Честито, диктаторе!

Изборните резултати в Турция затвърдиха авторитарното управление на страната и изправиха ЕС пред решение, което се опитва да избегне от години – какво да прави с Турция. Пред Съюза стоят две възможности – или да избере подхода на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер към унгарския премиер Виктор Орбан, който беше великолепно илюстриран по време на срещата на високо равнище на ЕС със страните от Източното партньорство в Рига, когато ветеранът Юнкер посрещна г-н Орбан с думите „Диктаторът идва. Диктаторе“, последвано от сърдечна прегръдка и звучен закачлив шамар през лицето. Другият подход е ЕС да се върне към изконните си ценности. Само че, именно примерът с Орбан прави това изключително трудно. Ако ЕС избере първия подход, това означава Съюзът да изпадне в тежки вътрешни проблеми, тъй като авторитаризмът завладява все повече територия в ЕС, някъде маскиран като национализъм, другаде като евроскептицизъм, но на много места с ясни признаци за ограничаване на свободите.

И макар че в Европарламента основните политически групи вече си дават сметка за вредите, които търпят заради черните овце в редиците им, фактът, че в почти всяко голямо европейско политическо семейство вече има черни овце ги успокоява и едва ли ще предизвика вътрешни катарзиси. Това означава, че Съюзът мълчаливо ще отвори вратата към втората възможност, а тя е да преговаря с тоталитарни лидери и да ги приема като равностойни партньори. Проблемът с европейските ценности е допълнително затруднен и от това, че най-проблематичните страни-кандидатки за европейско членство не са 100% устремени към него. За тях присъединяването към ЕС е стратегическа цел, но именно като такава, тя може да бъде променена, ако се окаже трудноизпълнима или ако не донесе желания дивидент. Най-губещ от това ще бъде самия Съюз и неговата сигурност. Двете проблематични кандидатки са Турция и Сърбия.

ЕС не знае какво да прави с Турция

На 1 ноември, на извънредни парламентарни избори пълно мнозинство изненадващо спечели партията на президента Реджеп Тайип Ердоган АКР. Независимите международни наблюдатели признават, че изборите са протекли в сложна среда по отношение на сигурността и със силен натиск върху медиите. Предварителните заключения на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (по ирония на съдбата председателствана тази година от Сърбия) изразяват [на английски език] сериозни притеснения за свободата на словото. „Медийната свобода си остава сфера на сериозно притеснение и броят на наказателните разследвания на журналисти и затварянето на някои медии е довело до намаляване на достъпа на избирателите до плурализъм на гледните точки и на информацията“, пише в доклада на бюрото за изборите на ОССЕ. Посочва се още, че прагът от 10% за влизане в парламента също ограничава политическия плурализъм. Насилието от последните две седмици преди изборите пък е ограничило възможностите на някои кандидати да провеждат свободно предизборната си кампания, се казва още в доклада на ОССЕ от изборите в Турция.

Въпреки това обаче, от Европейския съюз дойдоха разнопосочни и дори противоречиви послания. В съвместно изявление [на английски език] шефката на европейската дипломация Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) и еврокомисарят по преговорите за разширяване Йоханес Хан (Австрия, ЕНП) посочват, че изборите в Турция, протекли при висока избирателна активност (над 85%), „са потвърдили силния ангажимент на турския народ към демократичните процеси“. Изявлението им беше разпространено преди публикуването на доклада на ОССЕ и затова в него двамата изразяват очакване към предварителните открития и заключения. Независимо от това, буди недоумение какво точно в резултатите от изборите може да се изтълкува като силен ангажимент към демократичните процеси.

Най-много гласове спечели Ердогановата Партия на справедливостта и благоденствието (АКР) – 49.4% или 317 места в 550-местния Меджлис, което означава пълно мнозинство. Втора е Републиканската народна партия (CHP), ръководена от Кемал Киличдароглу, която спечели 25.4% от гласовете или 134 места. На трето място са националистите с 11.9% и прокюрдската партия с 10.7%. Както се вижда от доклада на ОССЕ, медийната свобода е била сериозно ограничена. Нещо, което съвсем не е новина нито за г-жа Могерини, нито за г-н Хан. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, за разлика от тях, не спести критиките си. В поздравително писмо [на английски език], разпространено след излизането на доклада на ОССЕ, той поздравява премиера Ахмет Давутоглу за изборната победа, но напомня, че изборите са се провели в „трудна среда на сигурност и на фона на все по-ограничена медийна ситуация“.

„На базата на подновеното доверие, инвестирано във Вас и новото правителство, вярвам, че сега ще бъдат положени всички усилия за изграждане на доверие в обществото, засилване на върховенството на закона и основните свободи, конструктивно ангажиране с политическата опозиция. Надявам се също, че кюрдският мирен процес ще бъде възобновен възможно най-скоро, стъпвайки върху добрия напредък, постигнат миналото лято“, се казва още в краткото поздравително писмо на Доналд Туск, който говори от името на страните-членки. Отделно от това, всяка от 28-те изпрати свое поздравително писмо. Само че те са протоколна формалност, която не изразява мнението на държавата за ставащото в Турция. ЕС силно разчита на което и да е турско правителство да помогне за ограничаване на прилива на бежанци от Сирия, Ирак и други страни с тежки военни конфликти или пък икономически проблеми.

