Гинка Чавдарова, изп. директор на НСОРБ: Общините нямат пари за поддръжката на пътищата

Гинка Чавдарова е завършила икономическа кибернетика в Киевския държавен институт. Доктор е по икономика. Експерт е в областта на регионалното развитие, местното самоуправление и общинските финанси. Изпълнителен директор на НСОРБ от създаването му през 1996 г.

– Г-жо Чавдарова, ще съумеят ли общините да се справят следващата година, при положение че субсидията им от държавния бюджет ще бъде намалена с 11,3%?
– При нас постъпват най-различни цифри и може би разминаването между тях се дължи на сравненията спрямо базата – 2009 г. Ако трябва коректно да кажем – държавните трансфери за следващата година след преговорите, които проведохме с правителството, са в размери, близки до тазгодишните, които бяха около 90%. На места има известно връщане назад, но не чак такова значимо. Най-голямото свиване обаче е в частта за капиталовите разходи – там размерът е почти наполовина. Ако миналата година сме получили 185 млн. лв., за следващата година са предвидени 110 млн. лв. И тук е най-голямото ни безпокойство, защото голяма част от този инвестиционен ресурс е единственият ни законен източник на приходи за поддръжка на пътната мрежа, която 60 на сто е собственост на общините. Ние нямаме друга резерва, като винетка или данък, с парите от която да финансираме поддръжката им – не за изграждане, а за безопасно ползване на тази остаряла и твърде проблемна при поддръжката си пътна мрежа. Така че това е безпокойството ни – ресурсът е под критичния минимум.

– Нови моменти има и при усвояването на средствата по европейските програми, където делът за участие на общините е завишен, ще успеете ли да съберете средствата, които са ви нужни, за участие там и как?
– В потвърждение на потребността ни от инвестиционен ресурс е факт какво стана с Оперативна програма „Регионално развитие“, която единствено отвори някаква мярка за пътна инфраструктура – значи ние дадохме три пъти повече проекти, одобрихме еднократно цялата сума за целия планов период и в същото време бяха одобрени проекти за още 120 млн. лева – добри проекти, но поради изчерпване на ресурса те няма да бъдат финансирани. И така станахме свидетели на раждането на ново явление – одобрени, но нефинансирани проекти. Голямото ни безпокойство е в частта „инвестиции“, където има твърде неясна картина със задаващите се идейни проекти с общинско финансиране. Държавата няма средства, криза е! За нас това е ясно, но за местната власт кризата става двойна, защото намалява ресурсът, който ни се подава от централния бюджет, за да можем да участваме в тези програми, и защото падат собствените ни приходи. Така заради влошената икономическа обстановка намаляват сделките с недвижими имоти, а оттам и постъпленията от съответния данък, който отива в общинските хазни, който пък дава на общините 60 на сто от собствените приходи. При положение че е налице този жесток спад и не се очертава тенденция той да бъде преодолян догодина и при положение че държавната субсидия е намалена наполовина, откъде общините ще намерят ресурс за съфинансиране и покриване на потребностите поне по европейските проекти? Нашето предложение към депутатите беше, без да се увеличават налозите, 2% от данъка върху доходите на физическите лица да влизат в местната хазна. Ако това беше прието, щяхме да сме по-спокойни, защото щяхме да имаме един по-добър ресурс за поддръжка на пътната мрежа и защото щяхме да разполагаме със средства за съфинансирането по европейските проекти.

– Беше ви обещано част от парите, които идват от данъка върху доходите на физическите лица, да влизат при вас, но не беше прието. Какъв ще бъде вашият отговор, какви варианти обмисляте?
– Да, засега това предложение не е прието, ще продължаваме да настояваме между двете четения на закона за бюджета, когато ще има срещи с представителна група от НСОРБ с всички парламентарни субекти, където ще представим отново нашето виждане и реалното състояние и ще ги помолим за съвет как да действаме в тази ситуация. Защото приоритетът за усвояването на евросредствата не е общински. И ако отсечем финансовия ресурс за това отстояване на българския финансов ресурс било от общините или от държавата, значи ние просто ще си говорим и пак ще си отчитаме 0,14–0,13%, а в най-добрия случай 1-2% успеваемост. И затова ще разчитаме на този откровен разговор с парламентарните групи. Ще избягваме да влизаме в политическия диалог между опозиция и управляващи. Сегашната опозиция са бивши управляващи, а докато те бяха на власт, кой знае каква чуваемост за нашите предложения нямаше.
И второто предложение за тези ресурси е да има финансиране от общините, но нека да е по по-гъвкава схемата. Нека държавата да каже кои са й приоритетните проекти, за да може ресурсът да се насочи за тях и да има сто на сто осигурено финансиране. Защото да се харчат пари за спортни площадки и паркове, точно в този момент не е чак толкова належащо.

– На какви собствени приходи ще могат да разчитат общините за следващата година и как върви изпълнението им в кризисната 2009 г.?
– Изпълнението на собствените приходи в общинските бюджети е безкрайно слабо. Едни от общините са приемали по-реалистични бюджети, а други – не. Ние като институция работим само с отчети – не какво сме планирали, а какво сме реализирали. Вече минахме третото тримесечие и като сравним данните за септември 2009 г. с тези от същия период на предходната година – истината е, че сме получили 48% от приходите на 2008 г. – разликата е наполовина и няма надежда до края на годината тези цифри да се променят.
За догодина положението не се очертава да е по-различно, а това са пари, с които ние финансираме ремонта на детските градини например, защото едва 5% от тяхната издръжка идва от таксите, които плащат родителите.

– Ще има ли достатъчно средства за образование?
– Най-голямата част от държавната субсидия отива за издръжката на училищата – това са около 60 на сто от разходите ни. 80 на сто от парите за издръжката на един ученик, които плаща държавата, отиват направо в училищата. Тук ние предлагаме тази цифра да бъде намалена на 75%, а останалите пари да влизат в общините и те да ги преразпределят с директорите на училищата. Защото сега каква е ситуацията? Големите училища в София например са в относителен комфорт, защото имат много ученици, които им вкарват достатъчно пари. По-средна ръка училищата са също относително добре, но малките изнемогват и се налага да бъдат дофинансирани. И това са училища с по 600-800 деца, които са поставени в една ситуация изкуствено да фалират. Не може да се разсъждава – колкото са децата, толкова да са и парите и който оцелее – оцелее.
Сега големите училища разполагат с добри бази, с нова дограма, което означава и по-малък разход за отопление, а малките затъват все повече и повече и издръжката става все по-висока, а ако се промени начинът на плащане, ще можем по-гъвкаво да се приспособим.

– Намаляването на субсидията и постъпленията в общинските бюджети ще принудят ли местната власт да увеличи някои от налозите?
– За да се случи това, според закона трябва да има публичен дебат със самото население. Това е една естествена спирачка – населението не би позволило, или ако го позволи, ще поиска подобряване на качеството на услугата. Нашата институционална прогноза е, че в малка част от общините ще се пристъпи към една такава крачка и дори да бъде направена, няма да е по посока на масовите данъци. На места е възможно да се вдигне налогът върху сделките с недвижими имоти, защото това е събитие, което не се съобразява с това, дали даден данък е висок или не, а просто се случва. Но ако се увеличи масов данък, ефектът не би бил такъв. Още повече че, когато се увеличи един налог, събираемостта има опасност рязко да падне, а не това е целта. По-добре е да се заложи по-нисък данък, който дава сигурни постъпления, отколкото да се заложи една по-висока сума без гаранции каква част от нея би влязла в хазната.

Интервюто взе Станислав Савов