Тъжно е, нали?

Георги Папакочев разговаря с двама експерти по темата:
България се топи и това е известно на всички ни. Въпросът сега гласи: с какви темпове? „До голяма степен това ще зависи от социално-икономическото развитие на страната“, казва доц. д-р Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека при БАН. Ако условията на живот се подобрят, което означава да нараснат доходите, да се гарантира социално-икономическата стабилност и сигурност, да се осигурят качествено образование и по-добри възможности за реализация на пазара на труда на младите хора, то тогава намаляването на населението ще забави темповете си.
Засега обаче този оптимистичен сценарий остава далече от реалността. Според актуалните данни България е сред страните с най-висока младежка безработица, а това означава не само липса на перспективи на пазара на труда, но и промяна на плановете и намеренията на младите хора да създават семейства и да раждат деца.
Скъпите бебета
 

   За деца вече няма пари
Проблемът със спада в раждаемостта обаче засяга не само България. „През последните 50 години тази тенденция се забелязва във всички развити страни по света. Колкото по-развита е една страна, колкото по-високо е жизненото равнище в нея, толкова по-стръмна е спадащата крива на раждаемостта“, казва доц. д-р Никола Чолаков от УНСС. Той допълва: „Такава е например ситуацията в Германия, Австрия, Швейцария, в силно индустриализираната Северна Италия, също и в Източна Европа. А България е развита държава – в сравнение с някои африкански страни, най-малкото в културно отношение!“ Никола Чолаков посочва, че спадът в раждаемостта не е свързан само с жизненото равнище, той е по-скоро тенденция, която се появява още в средата на 20 век, ако не и по-рано. Той припомня, че още в края на 19 век скандинавските държави бележат спад в раждаемостта и вече над 100 години те преживяват този процес. Доц. Чолаков цитира нобеловия лауреат Гари Бекер, който дава простичко обяснение на този социален феномен: „Колкото по-високо е културно-икономическото равнище в дадена държава, толкова по-скъпо излиза раждането и отглеждането на деца. Хората вече са с високо образование, кариера, професия и прекарват повечето време извън семейството. Родителството ги ограничава в собственото им развитие, а това води до относителното оскъпяване на отглеждането на дете.“
Никола Чолаков посочва, че обезлюдяването на България датира от 50-те и 60-те години на миналия век. „Северозападна България например е напълно обезлюдена, селата там са останали без хора. Така е обаче не само у нас. Българското село не успя да се транформира в селище и си остана такова, каквото е било преди 50 или 100 години. И младите избягаха оттам. Индустриализацията и екстензивното развитие през 50-те, 60-те и 70-те години прогониха младежите от селата, а така базата за раждаемост неимоверно се сви. От друга страна юношите бяха „изсмукани“ към гимназиите в градовете и оттам в университетите. Е, как да се върнат обратно в селата?“, пита риторично преподавателят от УНСС.
Избягалите няма да се върнат
 

    Пощенските кутии остават празни…
Той е убеден, че е най-добре държавата да не се меси в демографските процеси. „Демографската политика, за която се говори от десетилетия, е намеса във вътрешно-семейните работи между съпрузите и никъде подобна политика не е успяла да повиши раждаемостта. В Китай например с жестоки ограничения раждаемостта беше леко понижена, но напоследък се чува, че и там нещата ще бъдат оставени да се развиват естествено. Вярно, по времето на Шарл де Гол Франция провеждаше политика за подпомагане на младите семейства и успя да повдигне раждаемостта малко повече, отколкото в съседните страни, но разликите бяха незначителни.“
А дали пък завръщащите се от чужбина българи не биха могли да окажат положително влияние върху демографския процес в страната? „Малко вероятно е двата милиона българи в чужбина да се върнат в родината си. А като демографски резерв, който би могъл да компенсира свиването на българското население, това е невъзможно – измененията вече са прекалено дълбоки“, убедена е доц. Елица Димитрова. Подобно е и мнението на доц. Никола Чолаков, за когото идеята за връщане на българите от чужбина е несериозна. Той казва: „Хората са тръгнали да си търсят късмета навън и ако са го намерили, как ще ги върнеш обратно? Ще върнеш тези, на които късметът им се е изплъзнал, има и такива. Но онези, които са си уредили живота, няма да се върнат, просто логиката на живота е такава.“

Георги  Папакочев, Дойче веле