Тази цел е от първостепенна важност за самото оцеляване на Съюза, който заради липсата на единство в подхода при решаването на кризата, е на ръба на истински разпад. Затова и изглежда, че в името на тази цел Съюзът е готов да престъпи собствените си ценности. Това стана ясно от изказването на Жан-Клод Юнкер пред Европарламента миналата седмица, когато той заяви недвусмислено, че разговорът за свободата на пресата и човешките права няма да помогне с нищо при решаването на бежанската криза. В името на това Турция да бъде максимално благоразположена Европейската комисия за първи път забави значително публикуването на годишните доклади за напредъка на страните от процеса на разширяване. Говорителката на ЕК Мина Андреева съобщи във вторник (3 ноември), че макар все още да няма дата за публикуването им, вече е започнало обсъждането в Колежа. А за 9 ноември е насрочено представянето на докладите пред външната комисия на Европейския парламент от еврокомисаря Хан.

Освен това Европейската комисия работи активно по възраждането на преговорния процес с Турция, който на практика е напълно замръзнал. Последната преговорна глава с Турция беше отворена на 5 ноември 2013-а година. Става дума за глава 22, която покрива регионалното развитие. През юни ЕК предложи на Съвета тази година да бъде отворена глава 17 „Икономическа и парична политика“. Говорителката на Европейската служба за външна дейност Мая Коциянчич каза, че все още има шанс тази глава да бъде отворена до края на годината. Разговорите по нея в работните групи на Съвета все още продължават. Тя каза още, че ЕК още в началото на следващата година ще представи обновен преглед на турското законодателство (т.нар. скрийнинг) във връзка с няколко глави, сред които са ключовите 23 и 24, покриващи върховенството на закона, медийната свобода, човешките права и правата на малцинствата, както и глава „Енергетика и образование“.

Тези глави обаче са сред осемте, блокирани от Кипър през 2009-а година заради отказа на Турция да подпише допълнителния протокол с ЕС след присъединяването на Кипър към ЕС през 2004-а година. Европейската комисия работи усилено по „вливането на нова енергия“ в процеса, като се позовава на заключенията от Европейския съвет на 15 октомври, където лидерите на 28-е изразяват подкрепа за това, без обаче да посочват конкретни подробности. От отделни изказвания на лидери става ясно, че няма единодушие за отваряне на нови глави, още по-малко пък размразяването на стари. Това си пролича особено ясно и по време на явяването на германската канцлерка и френския президент в Европейския парламент през октомври.

Сърбия – време ли е вече за паника?

Това е друга ключова държава в процеса на разширяване, която също върви по авторитарен път и съвсем не е единствената в района. Полуавторитарни са още Черна гора, Македония, а до известна степен и Косово. На този етап обаче, това изглежда по-малкият проблем. По-големият е, че Сърбия продължава да е силен съюзник на Русия и двете се използват взаимно за постигането на целите си в ЕС. Сърбия иска да започне незабавно същинските преговори, забавяни досега заради слабото изпълнение на споразуменията от процеса за нормализиране на отношенията с Косово, и вече губи търпение. Белград се надяваше първите преговорни глави (23 и 24 или която и да е друга) да бъдат отворени още миналата година, но това не се случи и е малко вероятно да стане тази година. Русия от своя страна използва Сърбия, за да затвърди влиянието си на Балканите, които смята за своя зона на влияние.

Сърбия все повече нервничи от липсата на напредък по пътя й към европейско членство, а също и от липсата на единство по отношение на бежанската криза. Тази нервност се изразява в отправянето на притеснителни послания като например оръжейната сделка, която премиерът Александър Вучич сключи по време на визитата си в Русия миналата седмица. Че районът все повече се разглежда като заплаха си пролича и от изказването на германската канцлерка Ангела Меркел в понеденик вечерта в Дармщад. По време на среща на партията й тя предупреди, че затварянето на австрийско-германската граница може да доведе до запалване на военни конфликти на Балканите. Доста страховито признание, че ЕС и страните-членки в частност са изпуснали нещо важно по пътя. Това важно нещо е толерирането на правителство с лошо минало. Хърватският министър-председател Зоран Миланович категорично отхвърли подобни опасения, както и сръбският му колега Александър Вучич. Последният заяви, че разбира добре притесненията на Меркел, но районът е сит от воюване. „Ще дадем всичко от себе си да запазим мира и стабилността в региона“, увери той.

Всичко това показва, че сегашният процес на разширяване е неспособен да се справи с толкова сериозни предизвикателства като авторитарните правителства не само в процеса на разширяване, но и вътре в самия Съюз. Отблъскването на най-проблемните страни-кандидатки по съображения, че се отдалечават от европейската ценностна система, само ще засили риска за сигурността на Съюза. Приемането им може и да намали риска в краткосрочен план, но в дългосрочен ще обрече ЕС на саморазруха, освен ако той сам не се откаже от ценностите си и не приеме, че диктатурата е част от европейското „политическо разнообразие“. Това обаче ще е огромно разочарование за милионите хора, които разчитат именно на ЕС да упражни натиск върху правителствата им да гарантират правата и свободите им, вместо да ги посрещат закачливо с „Диктаторе!“.