Джонатан Алън, посланик на Великобритания: Вярвам в България заради българите

Британският посланик Джонатан Алън приключва мандата си в София и се връща в Лондон, където става директор по националната сигурност в британското министерство на външните работи. В последната му седмица на тази позиция „Дневник“ разговаря с Алън за трите му години тук, оптимизма му за България и предизвикателствата пред сигурността в Европейския съюз.

Кои бяха ключовите събития в българската политика по време на тригодишния ви престой в България?

– Българската политика никога не е скучна. Когато пристигнах имаше много стабилно правителство на ГЕРБ с ефективно мнозинство в парламента и изглеждаше сякаш ще изкара целия си мандат. В един момент изглеждаше, че ще бъде преизбрано. Това сочеха социологическите проучвания. После дойдоха първата серия протести, след това изключително странната предизборна кампания с всичките й съревнования, след това кабинетът „Орешарски“. Беше много вълнуващо. Беше непредвидимо и все още е. Допускам, че може да има много несигурност и нестабилност. Ако трябва да посоча един ключов момент, това е развитието на гражданското общество. Събитията от юни 2013 г. ще се споменават като основен момент в историята на България, защото много хора ясно заявиха позициите си за връзката между политиката и една определена част от бизнеса и за това, че искат промяна.

Тогава говорих с всички лидери на основните партии и всички без изключение казаха, че България се е променила и не се чувстваха особено комфортно заради това.

Надявам се сега да предстои година на реформи, Чувам от правителството, парламента, партийните лидери за здравеопазване, образование, пенсионна система, транспорт. Това са нормални неща и в България, и във Великобритания, Франция, Германия и много други страни. Голямата разлика е в съдебната система, възприятието за корупция. Това са много важни неща за инвестициите.

Аз вярвам в България и причината за това са българите. Впечатлен съм от българите, които срещам, и именно заради тях смятам, че България е на прав път и съм оптимист за бъдещето. В този смисъл протестите от 2013 и формирането на гражданското общество ще дадат на българите повече самоувереност, че те могат да променят ситуацията.

Виждате ли разлика в премиера Борисов отпреди три години и сега?

– Самият Борисов казва, че се е променил и че иска да ръководи различно. Така че съдете го по собствените му думи. Той има трудна задача – има коалиция от четири партии, много фрагментиран парламент. Той има, чар, харизма и политически способности и съм сигурен, че ще използва всички от тях, за да постигне намеренията си в коалицията и в парламента.

Мислите ли, че това правителство ще оцелее до края на мандата си, предвид колко е крехка коалицията?

– Не знам. Не съм сигурен дали много хора биха се осмелили да направят такава прогноза. Проблемът при толкова фрагментирана коалиция е, че всяка партия се пита дали интересите й са застъпени по възможно най-добрият начин.

В този смисъл какви трябва да са приоритетите на правителството?

– Тези, които кабинетът вече посочи – здравеопазване, образование, пътища. Не съм аз човекът който да говори за тези неща, това няма общо с мен като британски посланик.

Това, което ме засяга, е съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, защото по тези проблеми България е обект на европейски политики. Моята страна заедно с още 27 обсъждат прогреса на България по тези показатели и спазването на европейските стандарти. Това е европейска политика и от голямо значение за бизнеса. Трябва да гледаме на проблемите със съдебната система и през призмата на икономическия растеж освен в контекста на върховенството на закона и човешките права.

Освен това в системата има много способни хора, които се опитват да си вършат работата. Все пак не говорим за система, която е корумпирана от горе до долу. За мен е важно как ръководството на институциите и политическите лидери отключват властта и волята, за да свършат правилните неща, как институциите ще станат наистина независими от политиката. До известна степен това се постигна в Румъния и затова България и Румъния се сравняват. Там има бивш премиер в затвора, има министри, кметове, високопоставен служители в затвора за корупция. Това е знак, че институциите са независими.

