Кредитите няма да секнат заради МВФ
Големите банки може да не послушат Фликеншийлд
Валерия Стойкова
Всяка поредна мисия на Международния валутен фонд се чака от българските банки като поредния епизод от „Междузвездни войни“. Пратеникът на МВФ пристига с гръм и трясък, размахва пръст и изсипва куп забрани. Намалете драстично раздаваните кредити, отново тропна на масата мустакатият емисар на фонда Фликеншийлд. 30% от доходите на член от семейство да остават за ежедневни нужди след внасяне на погасителната вноска по заема, настоя той. И пробута още няколко рецепти, пробвани без успех в Румъния и Гърция.
БНБ обаче събра кураж и даде отпор на фонда. Сега Централната банка ще се задоволи да препоръча на трезорите от заплатите да остават по 100 лева на човек след приспадане на вноските по заема. Друг е въпросът, че БНБ може само да препоръча на банките да спазват подобни ограничения. Защото в противен случай се смята, че Централната банка се намесва в политиката им. Мярка, която не е предвидена в закона. Трезорите в България са частни акционерни дружества и само техните собственици могат да им казват какво да правят и как да си печелят парите А законът (в случая банковите нормативи) има строги изисквания само по отношение на капитала на банките и на съотношението му с рисковите активи, в които се включват евентуалните невърнати заеми. Понеже препоръката е пожелателна, БНБ не може да налага никакви санкции, освен ако не промени закона си. Но това няма да бъде допуснато, защото директивите на Евросъюза не предвиждат подобни тоталитарни мерки. А Законът за БНБ съвсем прясно е ремонтиран и приведен в синхрон с изискванията на европейските централни банки. Друго ограничение на МВФ, което вече не е толкова фриволно, е банките да не отпускат заем за повече от половината от цената на купувания имот. Под тази санкция попадат ипотечните кредити. В някои трезори (малко на брой) назаем можеше да се получи цялата сума за купувания апартамент. Болшинството от кредитните институции обаче и сега не дават повече от 75% от покупната цена. А има и такива, които вече са в границите на МВФ. Така че това
–––––––––––––––––––––––––––
не е нещо ново, непознато и неизпитано
–––––––––––––––––––––––––––
на българския банков пазар. БНБ обаче все пак ще промени съответната наредба №8 така, че който отпуска заеми над заветните 50%, да блокира повече капитал. В този случай големите и мощни банки, които са достатъчно богати и могат да си позволят да увеличат капитала си, няма да бъдат толкова засегнати от ограничението. Те по собствена преценка ще могат да раздават заеми над половината от цената на купувания апартамент, че дори и за цялата. Същото могат да правят и по-малките, ако им стиска. Защото изискването поставя в правопропорционална зависимост размера на капитала и размера на отпуснатите рискови заеми. Колкото повече капитал имаш, толкова повече можеш да рискуваш. Това ще раздели още повече „капиталните“ банки от бедните им посестрими и ще засили разслоението. А това ще принуди по-дребните да започнат да се оглеждат за по-богати и силни покровители или съдружници. А защо не и купувачи. Така че ако не решаващ фактор, тази мярка ще подтикне банките към така отдавна очакваното окрупняване. Защото, както неведнъж е казвано, 35 трезора са
–––––––––––––––––––––––––––
твърде много за страна като България
–––––––––––––––––––––––––––
И накрая БНБ ще се опита да хване за ушите тези, които спечелиха известна преднина в играта на котка и мишка, която отново МВФ ги принуди да играят. Става въпрос за купуването на корпоративни облигации, които банките вземат и по този начин подпомагат фирмите със свежи пари, без да се смята, че това е заем. Централната банка обаче ги усети и сега тези трансфери вече ще се броят за истински кредити. Да приемем, че след 11 месеца вече ще сме в ЕС и еврото ще замести българския лев, а после бързо-бързо ни приемат и във валутния съюз. Напълно свободният пазар на кредити в Евросъюза има да се чуди какви са тези 100 лева, 50 процента и прочее щуротии, за които Фликеншийлд суче строго мустаци.
Валерия Стойкова