Три удара по ”Газпром”

Опитите на „Газпром“ да укрепи позициите си на газовия пазар на Европа се провалят по всички направления. Концернът се изхитри да се скара не само с проблемните транзитни страни като Украйна, но и с водещите чуждестранни доставчици и потребители на газ. В събота на енергийната среща в София му отказаха включването на газопровода „Южен поток“ сред приоритетните проекти на Европейския съюз, а ден по-рано туркменското ръководство открито заяви, че подкрепя строителството на алтернативния на руския газопровод „Набуко“, пише „Независимая газета“.
Миналата седмица по международните позиции на „Газпром“ бяха нанесени три чувствителни удара. Първият и най-съществен от тях нанесе Европейският парламент, който на 22 април прие третия „енергиен пакет“ на плана за либерализиране на енергийния пазар на Европа. Той поставя под голям въпрос опитите на „Газпром“ да достигне до крайния потребител в европейските страни. След това на 24 април ръководството на Туркменистан в присъствието на представителна руска делегация открито заяви, че поддържа проекта за строителството в Европа на газопровода „Набуко“. А на 25 април на международната енергийна среща на върха в София, въпреки всички усилия „Газпром“ не успя да накара ЕС да включи „Южен поток“ сред приоритетните си проекти. Поражението на всички международни фронтове може да означава крах на концепцията за чуждестранна експанзия на концерна. Приетият на 22 април в Страсбург документ описва новите правила на игра на европейския газов пазар. В него се отбелязва, че властите на всяка от европейските страни могат да откажат на компания правото на достъп до нейния вътрешен пазар в два случая: ако тази компания не отговаря на изискването за разделяне на добива и транспорта или ако нейната поява на пазара може да заплашва енергийната сигурност на членовете на ЕС. Тези две условия в една или друга степен пряко засягат „Газпром“, който до ден днешен не се е отказал от идеята да доставя пряко своята продукция до крайния европейски потребител. Втория удар „Газпром“ получи по време на международната конференция „Надежден и стабилен транзит на енергоносители, неговата роля за осигуряването на устойчиво развитие и международно сътрудничество“ в Ашхабад, провела се на 24 април. По време на форума туркменският президент Гурбангули Бердимохамедов фактически подкрепи алтернативния на руския европейски проект за газопровод „Набуко“, въпреки присъствието на внушителна руска делегация начело с първия вицепремиер Игор Сечин. „Туркменистан се нуждае от създаването на нова система от отношения с Европа. В днешната ситуация диверсификацията на енергийните потоци и включването на нови страни в географията на експортните маршрути може да съдейства за стабилизирането на глобалната икономика“, заяви Бердимохамедов. По всичко изглежда, че случилата се на 9 април авария на газопровода „Северна Азия-Център-4“, след което доставките на туркменски газ в направление Русия не се възобновиха, позволи на туркменското ръководство да се чувства по-свободно по отношение на дадените по-рано ангажименти. Третият удар „Газпром“ и Русия получиха в петък в София по време на международната среща. Нейните участници, и на първо място България, не дадоха никакви специални гаранции в подкрепа на руския „Южен поток“, поставяйки го на едно равнище със същия този „Набуко“. Експертите отбелязват, че само за седмица по интересите на „Газпром“ е била нанесена цяла серия от чувствителни удари. „Меко казано, „Газпром“ може в резултат да загуби наведнъж два свои проекта – „Северен поток“ и „Южен поток“, в които руският концерн е собственик на контролните пакети, тъй като сериозни препятствия ще бъдат антимонополните закони на ЕС. Не е изключено в крайна сметка той да бъде принуден да продава газ на границата, а не вътре в ЕС. И това е много по-сериозна заплаха, тъй като успехът в тази битка въобще не е гарантиран на „Газпром“, смята партньорът в консултантската компания RusEnergy Михаил Крутихин. Според експерта, пазарът на ЕС трябва да бъде приведен в съответствие с новите правила след 1,5 година и тогава „Газпром“ няма какво да улови: или ще трябва да се превърне в открита за конкуренция компания, или да търси заобиколни пътища. „Естествено, че сега ще започне трескава работа по създаването на фиктивни или подставени фирми, за да не изглежда в очите на европейците като страшно чудовище. Колко успешна ще бъде тази работа ще покаже времето, но перспективите на „Газпром“ на външния фронт не са добри…“, смята анализаторът. От своя страна, водещият анализатор на ИК „Файненшъл Бридж“ Дмитрий Александров също смята, че последните събития не могат да бъдат определени като успех за „Газпром“. „Що се отнася до Туркменистан, то стана ясно, че Гурбангули Бердимохамедов не възнамерява да се обвързва само с Русия и ще продължи да се позиционира като независим доставчик на газ и петрол по силата на това, че в Европа съществува маниакална страст към намаляването на зависимостта от Русия. Но в поведението на „Газпром“ спрямо Туркменистан съществува някаква прекалено амбициозна политика на руската страна, която в резултат му излиза през носа“, отбелязва Александров. За момента това не е стратегическо поражение, тъй като никой няма форсирано да финансира „Набуко“, смята експертът. Но от друга страна, тези сигнали показват, че в това направление трябва да се действа много предпазливо. „Туркменистан може да прекъсне всякакви съществуващи договорености и какво – Русия в този случай трябва да предложи изпращането в Ашхабад на войски на Организацията на договора за колективна сигурност“, възкликва анализаторът. Със София, според него, малко или много всичко е ясно. „Газпром“ се опитваше да вкара проекта „Южен поток“ в списъка със стратегически проекти. При това изначално беше ясно, че това няма да стане в 99,9% от случаите. В този проект Европа от гледна точка на икономиката кръвно не е заинтересувана. Докато за „Газпром“ е точно обратното. Сухата равносметка показва, че се е запазило статуквоото – проектът „Южен поток“ не е получил нито отказ, нито подкрепа. Което не е нищо страшно“, отбеляза Александров. В тази ситуация, както смята експертът, е много по-ефикасно да се водят двустранни преговори, макар на останалите членове на ЕС да не им е приятно. Най-малкото за момента „Газпром“ успява в тези сделки. Експертите отбелязват, че на европейците е произвело изключително негативно впечатление разгорелия се през януари газов конфликт между Москва и Киев, в хода на който бяха спрени доставките на руско гориво за 22 страни в ЕС по украинския маршрут. Москва не успя да убеди европейците, че януарският конфликт е бил предизвикан от обективни причини, а не от желанието да се накаже Украйна и да се наплашат европейците с нестабилността на съществуващите транзитни пътища, а също така да се получи контрола върху украинската газопреносна мрежа. В тези условия на Москва ще й бъде трудно да разчита на подкрепата на ЕС за инициативите за усилване на позициите си в Европа.

БГНЕС