Перспективи пред валутния борд

Ако споменете на някой чужденец нещо за валутния борд, най-вероятно той ще ви изгледа с недоумение, защото няма никаква представа какво е валутен борд. Има и вероятност да е чувал, че Аржентина е имала валутен борд и той се е сринал. Има и изключения – хора, които знаят повече детайли за валутния, но те са голяма рядкост.
Това не е учудващо. Още повече, че дори в България има хора, които не знаят съвсем точно как работи валутният борд – въпреки че знаят как работи Федералният резерв или Европейската централна банка. Просто в учебниците най-често се описва американската монетарна система, а в медиите често се следят решенията на Федералния резерв и ЕЦБ – защото те на практика определят глобалните монетарни условия.
С това искам да внуша определена степен на скептицизъм към мнения против валутния борд, които много често идват от хора, които не са се задълбочили достатъчно за проучване на дейността на този механизъм. Ако единственото нещо, което знае един човек за валутния борд е примерът с Аржентина, това е доказателство, че просто е чел вестници.
Аржентина или Хонконг
Ако човек се интересува повече, ще знае, че има и обратен на Аржентина, добър пример за страна с валутен борд. В Хонконг валутен борд има от десетилетия и той е част от икономическия успех на острова. Разликите в икономическата политика на Аржентина и Хонконг през последните десетилетия са изключително важни, за да се разбере защо на едното място има успех, а на другото – провал.
Хонконг е страната с най-голяма икономическа свобода в света, с добра бизнес среда, добро качество на образованието, конкурентност на икономиката, плосък данък и ниско данъчно облагане, благоразумна и дисциплинарана фискална политика. Неслучайно Хонконг е икономически тигър – там валутният борд е придружен с много либерални и благоразумни икономически политики, които позволяват постигане на бързо развитие.
При Аржентина ситуацията е коренно различна, това е страна с недисциплинирана икономическа политика. Само за последното десетилетие страната направи много грешки. Аржентина отмени валутния борд, защото й пречел. След това спря да си плаща държавните дългове, което я отряза от финансовите пазари. След това обложиха с висок данък износа на земеделски стоки, за да напълнят бюджета. След това национализираха пенсионните фондове, за да не фалира държавата. През повечето от последните 20 години в Аржентина има значителен бюджетен дефицит и постоянно заемане на нови и нови държавни дългове.
В една книга за Аржентина пише:
Страната, която в началото на 20 век е по-богата от Франция, Италия и Швеция, сега е банкрутирала. Тази невероятна трансформация не би се случила без Хуан и Евита Перон, плюс провалите, постигнати чрез популизма, национализма, протекционизма и все по-корумпирания държавен апарат.
Основен извод от сравнението – ако водим реформаторска и благоразумна икономическа политика, ще приличаме повече на Хонконг. Ако водим неразумна и популистка политика, ще страдаме като Аржентина. Валутният борд е много силна политика, но тя трябва да се подкрепя и от общата икономическа политика на съответната страна.
Къде е България?
В интерес на истината, България през последното десетилетие върви повече по пътя на Хонконг, отколкото на Аржентина. Постепенно се увеличава икономическата свобода, бюджетът е балансиран или има излишъци, държавните дългове се изплащат и намаляват, беше въведен плосък данък от 10% за доходите и печалбите, държавната намеса в икономиката беше намалена с приватизацията. Всичко това ни придвижва по-скоро в посоката на Хонконг, отколкото на Аржентина (макар че ще са нужни още много реформаторски усилия за да приближим нивото на икономическия тигър).
Това, обаче, беше по време на добрите времена за икономиката. Сега България се намира в първи сериозен тест за икономическата политика – дали благоразумието може да бъде запазено и в периоди на световна криза. Дали българските правителство могат да ускорят реформите по време на криза или ще се предадат на популизма, както се случва в Аржентина?
Индикатори за стабилност на валутния борд
Много хора твърдяха, че валутният борд в България ще бъде «ударен“ от големия дефицит по текущата сметка на платежния баланс и от голямата задлъжнялост на частния сектор към чужбина. С други думи, притеснението е насочено основно към частния сектор и неговите възможности за приспособяване към кризата. Това са и основните индикатори, които се следят.
Винаги ми се е струвало, че подобен поглед към икономиката е погрешен. В крайна сметка, една страна може да поддържа такъв дефицит по текущата сметка какъвто приток на чужди капитали успее да привлече. А притокът на чужди капитали се влияе основно от местната икономическа политика. Т.е. в крайна сметка местната икономическа политика е отговорна за стабилността.От началото на кризата забелязваме, че в крайна сметка наистина е така. Частният сектор сравнително бързо се приспособява към кризата – търговският дефицит е спаднал в пъти от октомври 2008 година насам, дефицитът по текущата сметка намалява значително.
Също така, от началото на кризата насам забелязваме, че точно решенията на правителството имат негативен ефект. Например, в края на 2008 година правителството похарчи голяма част от бюджетния излишък – и това беше веднага последвано от намаление на кредитния рейтинг на страната. От там, като логична последица дойде по-затруднения достъп до кредитиране и повишението на лихвите.
След това правителството даде огромни суми от фискалния резерв на «Топлофикация-София“, енергийния мегамонопол, банката за развитие, и на новосъздадени държавни компании. В същото време, БНБ намали минималните резерви на банките. Съвсем очаквано – за тези, които разбират българската монетарна система – това доведе до намаление на валутните резерви. От началото на годината се наблюдава същото – спадът във валутните резерви изцяло следва фискалната позиция на правителството. Когато бюджетът е на дефицит и/или се харчат пари от фискалния резерв, тогава има и спад на валутните резерви. Но, има и нещо позитивно през месец май – въпреки спада на депозита на правителството в БНБ със 70 милиона лева, спадът на валутните резерви е само 20 милиона. С други думи, частният сектор дори успява да компенсира част от спада, предизвикан от правителството. Ако правителственият резерв не намаляваше, тогава дори щяхме да имаме ръст на валутните резерви.
В крайна сметка, основният индикатор за стабилността трябва да е държавният бюджет и съответно фискалният резерв, както и насоката на икономическата политика. Ако държавният бюджет е балансиран и фискалният резерв расте, тогава рисковете ще са далеч по-малки. Ако бюджетът се влошава и не се вземат мерки срещу това развитие, тогава икономиката ще бъде по-тежко засегната.
На Аржентина й трябваха доста години с голям бюджетен дефицит, за да успее да съсипе валутния си борд и икономическата стабилност. Ако искаме да избегнем нейната съдба – а е логично да искаме – тогава въобще не трябва да тръгваме по този път.

Георги Ангелов, икономист от Отворено общество