Удължаването на сезона може отчасти да тушира кризата

Как да се увеличи продължителността на туристическия сезон – това е въпросът, върху който българските туроператори и собственици на курортни комплекси трябва да поработят усърдно занапред. Ако зимният сезон в България е с продължителност 12-13 седмици, то тенденцията е продължителността му постоянно да се съкращава. Същото време активните месеци през лятото са само два, като крилата на сезона варират, но тогава заетостта на хотелите не е висока.
Становището изказа участник в инициативата 2020, която днес дискутира върху проблемите в туризма и инфраструктурата. Според него възможностите за зимните ни курорти са свързани с инвестиции в машини за производство на сняг, паралелно с това подсигуряването на преференциални условия за чартърни програми ако не през целия сезон, то поне при ниските периода на сезона, а именно в средата и към края.
При летните курорти решението би могло да бъде преориентиране в социалната прослойка на пазара и предлагане на туристическия продукт на клиенти от третата възраст, например.
Популярността на България през предходните години ни направи лениви, съгласиха се участниците в дискусията. Според тях е пропуснат момента да бъде създадена устойчива и лоялна клиентска маса.
Въпросът с презастрояването на курорти е имало и добър момент, а именно обновяване и увеличаване на легловата база, което е привлякло вниманието на чуждите туристи. Разбира се негативите, свързани с това, че по този начин е създаден дисбаланс на предлагането, надхвърлило в пъти търсенето, са довели до минимизиране на положителният ефект от новите модерни хотелски комплекси.
Представители на бранша на туроператорите изказаха мнение, че липсата на диференциране на отделните продукти е съществен проблем, който трябва да бъде решен. Според тях когато единственият диференциращ фактор се оказва цената, това принуждава курортите да влязат в агресивна ценова война.
Логично дискусията се преля в дебат за инфраструктурата и транспортът. Липсата на вътрешноправителствена координация по сложни транспортни проблеми като например пътната безопасност, градският транспорт и четвъртокласната пътна мрежа са факт, който в чужбина забелязват. Според тях вече 5 години съществено подобрение на условията и пътната безопасност няма. Международните финансови институции са на мнение, че Националната агенция Пътна инфраструктура няма ясно дефинирани задачи, а принципът за работа с бюджет «отдолу – нагоре”, което означава, че регионалните офиси на тази агенция правят това, което могат с ограничените средства, в които са ограничени, а не това, което трябва, усложнява допълнително проблемите с инфраструктурата у нас.
Участник в дискусията обърна внимание върху потенциалът на железопътния транспорт. Той посочи, че след кризата в реалната икономика, спирането на Кремиковци, намаляването на обема на работа в химическите производства, товарният трафик е тотално спрял. Той обаче създава над 40% от приходите в железниците, което поставя въпросът за тяхното оцеляване.
Същественият проблем на жп транспорта се корени в ниската производителност, която 1 км. железопътна инфраструктура притежава. Ако имаме гъстота на мрежата и тя не се използва, това значи, че има нещо, което трябва да бъде променено, каза експертът по транспорт. Според него бъдещето на железниците са инвестиции в мулти модални технологии, което означава свързване на пътищата не от гара до гара, а пренасяне на товарите от и до пристанищата, към и от автопревозвачите, там където има терминали за комбинирани превози. Нужна е обща политика в транспорта, а не секторни решения за всеки вид транспорт.