Швеция е магнит за бежанците с 800 евро месечна издръжка
Няколкостотин бежанци, повечето от тях от Ирак, които са прекосили цяла Европа, за да стигнат до Финландия, се връщат обратно, защото „тази страна е прекалено скучна, а времето студено“. „Мога да кажа на целия свят, че мразя Финландия. Няма чай, няма ресторанти, няма барове, по улиците има само автомобили, няма хора“, каза един от бежанците, който се представи като Мохамед, цитиран от местните медии. Той поясни, че е минал 750 км, за да се добере до Финландия, а след това е минал още толкова до граничния пункт Торнио с Швеция. „Финландия не струва пет пари“, казват и други иракски бежанци, докато чакаха автобус за Торнио. Властите в Хелзинки съобщиха, че срокът на много от подадените молби за получаване на убежище изтича, защото подалите документи или са изчезнали, или не се връщат обратно за резултат. Преди дни от Финландия в Швеция се върнаха няколко автобуса, след като бяха посрещнати от 40-ина демонстранти на границата с Финландия. Част от тях хвърляха камъни и други предмети срещу автобусите. Това обаче не спира имигрантите да търсят по-добър живот в Европа.
Надеждата на повечето хора, които бягат от войните и мизерията в Близкия изток, се вижда на плакатите, които те носят със себе си – „Мама Меркел, помогни ни“ или „Искаме Швеция“. Навсякъде, където се затварят европейските граници за тях, се виждат едни и същи послания, които показват, че основната им цел е Германия или Швеция. Към тях са се насочили най-вече сирийските бежанци и това не е нещо ново. Напоследък обаче те също така предпочитат да си опитат късмета в Холандия, Дания и Австрия. Основната причина е, че в тези страни
вече живеят голям брой граждани от Сирия
„Хората искат да се преселят там, където вече живеят техните семейства, роднини и приятели“, призна пред „Шпигел онлайн“ Олаф Клайст, който е експерт по миграцията в университета Оснабрюк. Други се надяват на по-бързи юридически процедури и по-добри шансове за хубав живот. Но в различните европейски страни има различни правила.
Германия е най-предпочитаната дестинация за повечето имигранти. През август правителството в Берлин заяви, че ще приеме всеки бежанец независимо от това дали преди това е бил регистриран като такъв в други страни в Европа. Шансовете сирийците да получат разрешение за пребиваване в страната са много добри, като през първата половина на т.г. такъв документ са получили 87% от искащите този статут. Освен това търсещите убежище в Германия почти веднага получават място за живеене, дрехи и храна, както и по 143 евро на човек месечно. Те имат право да работят, след като минат първите три месеца, като предимство за дадена работна място първо все пак се дава на германци, жители на други страни – членки в ЕС, или вече придобили бежански статут хора. В някои общини имигрантите могат да бъдат настанявани в частни жилища, както например е в провинция Северен Рейн-Вестфалия. В момента обаче германските власти изнемогват заради големия наплив от бежанци и около 250 000 молби за получаване на разрешение за пребиваване още не са разгледани. Заради това огромен брой хора са настанени във временни бежански центрове, където живеят в палатки и при ужасни хигиенни условия. Една молба се е разглеждала около пет месеца през първата половина на т.г. Който бъде одобрен за подобен статут, има право да пребивава първоначално в Германия три години, след което неговият случай отново се разглежда от властите. През това време имиграните трябва да посещават обучение на немски език при нормални социални условия. Те също така могат да извикат членове на семейството при себе си. Който не получи бежански статут, все пак има шанс да остане в Германия, ако например ситуацията в родината му не позволява той да бъде върнат там. Канцлерът Ангела Меркел обяви преди дни, че правителството ще плати на 16-те федерални провинции в страната по 670 евро на месец за издръжка на всеки, подал молба за убежище. Страната очаква т.г. около 800 000 бежанци.
Швеция също заяви, че всеки сириец може да разчита на разрешение за пребиваване в страната. Основните политически партии продължават да се придържат към курса на отворени врати независимо от засилването на крайнодесните сили. През последните две години разглеждането на молбите се увеличи от три седмици на пет месеца. След като е подал молба за бежански статут, всеки има право да започне работа. При заетост има голям шанс човекът да не бъде екстрадиран даже ако молбата му бъде отхвърлена. Бежанците посещават езиков курс и професионално обучение. Бежанците получават между 2 и 7.46 евро на ден за храна, дрехи, лекарства и козметика. Получилите официален статут имигранти работят и живеят като шведски граждани. Техните семейства също могат да дойдат в Швеция.
