Червен килим за банките-бегълци от Лондон
Червен килим за тържествено посрещане и бързо адапиране в работен режим готвят в ЕС за онези банки от Лондонското сити, които искат да се преместят в еврозоната след Брекзит. Официалната раздяла започва утре, но далеч преди това на тях им се обещава да бъдат пощадени от продължителни тестове от страна на европейските регулатори.Това би направило по-лесно това тяхно предислоциране, съобщават официални длъжностни лица, запознати с въпроса, цитирани от агенция Ройтерс и БНР.
Европейската централна банка, която осъществява банковия надзор в еврозоната, е получила много запитвания от базирани във Великобритания банки, желаещи да дойдат под нейната надзорна шапка и това я кара да обмисли процедури за по-бързо предоставяне на необходимите лицензи, посочват източниците на Ройтерс.
Става въпроса за временен отказ от проучване на финансовите модели, които големите кредитори и инвестиционните банки използват, за да се определят рисковете за неплатежоспособност, свързани с техни ипотечни и дериватни финансови инструменти, докато съответните банки продължават да отговарят на стандартите на британските регулатори.
Всяко едно подобно решение от страна на ЕЦБ ще бъде главно поради практически, а не по политически причини и би имало за цел да сведе до минимум нарушаване на европейските финанси, след като Великобритания напусне ЕС. Ресурсите са ограничени, но ние ще намерим начин да предоставим нужните разрешения възможно най-бързо, заяви един от източниците на Ройтерс, пожелал да говори при при условие на анонимност поради деликатността на въпроса.
Европейската финансова система желае да продължи да функционира, допълни той. Този отказ ще послужи за ускоряване на плановете за преместване на банките и ще помогне за промяна на европейския финансов пейзаж чрез засилване на процесите по преместване на печелившия бизнес от Лондон към Франкфурт, Париж, Люксембург или Дъблин.
Ройтерс посочва, че на този етап от ЕЦБ отказват да коментират подобна информация. Британският премиер Тереза Мей ще се задейства процедурата по развода с Европейския съюз на 29-и март, давайки началото на двугодишен период на преговори, който да помогне за определяне на бъдещето на Великобритания и Европа.
Въпреки че окончателните условия за правене на бизнес с ЕС от страна на Великобритания са все още доста несигурни, Тереза Мей даде да се разбере, че Обединеното кралство ще напусне единния европейския пазар, което до сега позволяваше на банките в Лондон да предлагат своите финансови услуги в целия блок.
Редица финансови ръководители заявяват в частни разговори, че те очакват Брекзит да изолира Лондон, който в момента е финансовата столица на Европа и поради това те искат да създадат свои бази на територията на ЕС, от където да получават достъп до единния пазар.
Според Агенцията за чуждестранни инвестиции на Ирландия (IDA), Дъблин вече е получил около 80 подобни запитвания от финансови институции, включително и банки, базирани понастоящем в Лондон, а близо 50 представители на чуждестранни банки са се срещнали с оторизираните надзорни банкови органи в Германия, за да обсъдят с тях подобен ход.
Трябва да се има предвид, че окончателното решение по отпускане на банков лиценз в еврозоната се взема от Европейската централна банка, която следи размерите на банковите капитали, както и тяхното управление, когато става дума за даване на съответното одобрение.
Европейската централна банка, която осъществява банковия надзор в еврозоната, е получила много запитвания от базирани във Великобритания банки, желаещи да дойдат под нейната надзорна шапка и това я кара да обмисли процедури за по-бързо предоставяне на необходимите лицензи, посочват източниците на Ройтерс.
Става въпроса за временен отказ от проучване на финансовите модели, които големите кредитори и инвестиционните банки използват, за да се определят рисковете за неплатежоспособност, свързани с техни ипотечни и дериватни финансови инструменти, докато съответните банки продължават да отговарят на стандартите на британските регулатори.
Всяко едно подобно решение от страна на ЕЦБ ще бъде главно поради практически, а не по политически причини и би имало за цел да сведе до минимум нарушаване на европейските финанси, след като Великобритания напусне ЕС. Ресурсите са ограничени, но ние ще намерим начин да предоставим нужните разрешения възможно най-бързо, заяви един от източниците на Ройтерс, пожелал да говори при при условие на анонимност поради деликатността на въпроса.
Европейската финансова система желае да продължи да функционира, допълни той. Този отказ ще послужи за ускоряване на плановете за преместване на банките и ще помогне за промяна на европейския финансов пейзаж чрез засилване на процесите по преместване на печелившия бизнес от Лондон към Франкфурт, Париж, Люксембург или Дъблин.
Ройтерс посочва, че на този етап от ЕЦБ отказват да коментират подобна информация. Британският премиер Тереза Мей ще се задейства процедурата по развода с Европейския съюз на 29-и март, давайки началото на двугодишен период на преговори, който да помогне за определяне на бъдещето на Великобритания и Европа.
Въпреки че окончателните условия за правене на бизнес с ЕС от страна на Великобритания са все още доста несигурни, Тереза Мей даде да се разбере, че Обединеното кралство ще напусне единния европейския пазар, което до сега позволяваше на банките в Лондон да предлагат своите финансови услуги в целия блок.
Редица финансови ръководители заявяват в частни разговори, че те очакват Брекзит да изолира Лондон, който в момента е финансовата столица на Европа и поради това те искат да създадат свои бази на територията на ЕС, от където да получават достъп до единния пазар.
Според Агенцията за чуждестранни инвестиции на Ирландия (IDA), Дъблин вече е получил около 80 подобни запитвания от финансови институции, включително и банки, базирани понастоящем в Лондон, а близо 50 представители на чуждестранни банки са се срещнали с оторизираните надзорни банкови органи в Германия, за да обсъдят с тях подобен ход.
Трябва да се има предвид, че окончателното решение по отпускане на банков лиценз в еврозоната се взема от Европейската централна банка, която следи размерите на банковите капитали, както и тяхното управление, когато става дума за даване на съответното одобрение.
Стефан ПРОНЧЕВ