Въпросът в България е как всички съвестни хора, които се почувстваха окуражени от събитията през лятото на 2013 г., да почувстват, че имат силата да се противопоставят на това, което смятат за неправилно на местно или на национално ниво.

Преди три години двете държави бяха на едно ниво, но с времето Румъния напредна. И през последната година пропастта стана по-голяма и по-голяма. В Румъния има много повече напредък и ако това продължи, тогава би било логично двете държави да бъдат разделение в Механизма за сътрудничество и проверка. Не прогнозирам, че Румъния ще бъде вън от това наблюдение, те просто отбелязват правилния напредък.

Бях в британското вътрешно министерство през 2006 г., когато този механизъм се създаваше. Тогава не вярвах, че осем години след присъединяването него все още щеше да го има. Представете си ако тогава знаехме, че осем години по-късно България и Румъния няма да са достигнали стандартите за ЕС – това е много притеснително. И не става въпрос за недостигане на стандартите с малко. Говорим за фундаментални проблеми и липса на увереност в ЕК, че България спазва стандартите на ЕС. Това може да започне да има и по-сериозни последици. Докладите ще стават все по-остри.

Сега чакаме новия доклад и не смятам, че повечето наблюдатели ще кажат, че през последната година е имало какво ново да се каже. Имаше напредък в някои сфери – свърши се добра работа в прокуратурата и ДАНС, за да се повдигнат обвинения срещу някои кметове и ръководители на агенции. Но както винаги въпросът е не е кой е арестуван, а кой е осъден, кой е в затвора.

Смятате ли, че трябва да има повече инструменти за натиск над държавите?

– Най-добрата причина за реформа е не защото британският посланик или Брюксел смятат, че това е добра идея, а защото съществува такава нужда. Натискът над политиците трябва да идва от хората и от бизнеса.

В края на миналата година голям брой съдии писмено изразиха притесненията за ръководните органи в системата. Това е пример за натиск отвътре. Интересно е как ще отговори Висшият съдебен съвет, министърът на правосъдието или който трябва да отговори.

Никой не може да извади магическа пръчка и да промени България изведнъж, а и това никога не е добра идея. Но има тенденции. Споменах създаването на Механизма за сътрудничество и проверка през 2006 г. Днес не е като 2006 г., хората не се застрелват по улицитие посред бял ден. България определено е на прав път и определено смятам, че хората трябва да имат по-големи очаквания и повече увереност, че могат да променят ситуацията. Тази увереност ще нарасне и политиците ще започнат да носят все повече отговорност.

Ключов елемент е и електронното управление, чиято цел е повече ефективност и оптимизирани разходи, в България става въпрос и за поемане на отговорност и за прозрачност. Защото ако намалите броя на чиновниците, през които трябва да мине един гражданин, се намаляват и шансовете за корупция.

Когато говорим за сива икономика в България и справянето с нея, то тогава най-добрият начин е да се разшири легалната икономика. Колкото по легитимен е икономическият растеж, толкова по-малко става влиянието на задкулисието. Друг проблем в България са обществените поръчки. Когато идват инвеститори, те искат честни обществени поръчки.

Какви са основните притеснения на потенциалните британски инвеститори?

– Инвеститорите, които са вече тук, са доста доволни и до голяма степен това се дължи на качествения персонал. Помагат ниските данъци и ниските разходи за труд. Подобряването на инфраструктурата е предимство, геостратегическата позиция на България е важна. Най-големите проблеми са с недвижимото имущество. Но няма и голяма опашка от инвеститори, които да искат да преместят бизнеса си тук.

Имаше случай миналата година, след като британска фирма дълги години снабдяваше с оборудване едно конкретно министерство, беше време за новия търг. Тогава обаче се появи допълнително условие, на което с точност отговаряше оборудването на конкурентите.

Очаквате ли на парламентарните избори във Великобритания тази година да се повтори успехът на ЮКИП?

