Ударът на нотариусите

Миналата седмица на редовното си заседание Министерският съвет гласува актуализиране на нотариалните такси. Най-големите промени обхващат таксата за удостоверяване на материален интерес (при сделките с движимо и недвижимо имущество). На следващата таблица са представени част от новите стойности на таксите, както и изменението спрямо досегашните тарифи.
Ето и изменението на таксите за някои услуги:
-Такса за удостоверяване на материален интерес при сделки с недвижими имоти: при стойност на сделката от 1001 до 10 хил. лв. вече се плащат 43,50 лв. + 1,5% горница над 1 000 лв., което е съ с 190% повече от старата такса в размер на 15 лв. и същата горница; при стойност на сделката от 10 хил. до 50 хил. лв. се плаща такса в размер на 178,50 лв. + 1% горница над 10 хил. лв., което е с 526% повече от с тарата такса от 28,50 лв. + 1% горница над 10 хил. лв.; при стойност на сделката над 500 хил. лв. – 1628,50 лв. + 0,1% горница над 500 хил. лв., или 290 на сто повече в сравнение със старата такса в размер на 418 лв. + 0,1% горница над 3 хил. лв.
-Други такси: удостоверяване на пълномощни и декларации – 5 лв. (стара такса – 3 лв.); издаване на констативен акт за земи и гори вече ще струва 20 лв. вместо предишните 15 лв.; полагането на апостил ще се таксува с 5 лв. вместо с 2,5 лв.
Преди изобщо да се замислим за мотивите за предприемане на подобно действие за увеличаване на таксите, трябва да се замислим за ситуацията в момента.
Кризата сериозно засегна пазарите и единственото логично решение е намаляване на цените за запазване на клиентите и търсенето на услугите, включително тези на нотариусите. Получава се така, че след като 10 години нотариалните такси не са променяни, гилдията настоява за тяхното увеличение именно по време на криза.
Всъщност, един от мотивите за увеличаването на таксата е фактът, че тарифата не е променяна през последните 10 години. Този мотив звучи доста абсурдно, тъй като сам по себе си не изисква промяна, а и най-скъпите нотариални услуги са обвързани с цената на имотите, тъй като за удостоверяване при сделки с недвижимо имущество, например, таксата на нотариусите се формира и от стойността на сделката, варирайки от 0,1 до 1,5%.
Изобщо, определянето на таксите лишава сектора от един важен елемент на свободната конкуренция и ощетява както предлагащите, така и търсещите услугата.
В същността си все пак нотариусите действат като всички други участници на пазара, а фактът, че са „набедени“ за лица, изпълняващи публична функция, спира развитието им и притъпява стимулите за по-ефективна дейност.
Принудителното сдружаване нарушава принципите за равнопоставеността и тези на пазарната икономика, където броят на предлагащите, цената и качеството се определят от търсенето, достигайки равновесие.
Със задължението да членуват в камара нотариусите:
-не могат да започнат работа без да са одобрени от някого (различен от пазара),
-не могат да работят, ако не платят на някого,
-не могат да оперират, ако няма свободно място (което не се определя от пазара),
-не могат да определят цената на услугата си,
-не могат да определят работното си време
-не могат да наемат всяко помещение, което им е удобно, защото някой е спуснал изисквания.
Тук трябва да се споменем, че няма нито едно доказателство, че по-силните регулации и по-високите цени са свързани с по-ефективна работа и по-добро качество.

Зорница Манолова, ИПИ