Да не съборим къща, за да вдигнем колиба

Банкери, застрахователи, пенсионноосигурителни дружества, инвестиционни посредници, БНБ и КФН са против обединението на банковия и небанковия финансов надзор. Идеята на финансовия министър Симеон Дянков да слее КФН и банковия надзор в нова структура, която да е под шапката на БНБ, срещна сериозни критики.
Идеите за обединяване на двата надзора са чисто политически, коментира за в. Пари Румен Янчев, главен изпълнителен директор на Булстрад. Той допълни, че преди да се предприемат каквито и да било действия, трябва да се направи детайлен анализ как действат сега двата надзора и какво ще се промени, ако те се слеят. Друг финансист коментира, че ако това се направи само за да се сменят едни хора, назначени в дванадесет без пет, не си струва.
Против
Обединяването на финансовия надзор е огромна тема и тя има както положителни, така и отрицателни страни. Един от основните аргументи против е, че това е много сложна и комплексна реформа и провеждането й по време на криза е неоснователно. Интегриран надзор не се изгражда просто и само с една реформа, а с години работа, коментираха банкери за в. Пари. По думите им в момента има много добра симбиоза между БНБ и финансовия надзор.
Друга теза против създаването на нова мегаструктура е, че това ще повлече след себе съществени изменения в нормативни актове, които са излишни, защото през последните години законодателството в областта на застраховането, осигуряването и банковата дейност е приведено в съответствие с европейските директиви и изисквания.
Намерения за обединяването на надзорите имаше по времето на управлението на НДСВ. Тогава вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев лансира тази идея. Така през 2003 г. се създаде КФН и на практика надзорът на небанковите институции мина под една шапка.
За
От ключово значение е надзорът да остане в централната банка. Защото между нея и банковия надзор има симбиоза, а ролята й е да поддържа финансовата стабилност.
Евроопит
Ако погледнем европейската практика, ще видим, че и там няма единна позиция. В някои страни, като Чехия, Словакия, Холандия и Ирландия, надзорът е слят и на практика централната банка осъществява мониторинга на целия финансов пазар. В други страни, като Австрия, Белгия, Германия и Унгария, имат два отделни надзорни органа.
Реалност
На практика кризата постави на преден план ефективността от надзора в глобален план. Лидерите от Г-20 се обединиха около тезата, че е необходима по-засилена регулация. Това беше и причината за първи път в историята на Стария континент да се създаде нова система за европейски финансов надзор. Наскоро ЕС прие две директиви, които поставиха началото на тази мегаструктура. Създават се два надзорни органа – на микро- и макрониво. Европейският съвет за системен риск (ESRB) е към Европейската централна банка и в него членуват гуверньорите на всичките 27 централни банки. На микроравнище надзорът ще се прилага от Европейската система за финансов надзор (ESFS), в която влизат три независими органа, които ще контролират банките, инвестиционните посредници и пенсионните и осигурителните дружества. Очаква се новата финансова надзорна система да започне да действа от началото на 2011 г.
Специфика
Както стана ясно, всяка страна в ЕС сама решава каква да е структурата на местния надзор. Не трябва да забравяме, че банковият сектор в Западна Европа и Великобритания е коренно различен от този в Централна и Източна Европа. За България е характерно, че 98% от финансовият сектор се падат на банките и дъщерните подразделения на чуждите трезори и едва 2% е делът на застрахователните компании, пенсионните дружества и инвестиционните посредници. Затова и съвсем логично идва въпросът: Защо заради тези 2% трябва да се задръства с работа централната ни банка при едно евентуално вливане на целия надзор в нея.

Биляна Вачева