– Социологическите проучвания показват, че това ще бъдат едни от най-непредсказуемите избори. Сегашното правителство е първото коалиционно от Втората световна война насам. Прогнозите са, че за всяка една от партиите ще е трудно да формира мнозинство. Не означава, че няма да се случи, тъй като нашата избирателна система подкрепя мнозинствата. В цяла Европа цари разочарование от големите традиционни партии и това се дължи до известна степен на стандартите на живот и на кризата.

Смятате ли, че съществува реална заплаха Великобритания да излезе от ЕС?

– Надявам се не. В момента и трите големи партии в британския парламент, смятат, че Обединеното Кралство трябва да е част от реформиран ЕС. Сега е най-подходящият момент да покажем колко е важно членството в ЕС. България за разлика от повечето европейски държави има доверие в европейските институции, но не и в своите. Великобритания винаги е била посочвана като пример за ниско доверие в европейските институции, но там това не се е променило много в сравнение с предни години. Във Франция, Германия, Испания, Италия има рязък спад в доверието в ЕС.

Самата Ангела Меркел заяви след последния Европейски съвет, че ЕС трябва да се реформира и да прави това, което националните правителства не могат. И трите големи партии във Великобритания са единодушни, че искат реформи и най-важната реформа е икономическата. Гражданите на ЕС трябва да повярват, че ЕС прави всичко възможно да увеличи жизнените ни стандарти, икономическия ръст и да създаде нови работни места, а не пречи. ЕС няма дадено от Господ право да е икономически лидер в света, трябва да го заслужи, а сега срещаме голяма конкуренция от развиващите са пазари. Мисля, че това е британската теза и тя не се споделя само от една партия, мнението е често срещано.

България може да спечели страшно много от тясно интегриран единен пазар. Имате добре образована, професионална, евтина работна сила. Имате да печелите повече от всеки друг от свободната търговия вътре в ЕС и с други партньори чрез споразумението за свободна търговия със САЩ (ТТИП). България не е протекционистка държава, не сте сложили бариери около услугите, други държави все още имат.

Друг елемент е дигиталният единен пазар. В 21 век в Европа е много по-лесно да се търгува физически със стоки и услуги отколкото онлайн. Това е лудост. Сякаш имейлът да спира на границата за проверка. Не сме наваксали, не са направени аналогичните реформи, които бяха направени за физическата търговия през 90-те. С вашата софтуерна индустрия има много да печелите от единен дигитален пазар.

Как терористичните актове от Париж ще се отразят на политиките в Европа, няма ли да изместят фокуса от важните реформи, ще се промени ли политиката за сигурност?

– Не е само Европа. През декември над 100 деца бяха убити в Пакистан, миналата седмица в Нигери бяха убити хиляди от „Боко Харам“. Това е глобален проблем и трябва да се справим с него на международно ниво. Терористите искат ние да живеем в страх, да се съгласяваме с исканията им, както и да се караме помежду си. Те искат общностите да са в конфликт и да създадат условия за още повече тероризъм. Разбира се, че трябва да предприемем мерки, но трябва да помним фундаменталните си права и свободи. Същевременно трябва да запазим баланса между появяващите се заплахи и как подхождаме към тях. В България например няма антитерористично законодателство. Дали е необходимо – не знам.

В крайна сметка хората трябва да решат дали искат да бъдат защитени от службите за сигурност и ако да, това може да включва известно, надявам се предвидено със закон и регулирано, нарушаване на личното пространство. Това е дебатът който трябва да се случи във всяка държава.

В България тероризмът дойде през 2012 г., с атентата на „Хизбула“ в Бургас. Днес той е пак тук, не по вина на България, но България пази външните граници на ЕС. Бунтовници с европейски паспорти опитват да стигнат до Сирия и един от начините е през България. Затова страната вероятно ще се нуждае от подкрепа да въведе правилните закони, системи, бази данни, оборудване, обучение за граничарите, защото това е нов феномен. Европа разчита България да я защитава.