Ципрас ще изтрезнее.Сценалият за Grexit и връщане към драхмата е слабо вероятен
Последните социологически проучвания загатваха, че преднината на Сириза пред Нова демокрация ще бъде много по-голяма, така че резултатите от изборите са очаквани. Въпросът е дали радикалната левица на Алексис Ципрас ще има пълно мнозинство и ще успее да състави самостоятелно правителство. Ако успее, картината в Гърция ще бъде доста променена.
Медиите определиха гласуването като вот срещу „затягането на коланите“, което обаче не зависи само от гърците. Желаното облекчение до голяма степен е в ръцете на кредиторите.
В ЕС има пълна готовност да се работи с каквото и да е правителство, а и позициите на самия Ципрас значително омекнаха през последните седмици. Мисля, че когато лидерът на Сириза вземе властта, ще се сблъска с абсолютните реалности – състоянието на икономиката, поетите ангажименти и т.н. В крайна сметка предизборната кампания е едно, а управлението е нещо съвсем различно. Няма основания за паника, каквато се наблюдаваше в предишни години. Дори и Сириза да не се откаже от обещанието си да предоговори отношенията на Гърция с кредиторите, шансовете това да мине са минимални. Има няколко варианта – при първия не е невъзможно да се преговаря по гръцкия дълг, но
не става дума за отписване, а за удължаване
на срока за погасяване на заемите. Дори и да има облекчения, те ще бъдат съпроводени с много строга програма от реформи, които да доведат до реална фискална дисциплина. Все още Гърция има да извърши много фундаментални реформи и ако не ги осъществи, ЕС няма да направи повече отстъпки.
Ситуацията в еврозоната днес е много променена от времето, когато за пръв път бе извършена т.нар. подстрижка на гръцкия дълг. При новото икономическо управление много добре се вижда кои страни какви реформи извършват и как се справят. За страните, които правят реформи, ще е трудно да преглътнат как Гърция, без да полага очакваните от нея усилия, ще получи отстъпка, каквато те не са получили. Ирландия, Италия и Белгия също имат много високи съотношения на външен дълг към БВП, така че няма да има разбиране за никакъв компромис. Отстъпки може да има само при ангажимент от страна на Атина, че ще изпълни изискваните реформи.
Алексис Ципрас трябва да обясни откъде ще намери парите за изпълнение на щедрите социални обещания. На този етап няма откъде да дойдат средствата, защото от страната се изисква да отреже допълнително разходи.
ЕЦБ миналата седмица „извади базуката“ – стартира програмата за купуване на правителствен дълг до определено ниво. Това за Гърция би било добре, но няма да стане преди страната да изпълни необходимите критерии. Новото правителство ще има полезен ход, който обаче не включва спирането на реформите и връщането им назад. Следващите дни ще бъдат изпитание за Ципрас, тъй като неговата победа и възход се дължат на обещание, което сам не може да изпълни, без да е постигнал съгласието на ЕС и най-вече на кредиторите.
Сценарият за Grexit и излизане на Гърция от еврозоната е доста слабо вероятен, тъй като би било много безотговорно спрямо гръцките граждани. Гърция измина един много дълъг път, който е болезнен, но постигна и голям напредък.
Германия и други страни напомниха, че гръцките проблеми не са нито в еврото, нито в кредиторите, нито някъде другаде. Гръцките проблеми се дължат най-вече на натрупани грешки в самата Гърция.
Ако Гърция се откаже да довърши започнатото, означава да влезе в десетилетна криза.
Социологическите сондажи предизвикаха известна нестабилност, вероятно днес и
капиталовите пазари ще реагират
на резултата от вота. Определящо ще бъде първото послание на Ципрас. Напълно е възможно не само бягство на капиталите, но и срив на пазарите. Миналата година Гърция се върна на пазарите, но цените на заемането на дълга й са много високи.
Атина е изцяло зависима от помощта на еврозоната, затова Ципрас ще трябва да изтрезнее и да осъзнае мащаба на проблема. Гърция сама не може да се справи, дори и да напусне еврозоната, и това ще бъде катастрофа за страната.
В случай че Сириза няма пълно мнозинство, има възможност за коалиция с някои по-малки партии, които за съжаление са крайнолеви и антиевропейски. Например новата партия на Андреас Папандреу също изяви готовност да управлява заедно с радикалната левица. Зависи от Ципрас какво ще избере, но той едва ли би предприел ход, който да дестабилизира бъдещото му управление и отношенията с ЕС.