Ултиматумът на Уолстрийт: Нахранете ни или ще настъпи краят на света!

Сюзън Антила, Bloomberg

В комедийния мюзикъл „Малък магазин на ужасa“ опасно и ненаситно растение на име Одри ІІ подсказва неутолимия си апетит за човешка кръв с баритоновото: „Нахрани ме!“
В житейския еквивалент на мюзикъла злото растение е заменено от лакомата финансова индустрия, която от известно време участва в застрашителни гощавки и междувременно подклажда страха от разрухата, която ще настъпи, ако не продължи да получава, каквото поиска.
Човек би си помислил, че година след като световната банкова система се размина на косъм със срива, финансовите босове ще се тюхкат с какъв образ ще останат в учебниците по история, а всеки работещ ще предлага услугите си в борбата с бъркотията срещу подаяния.
Вече знаем, че подобни представи са едновременно наивни и погрешни. Финансовата версия на Одри ІІ сипе заплахи, че въпреки състоянието на криза е по-добре да си получи екстравагантното заплащане и свободната регулация, защото в противен случай ни очаква истински ужас – финансовите иновации ще западнат и светът ни ще свърши.
След малко ще стигнем и до глупостта с въпросните иновации.
Проучване сред клиентите на Bloomberg от миналата седмица показа, че 21% от запитаните американски трейдъри, анализатори и фондови мениджъри очакват по-големи бонуси от миналогодишните. Други 24% пък вярват, че те ще са приблизително същите, което съвсем не е зле, като се имат предвид неволите на останалите хора с липсата на работа. Разочарованите данъкоплатци се чудят как изобщо попаднаха в тази каша – $700 млрд. от парите им отидоха за спасяването на хора, част от които днес са на път да приберат рекордни суми в джоба си (9% според изследването на Bloomberg).

Надцакан довод

Във финансовата индустрия усещането за нещо полагащо се по право е по-тежко от всеки аргумент, че без държавната помощ тези хора изобщо нямаше да имат работа, работодател и заплащане.
Всъщност клиентите на Bloomberg казват, че всяко ограничаване на възнаграждението им ще има обратен ефект. На въпроса: „Смятате ли, че лимитите върху пакетите на изпълнителните директори във финансовата индустрия ще допринесат за овладяването на ненужния риск или по-скоро ще обезсърчат полезните иновации?“, 65% от работещите в САЩ казват, че нововъведенията ще бъдат задушени.
Като знаем обаче какво точно правим, за да въведем някоя иновация в бизнеса, всъщност едва ли бихме били чак толкова сигурни, че искаме точно това.
Всъщност има ли разумни хора, загрижени, че капитализмът ще рухне, ако на Уолстрийт бъдат наложени подобни ограничения или ако бъдат приложени останалите реформи в регулацията?

Облекчаване на правилата

Дънкан Нийдерауер, главен изпълнителен директор на NYSE Euronext, който или е напълно глух за общественото възмущение, или е напълно убеден в безвредността на този гняв, изказа пред „Уолстрийт джърнъл“ миналата седмица опасението си, че разработваните от Вашингтон регулаторни промени ще определят дали Ню Йорк ще остане конкурентоспособен в световен мащаб. Сякаш историята се повтаря. Не станахме ли вече свидетели на един неуспешен опит да изравним правилата си с тези на конкурентните ни страни?
Според Нийдерауер високите стандарти на закона „Сарбейнс-Оксли“ създават усещането за строга регулация върху NYSE. Предложеният данък върху сделките с ценни книжа (предвиден в един от законопроектите с цел възстановяване на погълнатите от Уолстрийт държавни средства) пък можел да има „катастрофални последици“ за предприемачите, които се опитват да излязат на американските фондови пазари.
Радвам се, че Нийдерауер повдигна този въпрос, защото, като чуя думата иновация, веднага се сещам за интелигентен човек със страхотна идея, който развива бизнес до степен, в която може да го пусне на фондовата борса.

Приказки за нововъведения

Обърквам се, като се замисля какво всъщност има предвид Уолстрийт под иновации. Не е поради липса на примери, а поради недоумение с какво всъщност допринасят Уолстрийт и тези му занимания за интелигентното разпределение на капитала.
Нещата са ясни, когато става въпрос за някой технологичен гений, който се свира в един гараж с няколко приятели за три години, след което излиза с грандиозна идея, носеща удоволствие на потребителите и печалба на компаниите, а после прави компанията си и публична. Защо обаче да си губя съня в страхове, че новите правила могат да спънат създаването на последния писък в укриването на данъци или високочестотната търговия. Не дай си боже пък да се лишим от някоя нова структурирана облигация, гарантирана с рискови кредити и с измамен кредитен рейтинг ААА.
В официалните позиции на компаниите за финансова търговия се споменава доста за необходимостта от регулация. Ако четете достатъчно продължително време обаче, със сигурност ще стигнете до параграфа, в който се обяснява, че няма нужда от сериозен надзор върху доверителите на автора.
Неминуемо ще се натъкнете и на злокобното предупреждение, че финансовата регулация ще застраши бизнес иновациите. В писмо до американския Конгрес, публикувано на 8 юли, Кръглата маса на сектора по финансовите услуги предупреждава политиците, че планираната агенция за защита на потребителите ще „застраши сигурността и стабилността на много фирми и ще задуши иновациите, като наложи на тези фирми да предлагат прости продукти с ясно ценообразуване“.
Аз пък съм готова да поема този ужасен риск. Не ме е страх от заплахите, че на потребителите ще им се наложи да се задоволяват с прости инвестиции. Уолстрийт, ако наистина искаш да ни стреснеш, ще трябва да се постараеш малко повече.