Туризъм: Криза в България & Разцвет на Балканите

Любопитно е как най-засегнатите икономики се представиха от гледна точка на туризма, още повече, че става дума за традиционни туристически дестинации и средиземноморски държави.

Как се представи България и някои от съседките й тази година?
Евростат:Туризмът е важен поради неговия икономически потенциал и възможностите за създаване на заетост, както и поради влиянието, което оказва върху социалната област и околната среда. Статистическите данни за туризма се използват не само за наблюдение на политиките на ЕС в областта на туризма, но също така и на регионалната политика и политиката в областта на устойчивото развитие.
Според оценките на Генерална дирекция „Предприятия и промишленост“ на Европейската комисия туризмът генерира над 5 % от БВП на ЕС-27. В сектора на обектите за туристическо настаняване в ЕС-27 са заети 2,4 милиона души, а общата заетост в целия туристически отрасъл на Съюза се оценява на 12―14 милиона души.

Забележка:Данните са за първите 6 или 9 месеца на 2014 г.

Всички разгледани държави бележат ръст на чуждестранните туристи и приходите, като Испания и Гърция със сигурност ще запишат рекорди за тази година.
Показателите за България също са обнадеждаващи, макар че има разминаване в цифрите и интерпретациите им от МИЕ и от браншовите организации.
През октомври на форум в Пампорово беше представен и анализ на Института по маркетинг, от който стана ясно, че въпреки лошия в климатично отношение сезон, туризмът ни се развива и от януари до август 2014 г. България е посетена от 5,391 млн. чужденци, което е с 6% повече спрямо същия период на 2013 г. Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ за периода януари-юли 2014 г. бележи ръст от 3,6% в сравнение със същия период на 2013 г. и възлиза на 1,719 млрд. евро. Това са официалните данни, с които борави икономическото министерство.

Ето какви цифри обаче оповести Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА).
Сериозен спад от 15,5% на туристите от ЕС и общ спад в сектора от 5,7% отчита за първите осем месеца на годината АБТТА. Според Асоциацията има разминаване между резултатите, които официално се представят на обществеността, и реалните данни за сектора. От 70-75% преди пет години, европейските туристи сега заемат едва 50% от дела на туристите в България, заяви председателят на УС на организацията Байко Байков. По думите му намалението от ключовите европейски пазари – Германия, Великобритания, Скандинавия, е постоянна тенденция през последните години. Това са пазарите, които осигуряват устойчивост на туристическия бизнес у нас, защото са предвидими и изместването на фокуса от тези пазари е изключително тревожно, коментира експертът.
Според данните на АБТТА за първите осем месеца отстъплението на германските туристи в България е 10,4%, на румънските – 17,8%,от Великобритания има спад от 24,4%, Дания – 36,8%, Швеция – 36,9%, Холандия – 20,9%. При другите пазари от сектора отчитат запазване на броя на туристите от Русия, спад от Украйна с 10%, ръст от 29% от израелския пазар, както и ръст от Турция – близо 30%. Според АБТТА липсва реална рекламна кампания извън страната. За първите седем месеца на 2014 г. за медийна реклама – вестници, радио и телевизия, са изразходени 49 хил. лв., което според тях е „изключително неглижиране на бизнеса“. България не съществува в електронната среда, защото сме заделили 0 лева за реклама в интернет, коментира Байко Байков. Външната реклама, насочена към крайни клиенти, е 196 000 лева. Всичко това обяснява спада на посещения на туристи, на фона на ръста им в съседните Турция, Гърция и Македония.

Сиви приходи чрез апарт-хаус строителството ?
Институтът по маркетинг посочва, че проблемът в отчетността и диференциацията на различните видове посещения на чуждестранни туристи се дължи на факта, че все по-съществен дял в легловата база, особено по морето,заема т.нар. апарт-хаус строителство. Според Института по маркетинг са необходими спешни изменения в законодателството, ограничаващи възможностите на „апарт-хаус“ комплексите да упражняват скрита туристическа дейност, като не плащат дължимите данъци, и по същество затрудняват органите по сигурността да осъществяват контролните си функции.
През първите седем месеца на годината се отчита ръст на чуждестранните туристи с 6,7%, но приходите се увеличават само с 4,1%. Това показва, че в страната идват хора с по-ниски доходи, коментира министърът на икономиката и енергетиката Васил Щонов.
От друга страна, липсва устойчивост.Например, миналата година от около 8 млн. турски граждани, които са посетили чуждестранни дестинации, 10% от тях – или 800 000 души, са дошли в България. Мнозина турци идват да карат ски в българските курорти, но за да има развитие на тенденцията, е необходимо подобряване на пътищата. Това е мнението на посланика наТурцияСюлейман Гьокче.
Друг пример. Всяка година 18 млн. японски туристи пътуват по света, но едва около 11 000 от тях посещават страната, отбеляза посланикът на Япония Такаши Коидзуми. За сравнение, вХърватия,където годишно броят на японските туристи е 18 пъти повече спрямо България. Сред причините за тази разлика посланикът наЯпонияпосочи факта, че Хърватия е разкрила в Токио държавен туристически център, множеството чартърни полети през лятото между двете страни и активното популяризиране на имиджа на Дубровник в Япония.
Най-големият проблем пред българския туризъм е рекламата, каза в интервю за EconomyNews.bg Ивелина Кючукова, съдружник в туристическа агенция.България никога не успя да се представи пред света по адекватен начин. Вече имаме своето място в каталозите на големите западни туроператори. Но още липсва разпознаване на страната ни. Това няма да стане с банални клипове и скучни брошури.
Още преди две години тя препоръча да се фокусираме върху пет неща, които по рекламната логика да се повтарят, за да се наложат. Това могат да бъдат: тракийска култура, българската роза и розово масло, писмеността ни, киселото мляко. Възможностите са много, но е нужно да бъдат избрани характерни за страната ни символи. За изработването на качествени рекламни материали обаче трябва да се потърси мнението на различни експерти, включително археолози и етнолози, а не да се създават по рекламодателски почин, използващ клишета. Важно е и рекламните послания да бъдат профилирани за съответната публика – френска, руска и т.н. Важна е обратната връзка.
Има какво още да се желае и по отношение на инфраструктурата, но не е достатъчно само да се изгради път, а трябват и табели, карти и др.