Ще бъде ли 2014 г. толкова спокойна за еврозоната, колкото бе 2013 г.?

Миналата година бе най-малко напрегнатата за еврозоната, откакто през 2009 г. Гърция разкри огромна дупка в своите финанси, пише Ройтерс.

Консенсусът е, че 2014 г. ще е поне толкова спокойна – становище, поддържано и от тези, които предвиждаха края на еврото преди малко повече от година.

Политическата воля обаче се оказа твърда. Обещанието на ЕЦБ да подкрепи единната валута продължава да отклонява напрежението от дълговите пазар, а перпсективата е, че икономиките ще се оттласнат поне малко. Испания, Италия и Португалия излизат от рецесията, а Гърция трабва да ги последва през тази година.

Въпреки всичко има достатътчно причини да сме предпазливи.

Изборите в ЕС

Високата безработица, умората от мерките за икономии и все още анемичният растеж предоставят перфектната среда за крайните партии да постигнат успех на изборите за европарламент през май.

Според някои спецове анти-европейски партии като Националния фронт във Франция, Британската партия на независимостта, гръцката СИРИЗА и холандската Партия на свободата могат да спечелят над 20% от гласовете.

Това би поставило под натиск основните партии в ЕС да завият надясно и да затруднят бъдещата интеграция на Съюза.

„Основните партии могат да станат по-евроскептични и да усложнят назначаването на нова Европейска комисия и приемането на законодателството за Банкковия съюз“, коментира Алистър Нютън, старши политически анализатор в Nomura Securities.

Банковите стрес тестове

Ясно е, че ЕС изостава с плана си за банков съюз, който да предотвратява бъдещи финансови кризи. За още поне няколко години въпросът с фалиращите банки ще се решава от националните правителства.

ЕЦБ ще публикува финансови тестове на най-големите европейски банки преди да поеме надзора върху тях през ноември.

Мащабът на евентуален системен шок обаче е ограничен, имайки предвид степента, до която банките вече се рекапитализираха. Въпреки това се очавка кредитирането да остане свито, докато не бъдат завършени тестовете, което спъва икономическото възстановяване, а и сегашната структура на банковия съюз може да допусне бъдеща криза.

Германският конституционен съд

Основната причина да сме оптимисти за еврозоната е нежеланието на пазарите да тестват реакцията на ЕЦБ. Всяка промяна в пазарната нагласа би променила ситуацията с един замах.

Германският конституционен съд скоро ще се произнесе относно програмата за изкупуване на ДЦК на ЕЦБ – все още неизползваният механизъм на централната банка за защита на еврото.

Исторически базираният в Карлсруе съд не отхвърля категорично всяка мярка за борба с кризата, макар че даде по-големи пълномощия за надзор на германския Бундестаг.

В противен случай облигационният пазар още веднъж ще окаже сериозен натиск върху по-слабите членки на еврозоната, тласкайки я обратно към кризата.

Усилията за реформи

ЕЦБ постоянно повтаря, че печели време на държавите да поставят в ред икономиките си чрез намаляване на дълговете и осъществяването на реформите, необходими за просперитет през 21 век.

Основните тревоги са свързани с Италия, която стагнира от десетилетие и има коалиционно правителство, което може би няма единството да реагира, и Франция, която се колебае на ръба на нова рецесия.

„Франция остава единствената водеща европейска икономика, която е изправена пред сериозни проблеми и все още не е направила мнoго за да ги реши“, смятат от Berenberg Bank.

Президентът Оланд използваНовогодишното си обръщение, за да обещае на фирмите по ниски данъци върху труда, ако наемат повече служители. При ниската му популярност обаче едва ли е възможна радикална промяна.

Умората от мерките за икономии е най-силна в Гърци – страната, която запали дълговата криза. Нейното правителство отказва да осъществи повече съкращения и ще се нуждае от някаква форма на дългово облекчение, за да постави финансите си в ред във време, в което парламентарното му мнозинство се е свило до само трима депутати, а анти-европейската партия СИРИЗА печели популярност.

Дефлацията

Ако дефлацията набере сила, което далече не е сигурно, това би било най-голямата заплаха от всички, която може да доведе до изгубено десетилетие в японски стил и ще направи държавните дългове още по-трудни за изплащане.

Забавянето на инфлацията в еврозоната до само 0,7% накара ЕЦБ да намали лихвите през ноември, но много от централните банки във валутния съюз са дълбоко против печатането на пари, което в крайна сметка вдъхна живот на японската икономика.

„Трябва да се погрижим инфлацията да не пада под 1% и така да се свлечем в опасната зона“, заяви миналата седмица президентът на ЕЦБ Марио Драги.

Дори и без дефлация всяко забавяне в свиването на дълговете и провеждането на структурни реформи може да изисква допълнителни действия от ЕЦБ.

Историята на кризата в еврозоната показва, че макар политиците да губят усещането си за спешност, когато натискът отслабне, те отново натискат педала, когато напрежението се завърне, и го правят точно навреме.

„2014 г. ще бъде по-предизвикателна и опасна за финасновите пазари на еврозоната, отолкото изненадващо спокойната 2013 г.“, предвижда Ръсел Джоунс, икономист от Llewellyn Consulting в Лондон. „Прогнозите за разпадане на еврозоната обаче се оказаха далеч от релността.“