Паякът и мухите

В очакване на следващата жертва

„Няма пари“ – е мантрата на българските управници. Особено в София, където градоустройствените проблеми са най-тежки. Къде обаче отиват данъците на столичани и трябва ли те да плащат, за да паркират пред своите домове?

В една малка държава в Югоизточна Европа добре работи само „паякът”. Той неуморно вдига неправилно паркиралите автомобили. Е, не всички. И все пак, ако всичко в тази държава, наречена България, работеше като „паяка”, тя щеше да бъде Швейцария на Балканите, „Ролс-Ройс” сред автомобилите, „Патек-Филип” – на часовниците, и прочее клишета.

Можеше, но не е
За проблемите с паркирането, липсата на обществени гаражи, трафика и недобрия транспорт се говори отдавна, от началото на промените. Ще бъде несправедливо да се каже, че нищо не е направено. Центърът на София днес е платена „Синя зона”, метрото „потръгна”; „Титан” смени „Волф” и „Дитц”. На множество места в столицата някакви хора са си заградили „временно” някакви пространства за паркинг и заработват нелоши пари, без да са вложили и стотинка.
Столицата и проблемите с транспорта – сага без край

Мерките „на парче” обогатиха през годините отделни лица (имената им добре се знаят), но не спомогнаха за решаването на градоустройствените проблеми на София. Обяснението за наивници е „няма пари”, но в тази мантра вече никой не вярва. След десетилетия далавери софиянци искат да знаят какво се прави с данъци и таксите. Например: колко са приходите на „паяка” и къде отиват те? Прибраното от нарушителите работи ли за София: за подобряване на пътната настилка и тротоарите. Искат да знаят защо на територията на града не бе построен и един обществен гараж.
Няколко въпроса, започващи с „к”
Една журналистка от частна национална телевизия видя много зор, докато изтръгне в ефир сумата от приходите за 2008 г. на фирма „Паркинги и гаражи”. Тя възлизала на12 млн. лева. А колко е събрал т. нар. „Център за градска мобилност”, който вече отговаря за паркингите и гаражите, за 9-те месеца на 2009 г. Девет милиона. Както е тръгнало, приходите отново ще са точно 12 млн. лева, независимо от променените условия през последната година и разширяването на синята зона. Макар и трудно, бе изтръгната още една информация: 20 процента от тези пари отивали за табели и маркировка. На Марчело Доковски, шеф на „Пакинги и гаражи”, никак не му искаше да обяви числата в ефир, въпреки че информацията била публична и всички я знаели… Искаше му се да говори така, за по-глобални неща… Защото числата казват повече.
Дългогодишният общински съветник Вили Лилков (ДСБ) казва, че табелите, обозначаващи местата и условията за паркиране и санкцията, която следва при нарушаването им, са грозни и трябва да се сменят. Съгласни сме, но защо са такива? И защо трябва да плащаме два пъти за едно и също нещо. Така излиза най-скъпо. Междувременно „Центърът за градска мобилност” обяви, че ще закупи 10 нови „паяка”, 10 автомобила за екипите „скоби” и 20 устройства за разчитане на това дали автомобилите са паркирали правомерно или не. За своя сметка. Това се нарича реинвестиране на печалбата. В София, в края на 2009 г. ще има 13 000 места за паркиране в „Синята зона”. А от пролетта на 2010 г. софиянци вероятно ще плащат за паркиране дори и пред домовете си, в нещо като „Бяла зона”.
Празни улици – рядкост в столицата

Градът се задъхва от трафика и се нуждае от спешни решения, но много от тях са недомислени и несправедливи. Как ще ме накарат да платя, за да паркирам пред дома си, когато улицата не е асфалтирана и няма осветление, попита жител на кв. „Павлово”. Отговорът на общинските съветници бе мъгляв и неубедителен; ще оправим нещата, пък тогава. Но може би ще стане като с винетките: купуваш ги, за да караш по разбитите шосета и
Откраднатите магистрали
Решението, според експертите, е в градския транспорт. Но той е непривлекателен и много бавен, защото трябва да преодолява паркиралите автомобили и многобройните нарушители, които се движат по неговото трасе. Докато проблемите на града зациклят, таксите растат експоненциално.
Бремето от и налози и такси става все по-тежко, затова и кръчмите са пълни – като в поучителния анекдот за живота в Османската империя. Парите са си пари, но по-големият проблем е в дефицита на справедливост и доверие в администрацията на всички равнища. Проблемът е в това, че парите на столицата често бяха открадвани, или некадърно и безсмислено изразходвани, което си е пак същото.

Антоанета Пунчева, Дойче веле