281 фирми са одитирани за идентифициране на вредите от неформалната икономика

Инструментът “вътрешнофирмен одит” е реализиран в рамките на проекта “Ограничаване и превенция на неформалната икономика”, като елемент от дейността „Извършване на вътрешнофирмени и браншови одити”. Проведени са 281 вътрешнофирмени одити сред производствени предприятия, като делът на микропредприятията е 38,1 %, малките предприятия са 31,2 %, средните предприятия са 22,2 %, а големите – 8,5 %.
Общи фактологични данни
1. В динамичен план, през одитирания период се забелязва плавна тенденция за спад в броя на персонала с 14 %. Това потвърждава опасенията, че при влошени икономически и финансови условия една от масовите практики на работодателите е намаляване на персонала с цел оптимизиране разходите за труд. Данните показват благоприятна възрастова структура на човешките ресурси в одираните търговски дружества. Като цяло, работодателите са удовлетворени от качеството и професионалната квалификация на персонала.
2. В структурно отношение, съставът на наетия персонал отговаря на изискванията за заемане на съответните позиции и длъжности. Преобладаващо за дружествата е наемането на персонал на постоянен трудов договор, което е предпоставка за коректни взаимоотношения между работодателите и работниците. Наемане на сезонен персонал се наблюдава при малките търговски дружества (52,8 %), при това в отрасли като строителството, туризма, парфюмерията и козметиката.
По преценка на одитираните дружества, основните начини, по които изрядните работодатели понасят вреди вследствие от неформалната икономика, са следните:
Ö Работещите в сенчестия сектор поставят сериозна бариера пред фирмените инвестиции; сриват пазара чрез нелоялната конкуренция; създават недоверие на всички нива, включително сред бизнес и социалните партньори; създават условия за социална и правна несигурност на търговските дружества; нарушават правата на отделния индивид. На ниво индивиди, оперирането в сенчестия сектор води до липса на здравно осигуряване, липса на пенсионно осигуряване и като следствие от това загуба на трудов стаж и ниски пенсии, ограничен достъп до кредитиране, ниска база за обезщетения.
Ö Неформалната икономика е рестриктивен фактор за привличането на сериозни чужди инвеститори. Освен върху данъчните условия, чуждите инвеститори залагат на такива характеристики на средата като стабилност, прозрачност и предвидимост. Очевидно е, че те липсват при условията на съществуване на неформална икономика, което кара сериозните чужди инвеститори да се отдръпват. В същото време високите дялове сенчест сектор превръщат българската бизнес среда в атрактивно поле за инвестициите със съмнителен произход.
Ö Най-сериозните начини, по които неформалната икономика вреди на ниво работодатели: нелоялна конкуренция по отношение на заплащане, незаконосъобразно осигуряване на наетите лица и ощетяване на социалните и здравните фондове на държавата, привличане на работна сила чрез подбиване на цени и качество на продукцията, нелоялна конкуренция във взаимоотношенията с клиенти и доставчици.
За ограничаването и превенцията на неформалната икономика дружествата препоръчват внимателно обмислени промени в законодателството и нормативните регулации, създаване на ефективни механизми за контрол върху прилагането на законодателството, оптимизиране дейността на държавните институции и администрацията на централно и местно ниво, опростяване на режимите и постепенно прехвърляне на отговорността за организацията и контрола върху тяхното изпълнение към работодателски, браншови и неправителствени организации, следвайки утвърдените европейски модели на самоконтрол.
Някои по-важни изводи и констатации:
Първо, 56 % от одитираните търговски дружества са със сериозни кредитни задължения. Средната стойност на съотношението на кредитите към пасивите на фирмата са малко над ¼ от тях. Работодателите оценяват кредитните си задължения и тяхното обслужване като сериозно финансово бреме и настояват да се предприемат мерки за облекчаване условията по обслужването на кредитите, в замяна на сегашната политика на банките за ограничаване ползването на кредити.
Второ, налице е сериозна междуфирмена задлъжнялост. Търговските дружества дължат плащания предимно на свои доставчици, подизпълнители и на държавния бюджет, а успоредно с това доставчиците, подизпълнителите и държавата имат забавени плащания към търговските дружества. Всичко това се оценява от дружествата като предпоставка за преминаване в неформалната икономика. В тази ситуация дружествата разглеждат членството си в работодателски и браншови организации като особено полезно от гледна точка на защитата на техните позиции и интереси като икономически субекти.
Трето, проверката на зависимостта между големината на търговското дружеството и наличието на системи за управление на качеството потвърди хипотезата, че средните и големите предприятия полагат повече усилия за адаптиране на извършваните от тях производствени дейности и необходимите за това технологични процеси в съответствие с европейските стандарти. 93,8 % отголемите предприятия, 61,5 % от средните предприятия, 30,8 % от малките и едва 19,4 % от микропредприятията имат внедрени системи за управление на качеството. 69,8 % от търговските дружества имат вътрешни правила и процедури, като в 65,6 % от случаите тези правила са утвърдени от ръководствата на дружествата/ компаниите. 90 % от приетите в дружествата вътрешни правила и процедури са свързани с трудовия ред и дисциплина. Софтуерни системи за управление на работните процеси са въведени в 46,4 % от одитираните търговски дружества. Одитите показват, че в 46,8 % от одитираните дружества са разработени и се прилагат стратегии за управление на риска им.
Четвърто, през одитирания период в 66,9 % от дружествата са извършени проверки от различни органи. В 36,4 % от дружествата са извършвани повече от една проверки. Данните говорят за сравнително по-висока активност от страна на НАП и ГИТ. Най-често констатираните нарушения от НАП са неиздаване на финансови бонове за продадени стоки, невнесени алтернативни данъци по ЗКПО и нарушения по внасянето на дължимия ДДС. Нарушенията по линия на ГИТ са неначисляване клас квалификация, забавени плащания по трудови възнаграждения, липсващ изадължителни елементи от БЗР, липсваща документация по колективни средства за БЗР. Проверките от НОИ са установили нарушения, свързани основно с ненавременното подаване на болничните листове, неправилното (непълното или неточно) попълване на болничните листове

www.financebg.com