Фонд „Земеделие“ изплати над 443 млн. лв за добри практики

Фонд „Земеделие“ изплати субсидии в размер на 443 909 046 млн. лева по Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП). Подпомагане за зелени дейности получиха близо 55 000 земеделски стопани, информират от фонд „Земеделие“.
Фермерите, които имат право на плащане по СЕПП, трябва да спазват в рамките на всички свои хектари, отговарящи на условията за подпомагане, селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда. Площите, заети с трайни насаждения, нямат приложими зелени изисквания. Тези кандидати получават субсидиите си за зелени дейности на база допустимите си площи по СЕПП. Те се определят след извършване на административни и проверки на място.
Съгласно Регламент (ЕС) нр. 1307/2013 от Кампания 2016 по схемите за директни плащания е въведена „финансова дисциплина“ в размер на 1,35 процента. С този процент се намаляват всички плащания, надвишаващи 2 000 евро, които се отпускат на земеделските стопани. Удържаната сума е предназначена за създаден резерв за кризи в селскостопанския сектор. Механизмът на финансовата дисциплина или т.нар. намаление на директните плащания, които се отпускат на един земеделски производител, е въведен с цел годишният бюджет да е в съответствие с многогодишната финансова рамка (МФР).
Изчисленията на изплатената финансова помощ са извършени по индикативната ставка, която е 124 лв/ха. След издаването на заповед за конкретен размер на индивидуалното подпомагане по схемата, ще бъде направено преизчисление и земеделските стопани ще получат доплащане.

Земеделските стопани, които имат право да получат плащане по схемата за единно плащане на площ, спазват в рамките на всички свои хектари селскостопанските практики от полза за климата и за околната среда или равностойни/еквивалентни практики.  Селскостопанските практики от полза за климата и за околната среда са следните: разнообразяване (диверсификация) на културите, после поддържане на съществуващи постоянни пасища  и на трето, но не на последно място – доказано наличие на приоритетна екологична площ в рамките на земеделската площ.

Началото е поставено в средата на 1980-те години, когато екологичните цели стават все по широко застъпени в Общата селскостопанска политика /ОСП/ на Европейския съюз. С въвеждане на изисквания за опазване на околната среда при  получаване на директни плащания по Първи стълб (кръстосано спазване ) и използуването на доброволни агро-екологични мерки по Втори стълб се цели да се  постигане  по-добра интеграция на екологичните цели в ОСП.

Стефан ПРОНЧЕВ