази година, отчасти благодарение на бюджетните мерки за стимулиране, взети в рамките на плана на ЕС за възстановяване.

Пазарът на труда и публичните финанси са силно засегнати

Европейските трудови пазари започнаха да се охлаждат през миналата година, демонстрирайки обичайното изоставане спрямо икономическия спад. Що се отнася до бъдещето, очаква се заетостта да намалее с около 2,5 процента тази година и с още 1,5 на сто през 2010 г. както в ЕС, така и в еврозоната, като това ще доведе до 8,5 милиона изгубени работни места в рамките на двете години в сравнение с нетния прираст от 9,5 милиона през периода 2006-2008 г.

Публичните финанси също са засегнати сериозно от рецесията, като се очаква бюджетният дефицит в ЕС да се повиши над два пъти през тази година (от 2,3 на сто от БВП през 2008 г. до 6 процента) и да продължи да се повишава през 2010 г. (до 7,25 на сто). Рязкото влошаване на общата данъчна ситуация се дължи отчасти на самия икономически спад, тъй като автоматичните стабилизатори са сравнително силни в Европа, но отразява също и значителните дискреционни бюджетни стимули, въведени в подкрепа на икономическата активност.

Много ниска инфлация, временно

Инфлацията се понижи рязко през последните месеци и се очаква да продължи да спада през второто и третото тримесечие на тази година поради по-нататъшни базови ефекти, слаби икономически перспективи и предполагаемия спад на цените на основните стоки. Като цяло се очаква инфлацията съгласно хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP) да остане малко под 1 на сто в ЕС (и 0,5 процента в еврозоната) през 2009 г. и да достигне дъното си през третото тримесечие и в двата региона. Тъй като при изчисляването на годишните стойности тази есен отпадат базовите ефекти от минали повишения на цените на енергията и храните, се очаква инфлацията по HICP да се повиши постепенно до около 1,25 процента през следващата година.

Несигурността продължава да е значителна

Предвид наличието на най-тежката световна икономическа криза от Втората световна война насам икономическите и инфлационните перспективи остават до голяма степен несигурни. Рискът от настъпването на „по-лошо от очакваното“ развитие зависи между другото от последиците на финансовата криза и силата на обратната връзка между различните сектори на икономиката. От друга страна, мерките за данъчно и парично стимулиране може да се окажат по-ефективни от очакваното при възстановяването на стабилността на и доверието във финансовите пазари и при подпомагането на икономическата активност. Рисковете по отношение на инфлационните перспективи за тази година изглеждат балансирани, като произтичат от възможното развитие на цените на основните стоки, както и от поведението при определяне на цени и заплати.