Ще изгуби ли Америка петролната война?

Финансовият погром, който сполетява Русия, след като цената на петрола сорт Брент спадна с 50% през последните четири месеца, засенчи това, което евентуално очаква американската шистова индустрия през 2015 г., пише за Bloomberg View Леонид Бершидски.

Време е да й обърнем внимание, защото Саудитска Арабия и други големи производители на петрол от Близкия изток едва ли ще съкратят добива. Сега цените се насочват към нива, при които американските производители ще започнат да изключват мощностите.

Представители от водещите страни членки на ОПЕК от седмици казват, че няма да изпомпват по-малко нефт без значение колко надолу ще върви цената на петрола. Петролният министър на Саудитска Арабия Али Ал-Наими каза, че дори 20 долара за барел няма да предизвикат промяна.

Първоначалните реакции в САЩ бяха уверени – американските петролни производители са достатъчно устойчиви; те ще продължат да произвеждат дори и при много ниски продажни цени, защото пределният разход за изпомпването от съществуващите кладенци е още по-нисък; ОПЕК ще загуби, защото мрежата за социалната сигурност на членовете й зависи от цената на петрола; и при всички случай ОПЕК ще е мъртва.

Този оптимизъм напомня за високомерната руска реакция в началото на спада на цената на петрола. През октомври руският президент Владимир Путин каза, че „никой от сериозните играчи“ няма интерес от цена на петрола под 80 долара. Това самодоволство изведе Русия на ръба –вече и трите водещи кредитни агенции дават най-ниския инвестиционен рейтинг на страната, след като рублата продължава да се обезценява, успоредно с петрола.

Като цяло е лоша идея да играеш самонадеяно по време на ценова война. По дефиниция всички ще пострадат, а една победа би могла да бъде относителна. Победителят е този, който понесе най-голямата болка. Бершидски залага че това са саудитците и руснаците.

Към този момент единственият сигнал, че американското производство на суров петрол може да се свие, е намаляващият брой оперативни помпени станции в САЩ. Миналата седмица броят им се понижи до 1 750 – с 61 по-малко спрямо седмица по-рано и с 4 по-малко в сравнение с преди година. От 5 декември насам са спрели работа 209 платформи, като спадът е рекорден за периода от 1987 година досега.

Въпреки това производството на петрол все още е рекордно. През седмицата, приключила на 2 януари, когато броят на помпите също намаля, добивът достигна 9,13 млн. барела на ден, което е 44-годишен връх.

Петролните компании спират производството само в най-нерентабилните си станции, които произвеждат само по няколко барела на ден, а при текущите цени, тези станции не струват колкото лизинговите плащания за оборудването.

След като никой не съкращава производството, цените продължават да вървят надолу. Всичко това ще даде своето отражение. Според най-новия анализ на Wood Mackenziе „при цена на Брента от 40 долара за барел, или по-ниска, производството на петрол ще застине на нива, при които е налице значително намаляване на глобалното предлагане на петрол. При 40 долара за барел Брент 1,5 млн. барела на ден ще бъдат с най-голям отрицателен принос от редица пясъчни петролни проекти в Канада, следвани от САЩ и Колумбия“.

Това не означава, че веднъж, когато Брентът слезе до 40 долара, а това е нивото, което Goldman Sachsсега очаква, след като изостави прогнозата си, че Саудитска Арабия ще намали производството, шистовият добив автоматично ще спадне с 1,5 млн. барела на ден.

Редица американски фракери ще продължават да помпат на загуба, защото трябва да обслужват дълговете си – общо за близо 200 млрд. долара, сравними с финансовите нужди на руските държавни енергийни компании.

Проблемът на американските фракери е, че е възможно тези дългове да бъдат рефинансирани, ако са червиви с пари. В определен момент, ако цените останат ниски, най-задлъжнелите компании ще фалират, а по-успешните няма да могат да ги изместят или придобият, защото няма да имат или парите, или инвеститорската увереност, че ще им помогнат да си набавят дългово финансиране.

Фалитите и липсата на експанзия в крайна сметка ще доведат до свиване на производството. Американската администрация за енергийна информация все още прогнозира, че американското производство на суров петрол ще бъде средно 9,3 млн. барела дневно, или със 700 000 барела на ден повече в сравнение с 2014 г. Но ако Брентът се придвижи към 40-те долара, тази прогноза изхвърча през прозореца. Това може би и сега е твърде оптимистично.

Що се отнася до Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства – те просто ще продължават да помпат. Те са държави, а не предприятия, и те просто не могат просто така да затворят магазина и да се приберат вкъщи. Те все още имат бюджети, които да финансират, и нямат заместител на петрола като източник на международни резерви.

Русия, третият най-голям производител на петрол след САЩ и Саудитска Арабия, е по-нестабилна в сравнение с петролните монархии в Близкия изток, но се намира в същата ситуация – петролът е нейната кръвоносна система.

Това може да бъде кървава, продължителна битка с неясен изход. Цената на петрола по-скоро е нееластична към краткосрочни изменения в търсенето и предлагането. Ето защо нейният курс тази година ще бъде диктуван основно от новините и реакциите на пазара към тях.

Една вълна от фалити в американската шистова индустрия най-вероятно ще я стимулират, защото това ще бъде възприемано като негативен фактор за предлагането. Въпреки това не може да се каже колко високо ще се надигне. Всъщност тя може да нарасне толкова, че да позволи консолидация, предоставяйки на индустрията втори попътен вятър и причинявайки повече проблеми на страните от ОПЕК, Русия, Мексико и Норвегия. Или пък вълната може да достигне нива, при които САЩ може да забрави за своя шистов бум. Това би причинило тежки последици за икономическото възстановяване на САЩ.

Може би е време щатското правителство да обмисли дали иска да вдигне залозите в тази ценова война, навлизайки в нея като суверенна държава. Това би означавало спасяване или временно субсидиране на производителите на шисти. В края на краищата сега те се конкурират с държавите, а не с фирми.