В Холандия обаче правилата са по-тежки. Всеки, който получи отказ да получи бежански статут,
трябва да напусне страната
през следващите 28 дни. Всяка молба се разглежда около два месеца. Не се предвижда статут на дългосрочно пребиваващ, както е в Германия. Подалите молба имат право да работят едва шест месеца след тяхното настаняване във временен лагер. Средствата, отпускани от държавата за преживяване, зависят от това колко голямо е дадено семейство и поведението в бежанските центрове. Който получи бежански статут, може да остане първоначално в страната пет години. През това време те трябва да преминат курс за интеграция и имат право да работят. Семейства могат да пристигнат три месеца след като техен член е подал молба за бежански статут.
Австрия от своя страна е приела през м.г. повече сирийски бежанци, отколкото другите страни в ЕС. През 2013 г. австрийците са приели 46% от бежанския поток от Сирия. Мигрантите взимат по 40 евро месечно, като допълнително получават дрехи и пособия за учене. Желаещите да получат бежански статут имат много малък шанс да си намерят работа, тъй като властите много рядко издават такива разрешителни. По принцип се разрешава на членовете на семействата на бежанците също да пристигнат в Австрия.
Доскоро Дания бе известна със своята либерална политика, но през последните години властите в Копенхаген
все повече затягат мерките
срещу имигрантите под натиска на крайните настроения в обществото. Именно затова социалните помощи за бежанците бяха намалени наполовина. Кандидат бежанец без деца взима по 800 евро месечно, което звучи на много хора като огромна сума, но не трябва да се забравя, че животът в Дания е много скъп, пък и тези пари се облагат с данък. Имигрантите имат право да си търсят работа едва след като са изкарали шест месеца в център за бежанци и чак след това да се отделят в жилище или да се преместят при свои роднини. Докато им се разглежда молбата, те посещават различни курсове за интеграция.
–––––––––––––
Немски предприемачи печелят от кризата
Германски предприемачи правят сериозни печалби от кризата с бежанците, констатират немски медии. Наемодатели, хотелиери и оператори на хостели предлагат настаняване на бежанци, като помощта често се прави срещу доста по-високи от обичайните цени. Според в. „Ханделсблат“ бежанската вълна е предизвикала „истинска златна треска“ в Германия. В Берлин например една филмова компания наела 4-стаен апартамент срещу наем от 990 евро месечно. След това преотдала жилището на градските власти, които настанили в жилището седем бежанци, като по силата на официалната програма плаща по 50 евро дневно за всеки бежанец. Елементарната аритметика показва, че търговски мислещите първи наематели на апартамента в момента инкасират печалба от около 10 000 евро месечно. Според в.“Билд“ подобно е и положението с берлински хостел, който светкавично вдигнал броя на леглата под своя покрив от 280 на 700, като дори били поставени двуетажни легла за бежанците в кухните на пансиона. За легло дневната цена е 20 евро. Нормалните гости, не бежанците, плащат средно в Берлин по 10 евро на ден.
В Бауцен, провинция Саксония, бежанската криза не доведе до катастрофа, а точно обратното – напливът от хора буквално спасил един четиризвезден хотел от фалит. Легловата база е напълно заета от 215 бежанци, за които собствениците на хотела взимат по 13 евро дневно на човек. Това прави печалба на ден около 2800 евро. Ако тази златна мина продължи да дава своите плодове, за година време хотелът ще реализира печалба от около 1 млн. евро. Няма разлика и при хотел „Маритим“ в град Хале, провинция Саксония-Анхалт. Поради нисък интерес на гости към хотела бизнесът вървял много зле. Но сега под покрива на „Маритим“ са приютени около 740 бежанци, а собствениците на хотела са подписали с градските власти 3-годишен договор с опция и за удължаването му. В Дюселдорф около 1000 имигранти са настанени в хотели, като месечната им издръжка струва около 1000 евро на човек. „Много собственици са заинтересовани заради малкото заети стаи в техните хотели. Въпреки че това е най-скъпият вариант за настаняване, в момента не виждаме друг начин“, каза Мартин Домер, говорител на властите в Кьолн, където 2500 от общо 7800 имигранти са настанени в хотели.
Австрийски полицаи охраняват бежанци, намиращи се близо до границата с Унгария. Полицията спря вчера движението по автомагистрала, свързваща страната с Унгария, заради стотици имигранти, които се движеха пеша по платното.
Австрийски полицаи охраняват бежанци, намиращи се близо до границата с Унгария. Полицията спря вчера движението по автомагистрала, свързваща страната с Унгария, заради стотици имигранти, които се движеха пеша по платното.