Фирмената тайна и нейният предел

Често и от различни източници съм чувал думите: “Това е фирмена тайна”. Но какво точно се включва в това понятие? Как да защитя търговските тайни на своя бизнес? Какви права имам спрямо служителите, които нарушават установените правила за конфиденциалност?

Търговска тайна

Търговската тайна на моята фирма е информация относно формула, практика, процес, дизайн, способ, които използвам в бизнеса си с цел спечелване на предимство пред конкурентите от същия бранш. Тя обхваща също така и факти, решения и данни, свързани със стопанска ми дейност като търговец. Запазването й в тайна е в мой интерес а аз съм взел необходимите мерки за това. Типичен пример може да бъде метод за производство на даден продукт. В някои законодателства тази тайна се определя като поверителна информация.

Начинът, по който се дефинира търговската тайна, варира според законодателството на конкретната държава. Въпреки това има три фактора, които са общи за всички дефиниции. Търговска тайна е вид информация, която:

– не е позната на широката общественост;
– носи някакъв вид икономическа полза на собственика си (напр. определена рецепта за приготвяне на млечен шоколад с вкус, единствен и неповторим на пазара, който го прави предпочитан от потребителите);
– е обект на значими усилия на опазване от страна на търговеца.

Търговската тайна като вид търговска информация се характеризира с допълнителни качества, по които се отличава от общия информационен поток, касаещ дадена търговска дейност. Такива качества са нейната:

– конфиденциалност (тя е само вътрешнофирмена търговска информация и се полагат целенасочени усилия за опазването и разпространението й извън фирмата);
– ограничена достъпност (информацията, фактите, данните и решенията, които представляват търговска тайна са достояние само на определени служители във фирмата ми с оглед изпълнение на техните задължения – напр. рецептата за шоколада е известна само на приготвящите шоколада, не и на счетоводителя на фирмата);
– защитимост (във фирмата ми се полагат специални усилия и са взети специални мерки за опазването й, като издаването на такава тайна е забранено и подлежи на санкции);
– актуалност (търговската тайна съдържа информация, която има стойност по определен период от време, а няма просто инцидентен характер, например да знам, че тази година цените на определени суровини ще се повишат);
– ценност (опазването на тайната е от полза за бизнеса ми).

Защита на търговската тайна

В действащото законодателство, освен общата забрана за издаване на търговска тайна, е уредено единствено конкретно такова задължение за прокуристът, търговският пълномощник, търговският помощник, търговският представител и търговският посредник да пазят търговската ми тайна..

Обикновено фирмите защитават своята поверителна информация чрез включване на специални клаузи в договорите със своите служители, забраняващи издаването на тези факти, данни и информация, които са търговска тайна. Но, за да бъде защитена една информация в качество й на търговска тайна се изисква управленско решение от мен в качеството ми на мениджър на бизнеса.

В редица чужди държави, а в последно време и у нас мениджърите изискват декларация за конфиденциалност (NDA = Non-Disclosure Agreement) от служителите, консултантите, подизпълнителите, общо взето всички, с изключение на клиентите. Целта на декларацията за конфиденциалност е да се предотврати изтичане на информация. За да има практически смисъл, в една такава декларация трябва ясно и изчерпателно да посоча данните и информацията, които представляват фирмена тайна и чието разпространяване е недопустимо. В декларацията може да бъде определен и срок за действие на забраната за неразпространение и евентуално обезщетението, което работникът или служителят дължи на работодателя при нарушаване на това задължение. Страните могат доброволно да договорят и други гаранции за опазване на тайната, включително задължение на работника или служителя да не започва конкурентна на работодателя си дейност (самостоятелно или при друг работодател).

Неспазването на задължението за неразпространение на информацията ми дава право като работодател да наложа предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания, включително и уволнение. Но ако в декларацията е записана някаква неустойка, аз мога да я получа, ако лицето пожелае доброволно да я плати, или ако тя му бъде присъдена по съдебен ред, а за това е необходимо първо да бъдат доказани фактите на нарушаване на задължението за опазване на тайната и на настъпване на съответните вреди за търговеца.

(*) Настоящата статия има за цел да очертае някои основни Ваши права, като няма претенции да бъде юридически съветник. Ако имате затруднения с упражняването на тези основни права или случаят е по-сложен – съветваме Ви да се консултирате с юридически експерт. (*)

Автор: Мариела Георгиева